Живот, Новини, Читателски

Антивирусни мисли

Отива си… Цяла написана страница от живота на хората изчезва!
Сякаш вчера беше… Детският смях и усмивките на родителите.
Сякаш вчера беше… Пенсионери да хранят гълъбите в парка…
Сякаш вчера беше… Поздравите, ръкостискането, прегръдките, целувките… и дори сълзите, бликнали от радост!
Сякаш вчера бяхме тръгнали на работа. Без ограничения. Всички заедно в автобуса. Всички вкупом, рамо до рамо, един до друг и един за друг… Протегнати ръце и молитва в храма.
Сякаш вчера беше, когато от читалища и театри ни се усмихваха спектакли, които придаваха смисъл на живота ни…
Вчера беше, когато двама влюбени стискаха ръцете си в кварталното кино и тихо тръпнеха от прекрасния предстоящ живот, сякаш го виждаха на лента…
Сега тази лента я отрязаха. Остана самотна, без любов и без стиснати ръце, които търсят светло бъдеще.
Сякаш вчера беше, когато усмихнат баща, стиснал букет цветя, посрещаше щастлив новороденото си дете и целуваше на прага на болницата с любов жена си…
Вчера беше, когато дядо и баба поздравяваха внука си за първата негова шестица в бележника.
Вчера бяха количките с щастливия смях на майки, които разхождат умилени рожбите си в парковете…
Вчера беше, когато пазарувахме всички заедно по магазините, без да се изчакваме един друг…
Днес всички сме унизени, с маски, ръкавици и на километри разстояние един от друг.
Интернетът е тук. Тук, но и далече. Ще се ръкуваме и целуваме по… компютър. Без топлината на ръцете, трепета в гърдите и пеперудите в стомаха!
Отиват си съдби, мечти, любов… Изтриват се от лицето на земята.
Безименни гробове! Като на война… Повече от война!
Животът – такъв, какъвто го познаваме, си отива, изнизва се пред очите ни.
Пролетта отвън бавно взима превес. Дърветата се оцветяват в чисто бяло, но е почернена душата, загубваме себе си. Без любов, без мечти и на метър и половина разстояние…

Васил Софин

Leave a Reply