Безводие мори Седми квартал

„Без вода сме! Моля ви, напишете нещо! Не може да се живее така…”, изплака болката си в редакцията преди дни възрастен жител на Седми квартал.
Редакционната проверка показа, че действително налягането на водопровода в квартала е слабо. Повечето чешми в дворовете са едва на половин метър от земята. „До по-високо водата не достига”, каза местен жител и демонстрира това с маркуч, който, издигнат на по-голяма височина, остана сух. Подобно бе положението и в много други дворове и къщи в квартала, които посетихме.
„Направил съм си хубава баня – бойлер, плочки – всичко, а не мога да я използвам”, заяви 64-годишният Асен Симеонов, който отглежда кози и други животни и всеки ден има нужда от повече вода.
За да издърпат вода, някои жители на махалата са се снабдили с помпи. Но при нередовното водоподаване, по думите на притежателите им, тези уреди се повреждат. „Четири помпи вече съм купил”, възмути се Симеонов. Негови съседи пък добавиха, че една помпа струва около 60 лв.
„Три деца имам – как да ги пращам на училище, като трябва да са чисти, измити, облечени прилично, а пералнята не върти – няма вода”, оплака се млада жена.
В комбинация с традиционно лошата хигиена в тази част на града и високите летни температури всичко това поражда опасност, освен всичко друго, и от зарази и болести, особено сред децата.
По думи на хора от квартала, така е в цялата махала, но особено в по-долната й, северната част. „Или няма вода, или тече слабо; не може да си сигурен кога ще има и колко”, казаха на различни места, независимо един от друг, няколко души.
Според местни жители преди година-две бил прокаран нов водопровод, но положението не се променило, дори напоследък се влошило. Защо е така – няма отговор. Според някои работата е свършена некачествено и само са усвоени „едни пари”. Дали е така, не може да се твърди със сигурност, но безводието или маловодието са факт.
След направата на водопровода улиците били асфалтирани, но много скоро се покрили с дупки. В това се увери и нашият екип. Дори на доста места дупките бяха повече като площ от асфалтираните участъци…
Но докато асфалтът е, дето се казва, едно на ръка, проблемът с водата е още по-важен. Защото, в края на краищата, става дума за най-ценното нещо след въздуха.
Тукашните хора очакват помощ и съдействие от Общината, от „ВиК”, а може би и от фирмите, които са прокарвали водопровода и са асфалтирали.
„Трябва ли да се вдигнем цялата махала на бунт, за да ни се обърне внимание”, запитаха група младежи.
Повечето от хората, с които разговаряхме, мислят, че не бива и не трябва да се стига дотам. Но те се надяват и общинските съветници – роми да вземат проблема присърце. Мнозина споделиха, че не са доволни от своите представители във властта – и бивши, и сегашни.
Седми квартал, както е известно, има и много други проблеми, но безспорно нередовното водоподаване е един от най-важните. Просто е наложително повече хора и институции да преценят какво може да се направи по този въпрос.

Екип на „Приятел”

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*