Новини, Политика, Шарен свят

Без АЕЦ „Белене” цената на тока ще нарасне неимоверно

Референдум 2013 . БСП

– Колко струва АЕЦ „Белене”?
– Основният договор е подписан на 27 ноември 2006 г. в София между НЕК и „Атомстройекспорт” и е на стойност 3,997 млрд. евро. Дори при включване на инфлационен индекс, стойността на лихвите по заема и цената за израждане на свързващата инфраструктура, крайната цена ще нарасне до 6,5 млрд. евро. „Белене” е най-евтината планирана и изграждана в момента атомна централа в света.
– Рентабилен ли е проектът?
Проектът ще бъде изплатен със заем, който централата ще изплаща сама с работата си през следващите 15 г. с предвиден 5-годишен гратисен период.
– Кой ще плати строителството?
От 2005 г. проектът се развива с ясен собственик – „НЕК” ЕАД. Част от финансирането трябваше да бъде осигурено от стратегически инвеститор, който през 2008 г. бе избран по време на управлението на Станишев и през 2009 г. – изгонен от безхаберното увъртане на Борисов. Изплащането на заема ще става чрез продажба на електроенергия на вътрешния пазар и износ, без увеличение на цените за българските граждани и фирми.
– За колко години ще бъде изплатена АЕЦ „Белене”?
– След като кредитът бъде изплатен, остават над 40 години, в които централата да работи само на печалба. От практиката на АЕЦ „Козлодуй” е известно, че именно тази финансова независимост на централата я прави основният и най-евтин производител на електроенергия в страната.
– Ще инвестира ли държавата в строежа на централата?
– Нито лев от държавния бюджет няма да отиде за тази цел. Отговорността на правителството се заключава в осигуряване на политическа и икономическа стабилност, така че проектът да има достъп до максимални кредити и минимални лихви от международните банки и да бъде привлекателен за външни инвеститори.
– Кой има интерес от осъществяване на проекта?
– България и всички нейни граждани имат интерес при положение, че се запази оригиналната конфигурация на проекта – с контролен пакет акции /поне 51 %/ собственост на държавата. Категорично няма истинска изгода за България, ако централата се реализира изцяло като частен проект.
– Какво ще струва на България, ако не се осъществи проектът?
– От стартирането на проекта до 2012 г. АЕЦ „Белене” струва близо 3,5 млрд. лв. – 1,5 млрд. лв. вече инвестирани /около 750 млн. лв. от тях от правителството на ГЕРБ/ плюс иска на „Атомстроймонтаж” по повод прекратяване на проекта в размер на 2 млрд. лв. Всеки български гражданин е заплатил по над 500 лв., за да няма АЕЦ „Белене”.
– Колко ще платим по внесения срещу България иск от „Атомстройекспорт”?
– През август 2012 г. „Атомстройекспорт” внесе иск за 1 млрд. евро срещу „НЕК” в Арбитражния съд в Париж. Над 600 млн. евро могат да бъдат доказани с лекота от руската страна, а вероятността да се присъди цялата искана сума също е много голяма. Договорът на НЕК с „Атомстройекспорт” все още не е прекратен. България има решение за спиране на проект на правителствено ниво. От тази гледна точка искът на руската страна може да продължи да се увеличава.
– Сеизмично безопасна ли е площадка „Белене”?
– Докладът на Worley Parsons от октомври 2011 г. за проведена допълнителна оценка – „стрес-тестове” на АЕЦ „Белене” показва, че централата отговаря на завишените изисквания за безопасност. През последните 30 г. са правени многобройни изследвания и експертизи на геологичната обстановка на площадката и сеизмичната ситуация. Те категорично доказват, че АЕЦ „Белене” се изгражда в съответствие с всички изисквания за сигурност и че площадката не е рискова земетръсна зона. При земетресението във Вранча през 1977 г. съседният град Свищов търпи сериозни разрушения, докато в Белене пораженията са минимални. Независимо от това площадката е подготвена по специални технологии, за да издържи на земетресение до 8-а степен по скалата на Рихтер. В периметър от 100 км се намират още две действащи централи – АЕЦ „Козлодуй” и АЕЦ „Черна вода” /в Румъния/. И двете са изградени и действат при по-ниски критерии за сеизмичност.
– Какви са социалните плюсове от реализирането на проекта?
– Създават се работни места за близо 10 хил. души висококвалифицирани специалисти и за около 50 хил. души в обслужващите дейности по строежа на централата. Това ще доведе до икономическо съживяване на целия регион и до откриване на много други работни места. Друг важен плюс е участието на много български фирми в процеса на изграждането. В подписания договор се предвижда минимално 30 % участие на български фирми. Това ще налее значителни суми в икономиката на цялата страна. Ще се усвоят уникални технологии и ноу-хау, свързани с изграждането на АЕЦ, от българските фирми и специалисти. Ефектът от това може да бъде използван и мултиплициран при очаквания бум на строителство на атомни централи в цяла Европа.
– Колко ще струва електроенергията ни със и без АЕЦ „Белене”?
– Настоящата цена на електроенергията от АЕЦ „Белене” е съизмерима с цената от АЕЦ „Козлодуй”. Двете централи са равностойни – така както производствената цена на тока от АЕЦ „Козлодуй” е винаги около два пъти по-ниска от пазарната за страната, така и производствената цена на тока от АЕЦ „Белене” ще бъде два пъти по-ниска от бъдещата пазарна цена. Без АЕЦ „Белене” цената на тока ще расте неконтролируемо.
Фиксираната цена за следващите 20 години за тока от вятърни централи от 190 лв. за МВтч и от слънчеви централи – 485 за МВтч, е няколко пъти по-голяма от най-високата възможна цена на тока от АЕЦ „Белене”. Освен това от 2013 г. влизат в сила нови правила за търговия с емисии вредни газове. За българските ТЕЦ-ове това означава допълнителни разходи и увеличение на цената на тока. След 2020 г. постепенно ще намалява цялостното производство на електроенергия в България поради спирането на големи централи. Нуждите на страната ще бъдат покривани от внос на скъпи международни пазарни цени. Без АЕЦ „Белене” вероятността крайната цена на тока да нарасне няколко пъти, а не с проценти, е огромна.
– Защо е важен проектът АЕЦ „Белене” за българската икономика?
– Близо 200 млрд. евро е абсолютната печалба от работата на АЕЦ „Белене” за 60 години експлоатация. Кредитите за построяване на централата ще бъдат изплатени през първите 10 г. /или в най-лошия случай – за 15-20 г./. През следващите 40–50 години централата ще носи печалби и ще гарантира цени на електроенергията, приемливи за българските граждани и бизнес. Реализирането на милиарди инвестиции ще доведе до приходи в бюджета от данъци и осигуровки, до високи заплати на работещите в Белене и региона, както и на десетките хиляди работещи в свързаните предприятия, а печалбата от милиарди евро ще бъде използвана за развитието на България в продължение почти на един век.
– Има ли пазар за електроенергията, произвеждана от АЕЦ „Белене”?
– Основните ни централи – във Варна, Русе, Бобов дол, „Марица–изток 2” и АЕЦ „Козлодуй” имат инсталирана мощност от около 5900 МВтч, което представлява над 60 % от всички инсталирани мощности у нас. Първите три централи са въглищни и средно на около 40 години работа, след което ще са нужни огромни инвестиции за поддръжката им. ТЕЦ „Марица–изток 2” премина през рехабилитация, което удължи живота й до 2035 г., но след това вече окончателно ще трябва да спре. Същевременно токът от ТЕЦ ще поскъпва заради нуждата от закупуване на зелени сертификати за въглеродни емисии. АЕЦ „Козлодуй” ще продължи работа най-късно до 2027–2031 г. Реално след 20 г. в България няма да съществуват електропроизводствени мощности. Ако днес се откажем да построим нова атомна централа, неминуемо през 2030 г. ще ни се налага да внасяме електроенергия от съседни държави.
– АЕЦ „Белене” не превръща ли България във васал на Русия?
– Проектът за АЕЦ „Белене” получи положително становище от Европейската комисия още през декември 2007 г. През 2008 г. проектът „Белене” има характеристика на високо диверсифициран: руско оборудване на световно ниво, руско гориво; френски и немски подизпълнители; немски стратегически инвеститор; инвестиционен заем от френска банка.
– Защо БСП не „подписа” за АЕЦ „Белене” при предишния мандат?
– По цял свят от момента на вземане на решение за строеж на АЕЦ до включването й в мрежата, т. е. докато започне да доставя ток, изминават между 15 и 20 години. Правителството на Станишев подписа всички договори, които имаха времево измерение през периода 2005-2009 г. Пак по това време ЕК призна проекта „Белене” за значим за ЕС. Подписът, за който всички говорят, попадна във времето на мандата на правителството на Борисов, който след 3-годишно чудене реши да прекрати проекта под чужд натиск.
– Големи европейски икономики се отказаха от атомната енергетика, защо България да я развива?
– Фактът, че това са богати страни, им дава основание да смятат, че могат да си позволят по-нататъшно икономическо развитие без АЕЦ, поне на този етап.
В ЕС действащи атомни централи има във Великобритания, Белгия, Холандия, Франция, Испания, Германия, Финландия, Швеция, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения и България. От експлоатация са спрени ядрени блокове във Франция, Великобритания, Германия, Словакия и България, а АЕЦ в Литва е закрита. В Австрия има изцяло изградена АЕЦ, която е замразена. Нови проекти за изграждане на АЕЦ има във Финландия, Чехия, Словакия, Франция и Литва. Полша също планира изграждането на АЕЦ. Планове за развитие на атомни централи има във Великобритания, Унгария, Франция, Полша, Румъния, Чехия и Словакия. Планове за спиране на ядрени блокове имат Германия и Швеция. Италия периодично отваря и затваря ядрената си програма. Извън ЕС АЕЦ в Европа има в Швейцария, Русия, Украйна и Армения. Планове за изграждане на нови АЕЦ имат Турция, Албания, Беларус и Хърватия.
От съседите на България в Румъния се намира АЕЦ „Черна вода” с два блока по 620 МВт с канадска технология КАНДУ, трети и четвърти блок са в процес на изграждане. В Турция се развива мощна ядрена програма за обучение на персонал и изграждане на поне три АЕЦ.

Leave a Reply