Зимни спортове, Новини, Спорт

Биатлонистът ветеран Спас Златев: “Българите сме кадърни – ако имаме условия, ще сме сред най-добрите”

Краси Анев е умно момче и ще постигне още по-големи успехи;
В този спорт имаме добри традиции – те не трябва да се забравят;
Базата в Боровец се съсипа – срам и резил за държава и управници;
В чужбина ме познават повече, отколкото у нас;

Покрай големите успехи на Красимир Анев през сезона – сребърен медал от европейското първенство и 4-о място в старт за Световната купа, България се сети, че някога също е имала страхотни състезатели в биатлона.
Срещаме се с един от тях – Спас Златев, също наш съгражданин. Той има злато и бронз от състезания за Световната купа при младежите през 1984 г. в Понтресина, Швейцария. Спас става първи на 10-те км, въпреки че върти две наказателни обиколки, а е направил само една грешна стрелба. Трети става в дългата дистанция на 15 км. Силните прояви му издействат повиквателна в националния отбор за участие в олимпийските игри през същата година в Сараево, Югославия.
През 1987 г. се класира на 10-о място в спринта на 10 км на световното първенство в Лейк Плесид, САЩ, докато съотборникът му Владимир Величков е с три позиции пред него.
1989-а се оказва най-успешна година в кариерата на Спас. В индивидуалното състезание на 20 км в Обертилиах /Австрия/ Златев завършва 4-и и остава на косъм от медалите. В надпреварата участват 108 състезатели! На световното първенство във Файстриц, Австрия, през същата година нашенецът завършва 6-и в индивидуалното състезание на 20 км, докато най-добре представилият се руснак – Сергей Чепиков, е позиция зад него. Второто участие на олимпийски игри за самоковеца идва на олимпиадата в Албервил, Франция, през 1992 г., където освен в стартовете от биатлона, се пуска и при ски бегачите.

– Г-н Златев, медиите прибързаха да оповестят, че 4-ото място в масовия старт за Световната купа в Оберхоф на Красимир Анев през тазгодишния януари е най-доброто постижение на роден биатлонист. Разочаровахте ли се от тези твърдения, имаше ли у вас нотки на тъга и чувство на забрава с оглед на вашите постижения и успехите на Владимир Величков през 80-те и 90-те години?
– Не се почувствах толкова забравен, тъй като успехът на Краси наистина е страхотен. Мои приятели обаче ми се обаждаха възмутени, че не се знаят нашите класирания от едно време. Такива обаче бяха времената – нямаше интернет тогава. Нормално е, не се сърдя за тия неща, но все пак разгласяването на нашите успехи е работа на федерацията по биатлон.
– Самият вие гледахте ли масовия старт? Познавате ли се с Краси Анев?
– Да, гледах го старта. Изпитах моите неща от едно време – да победиш доказани имена от Норвегия, Германия, Русия… По принцип е немислимо да сравняваме нашата малка и пълна с проблеми държава с големите европейски страни. Спортът обаче ни дава тази възможност и ето, че имаме успех!
Познаваме се с Краси. Най-често се засичаме заради получени травми в Сапарева баня. Винаги съм му давал съвети и съм сигурен, че ме е послушал за някои неща. Има още много какво да му кажа и да му помогна. Той е много умно момче и съм сигурен, че ще постигне по-големи успехи и от нашите.
– Следите ли случващото се в биатлона, как приемате българските успехи в този спорт?
– Радвам се много, защото дълго време нямаше такива успехи. Федерацията трябва да обърне по-голямо внимание на сегашния отбор, защото изпуснем ли тези момчета, много трудно вече ще постигнем такива добри класирания. Трябва да се отделят и повече средства за подрастващите и по клубовете. А кадърни хора в България има!
– Очаквани ли бяха успехите на Красимир Анев и Владимир Илиев или можем да определим призовите им места като сензационни?
– Според мен са очаквани. И двамата са много кадърни, а съм сигурен, че специално Краси в скоро време ще постигне още по-голям успех! Той е много кадърно и интелигентно момче, малко му трябва още. Смятам, че Георги Палакарски може да има голям принос в израстването на Краси. Винаги съм го твърдял това – Георги се движи с времето, в час е с всички тенденции в биатлона. И аз също има още какво да му кажа на Краси, защото има неща, които и треньорите не ги знаят. Когато имаш някакъв талант, ти трябва да го предадеш на някого.
Федерацията също трябва да им помага повече, да отделя пари за подготовка, а не да създава дрязги – както се знае, Краси тренира отделно. Българският отбор трябва да действа като добър колектив, защото дрязгите оказват своето негативно влияние в състезанията.
– С какво се занимавате в момента?
– Лятото не работя нищо. През зимата стопанисвам скиорна в Боровец и положението е общо взето “Ден година храни”…
– Има ли туристи през сезона?
– Слаба работа – от година на година Боровец върви все по-слабо и по-слабо.
– Съжалявате ли, че не работите в сферата на спорта, който ви е донесъл толкова много радост? Чувствате ли, че има още какво да дадете на България в тази сфера?
– Да, имам такова чувство. Мога да помогна обаче главно чрез общуване с подрастващото поколение. Иначе не искам да работя в тази сфера – сега има много напрежение, ситуацията е доста по-различна от моето време. По наше време не можеха да се чуят фрази като “няма пари”. Сега е по-трудно с намирането на финанси.
– Какво обичате да правите през свободното си време?
– Спортувам за здраве. Обичам да обикалям из планините, не харесвам местата, където има много хора. Любими маршрути са ми Мальовица, Седемте рилски езера, хижа “Вада” – това си е моят край и аз го обичам.
Зимата почти всеки ден след работа бягам със ските половин-един час. Но за съжаление, хубавата ни база е съсипана! Срам и резил за държава и управляващи! Предпочитам да помагам за поддръжка на трасето и да знам, че съм от полза на България и на подрастващото поколение, отколкото да стана треньор.
– Каква беше конкуренцията в биатлона в годините, когато сте постигнал най-големите си успехи?
– Конкуренцията в биатлона, както и във всеки един спорт, винаги е била голяма. Имаше по осем човека от държава – ГДР, Русия… Класирания в десетката бяха уникално нещо! Някои от състезателите – руснаци, норвежци, гедерейци от моето време, които дойдоха за световното първенство в Боровец, а и за други стартове, са ми идвали на гости в Маджаре.
Сега и аз ходя от време на време на състезания от календара на световната купа и се виждам с някои от бившите ми колеги, имам и телефонните номера на някои от тях. По принцип обаче малко съм се откъснал. Преди години, когато вкарвах коли от Австрия в България, ходех редовно на състезания в Европа, особено на стартовете в Руполдинг и Хохфилцен.
– Какви бяха условията в националния ни отбор по ваше време?
– По-добри от сегашните. Бяхме обезпечени по време на подготовката и чувствахме подкрепата на държавата. Правехме лагери къде ли не – тренирахме там, където тренират най-добрите национални отбори. Целият ноември карахме в Кируна, Швеция, на първи сняг. Там бяха и руснаци, и гедерейците…
Единствено сами си правехме ваксите и тестовете след това на ските. Определено ни липсваше вакс-майстор, защото преди старт подготвяхме няколко чифта ски вместо да си починем. Ако в отбора имаше вакс-майстор, сигурно щяхме да имаме още по-предни класирания. В това отношение сега състезателите са по-облекчени, но това си е все пак и белег на новото време.
– Участвал сте на две олимпиади – в Сараево /Югославия/ през 1984 г. и в Албервил /Франция/ през 1992 г. Какво е усещането да представяш родината си заедно със световния спортен елит, който си дава среща веднъж на 4 години?
– Уникално! Самото участие на олимпийски игри е важно. В Албервил се пуснах освен в стартовете на биатлона и в ски бягането на 50 км. Нашите стартове приключиха с индивидуалното състезание на 20 км и на следващия ден участвах в бягането на 50 км, без да имам време да почивам. Въпреки това изпреварих 12-13 бегачи! Спомням си, че тогава немците много ми се чудиха…
– Пазите ли си грамоти, отличия, вестници, сувенири от онези години?
– Да, всичко пазя в една стая на къщата ми в Маджаре. Имам над 100 медала, над 30 купи и много грамоти.
– Кои са най-силните ви спомени, свързани с биатлона?
– Това са най-предните ми класирания – качванията ми на стълбичката на победителите. В биатлона там се настаняват след състезание най-бързите шестима участници. Като обърнеш глава назад и виждаш, че си изпреварил големи имена, се чувстваш много горд със себе си. На световното първенство в Файстриц /Австрия/ през 1989 г. се наредих на шеста позиция, а най-предно класиралият се руснак – Сергей Чепиков, бе седми… Преживяването е уникално!
– Защо, според вас, се стигна до там, че България едва ли не забрави за вашите успехи, както и за приноса на много други спортисти от преди години?
– Това се случи може би покрай разделянето на общата федерация на две – по ски и по биатлон. Но едно време повече се обръщаше внимание на други спортове.
Би било добре да се популяризират върховите постижения на българските биатлонисти, но явно някой във федерацията не си е свършил работата. Както аз имам тези класирания, така ги имат и във федерацията. Длъжни са да информират обществеността поне за по-добрите класирания в исторически план.
– Случва ли ви се да ви разпознае някой непознат човек, включително и туристи от други страни в Боровец?
– Да, постоянно ми се случва. Особено като ходя в Австрия от време на време за коли или да заредя със ски скиорната. В Германия също често ме разпознават.
– На практика излиза, че в чужбина ви познават повече, отколкото в България?
– Да, стопроцентова истина!…
– Променил ли се е биатлонът в последните 20 години?
– Ами да, има някои нови дисциплини, което е нормално развитие за този спорт.
Специално в България обаче се променя в отрицателна насока. Вече дори нямаме базите, които се вдигнаха едно време. Ако те само се поддържаха, без да се влагат големи инвестиции, сега щяха да са в много приличен вид. Никой обаче не иска да дава пари. Разбира се, и всеобщата криза също си оказва влияние, но тя в никакъв случай не оправдава управниците на страната и специално хората, които се занимават с тези неща!
Сега нямаме нищо. Идват децата от Спортното училище и карат на пътя срещу туристите, които се спускат с алпийски ски. Това е безобразие!
– Какво трябва да се направи, за да има успехи и в бъдеще?
– Задължително трябва да има добри детски школи, откъдето да израснат отлични спортисти. Дано се подобри ситуацията в страната, във федерацията и нещата лека-полека да потръгнат. По принцип сме такава нация, че няма да се дадем нито на Америка, нито на Русия, нито на който и да било! Кадърни сме си! Раждаме се с талант и ако имаме или си създадем условията, ще имаме и големи шампиони!
– От много години трасето за биатлон в Боровец го няма, а тук през 1993 г. се състоя и световно първенство… Надявате ли се в курорта да се изгради комплекс, който в близко бъдеще да приеме международни състезания?
– Естествено, че се надявам. Ще бъде хубаво, ако Министерството на младежта и спорта помисли по този въпрос.
Ще бъде добре да се възстанови базата на нивото, на което бе по мое време. За целта не се изискват много средства – трябва да се почисти, да се заравни и през лятото да не се пускат камиони за дърва оттам. Именно поради преминаващите тежкотоварни превозни средства не могат да се ползват пистите. Наскоро се разхождах – то е едни коловози, нападали дървета… А колко му е – един човек да мине с резачка да махне дърветата, есенно време да се заравни и да се огради, за да не преминават джипове и камиони. В такъв случай и малко сняг да падне, ще може да се кара спокойно по пистата. На самата къщичка пък й трябват нови прозорци, да се пооправят вратите и за нула време и за нищожни пари ще стане годна отново.
Ако това се направи, ще има много биатлонисти като мен, като Владо Величков, като Краси Анев… Тогава ще ни дадат отново и стартове за световната купа без никакъв проблем!

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*