Новини, Спорт, Футбол

Борислав Александров: “Не е професионално треньорът да оправдава загубата на тима си със съдията”

В края на януари в Самоков започна курс за обучение на млади футболни съдии. На първата среща се явиха 12 души – четирима от тях вече придобили съдийски статут, както и осем желаещи да станат арбитри. Първата лекция на тема „Непозволена игра и некоректно поведение” бе изнесена лично от главния методист в Българския футболен съюз и бивш шеф на Съдийската комисия Борислав Александров.
Ето какво сподели той пред представител на „Приятел” за пътя, който трябва да извървят младите ентусиасти.

– Г-н Александров, изненадан ли сте от голямата група потенциални съдии, която ви посрещна в Самоков?
– В момента не съм изненадан, защото съм информиран. Но бях приятно изненадан, когато получих информацията, че ще има семинар в Самоков и бройката на желаещите е осем души. Това за града е нещо изключително, като се има предвид, че другаде, където в момента се провеждат подобни семинари за млади съдии, са столицата София и големите градове – Варна, Бургас, Пловдив…
За мен е много приятно и в същото време е донякъде очаквано, защото тук имате големи традиции с двамата международни асистенти – Николай Ангелов и Никола Джугански, който в момента е председател на Съдийската комисия. Така че във всички случаи това е изключително добро и ползотворно мероприятие, което поставя основата на едно бъдещо съдийство.
– Какво казвате на кандидатите за съдии? Какви качества е нужно да притежава футболният арбитър?
– Преди всичко подчертавам думите на големия италиански съдия Пиерлуиджи Колина, който сега е председател на Съдийската комисия на УЕФА, че съдийството е изключително отговорна дейност. Този, който става съдия, трябва да обича съдийството и да притежава спортно-технически качества, които са не само природна даденост. Той трябва да работи върху тях, за да може постепенно, с времето, да постигне позитивен резултат.
– Какво предстои оттук нататък за тези момчета? През какъв път трябва да минат?
– По принцип тези момчета ще започнат да свирят в областта – на юноши, деца, след това постепенно на мъже и след, примерно, две-три години, някои от тях вече трябва да бъдат готови да влязат в листата на зоналните съдии, както е по регламент, от помощници да преминат към главни съдии, оттам – вече в професионалния футбол.
Това е пътят, по който трябва да се движи, да се развива съдийството. Но искам да подчертая, както и те самите го чуха от мен, че ходатайството и прескачането на правилата не води до нищо позитивно. Всичко, което сме научили в живота, сме научили от практиката, казва Аристотел. Често повтарям тези думи, защото не можеш да бъдеш позитивен, ако нямаш опит. Знанията сами по себе си са изключително важни, но те, ако не са приложени в практиката, както казва Петър Дънов, ти няма да получиш удовлетворение от това, което знаеш.
– Не смятате ли, че много често в България, а може би и в други страни, съдийството се явява като оправдание за слаба игра и резултати на даден отбор?
– Съдиите някои ги забъркват като изкупителна жертва. Аз разсъждавам като бивш съдия – мен никога не ме е интересувало как футболистът е ритнал топката – с външен или вътрешен фалц, ляв или десен крак, какъв е резултатът… Аз се интересувам на терена дали правилата на играта се спазват от футболистите. А какъв ще бъде резултатът – това е проблем на футболистите и на отборите, не на съдиите. В доста случаи ги забъркват съдиите в определяне на резултата, много се говори за това, но както виждате сами, на практика почти няма разкрити случаи. Е, имаше някои случаи, като този в Германия, но те са изключения.
– Сега много често ръководствата на футболните клубове хвърлят вината за негативни резултати на отбора си върху съдията…
– Аз по принцип смятам, че не бива един професионален треньор да оправдава загубата на отбора си със съдията. Защото съдията е човек, както всички футболисти. Недопустимо е да приемаме, когато един футболист от два метра рита топката над гредата, треньорът на отбора да му казва “Давай, давай, добре”, а в същото време ако очевидна грешка допусне съдията, той да бъде малтретиран. Когато започнем да имаме еднакъв критерий към човека, независимо дали той е инженер, доктор или съдия, тогава ще можем да вървим напред.
– Ще има ли България в скоро време елитен съдия, който да свири на европейски и световни първенства?
– Имайки предвид ранглистата, която гледах преди два дни, смятам, че в близките пет-шест години това няма да е възможно. Просто нямаме засега съдия, който да е в първа група или в елитната. Ако след една-две години Георги Кабаков и Ивайло Стоянов например, които са във втората група, успеят да пробият и да се качат в първа група, още година-две след това ще можем да се надяваме, че ще влязат и в елитната. А на световни и европейски първенства свирят само елитни съдии.
Така че от тази гледна точка, въпреки огромното ми желание да имаме представители на България сред елитните съдии, както някога е имало в лицето на Богдан Дочев, Никола Дудин, Димитър Руменчев, за съжаление в момента самата ранглиста не ни дава основание да кажем, че догодина или по-догодина наши съдии ще свирят на подобен голям форум.

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply