История, Новини, Туризъм

Българи, македонци и сърби се срещнаха на вр. Било в планината Кървав камък

​По покана на туристическото дружество от Трън туристите от самоковското дружество „Рилски турист“ /Младежи/ се включиха в изкачването на първенеца на българската част на Краището – вр. Било /1737 м/ в планината Кървав камък.
Неделята на 22 септември /когато се честваше 111-годишнината от обявяване на Независимостта на България/ се оказа един от тези приятни есенни дни, в които може да излезеш от града и да отидеш в планината, за да се насладиш на голяма част от цветовата палитра.
Маршрутът, по който тръгна основната група, започна от с. Долна Мелна по посока към с. Къшле. Оттам по граничната бразда, по хубав черен път, стигнахме до вр. Било. Най-високият връх на Кървав камък ни предложи прекрасна видимост. На върха е изградена военна вишка, която ни разкри цялата околност. От високо видяхме цялото Краище, Руй, Стара планина, Витоша, Рила, Осогово и дори Пирин. На върха се събрахме десетки туристи от България, Северна Македония и Сърбия. Направени бяха много снимки и уговорки за следващи срещи и съвместни изяви.

Припомнихме си и историческите събития, които са се случили в тази местност. В миналото на всяка държава има както блестящи успехи, така и последвали ги ужасяващи катастрофи. Това се случва и по време на Балканската война и последвалата я Междусъюзническа война.
В местността Кървави камик, както я наричат местните, са станали няколко битки. Името идва от местно поверие, което гласи, че кръвта, пролята по склонове на планината, е попила в скалите. Днес по билото на Кървав камък минава границата между България и Сърбия, а областта все още напомня за жертвоготовността на българския войник.
Именно тогава т. нар. съюзници – сърби и гърци, се оказват не освободители, а окупатори. Съдбата на цял народ е поставена на карта в нощта на 16 срещу 17 юни 1913 г. Задачата, поставена на Трета българска армия, е да задържи сръбските отряди, разположени между Ниш и Бела паланка.
Още с изготвянето на плана обаче се допускат много грешки. В последния момент артилерията е преместена на друго място. В целия безпорядък главнокомандващият е отстранен от цар Фердинанд. Новоназначеният генерал нито е запознат със ситуацията на западната ни граница, нито има време да го направи. Избухват и бунтове. Потушаването им внася още повече смут в българските редици.
Така се стига и до решителната битка на 28 юни 1913 г. Румънска войска навлиза в Южна Добруджа. Първа армия на ген. Кутинчев е „заключена” между две армии. Рано сутринта на 28 юни българските войници тръгват да катерят стръмния склон към билото на Кървав камък. Сръбската армия обаче превъзхожда българската. Нашите бойци не успяват да понесат силната сръбска офанзива. Вражеските сили разбиват пехотата ни. Същевременно на бойното поле се носят слухове, че ако някой реши да побегне, ще бъде разстрелян. Има сведения, че заради неточни измервания от страна на артилеристите оръдията са насочени срещу част от българските части, които се катерят по склона. Така загиват около 2000 души.
След загубата ни на ключовата битка край Кървав камък сърбите тръгват решително към София. По заповед на Главното командване остатъкът от Трета армия се изтегля към столицата, за да я защити от настъпващите румънци, турци и сърби.
Пролива се много кръв. В чест на загиналите под билото на скалата Кървави камик близо до местната църква /която е жълта и неизографисана/ е издигнат паметник. Така се почита паметта на загиналите във войните през 1912-1913 и 1915-1918 г.
Това място си струва да се посети! Пътищата не винаги ни отвеждат до места с гръмки имена и забележителности. Случва се, че най-интересните находки са на една ръка разстояние от нас. Връх Било на Кървав камък е едно вълшебно място. Място, към което винаги нещо ще ни тегли.

Ангел Узунов

Leave a Reply