История, Култура, Новини, Статии, коментари

Бялата кошница или спомен за актрисата Елена Тимчева

Елена Тимчева

Елена Тимчева-Беба е първата и единствена досега професионална актриса от Долна баня. За първи път в историята на долнобанското читалище „Рила” преди време се състоя концерт-бенефис и по право той бе за незабравимата актриса и културна деятелка.
Елена Тимчева е родена на 8 ноември 1936 г.Завършва долнобанската гимназия и се включва в театралния живот на местното читалище. Общува с театралите Люба Цветкова и Надежда Жмуранова в пиесите “Вяра”, ”Неразделни”, ”Анга”, ”Свободна квартира”.
През 1958 г. завършва едногодишен курс за киноактриси, а на 10 октомври 1959 г. е първата й професионална премиера в Силистра. Следват две години в Родопския драматичен театър в Смолян с режисьор Любен Гройс. След това работи в Димитровград, а от 1967 до 1974 г. е в Хасковския драматичен театър “Иван Димов”.
Следват Кюстендил и два сезона във Враца, където режисьор е Иван Кондов. Най-дълго – от 1977 до 1991 г., се изявява на сцената на Пазарджишкия драматичен театър.
Елена Тимчева не е била студентка в Театралния институт, но през 1969 г. получава званието професионален артист, а по-късно става и артист първа категория. Носител е на отличието “Климент Охридски”, на значката на Съюза на българските артисти.
За изграждането й като актриса основна роля изиграват режисьорите Христан Цанков и Любен Гройс.
Работила е с Юрий Статков, Сашо Стоянов, Димитър Добрилов, Камен Костов, Еди Шварц, Георги Попов, Чавдар Кръстев. Сред близките й колеги са артистите Мирослава Стоянова, Бончо Урумов, Иван Донев, Мая Бабурска, Янина Кашева, Николай Тодев, Златина Тодева, Надя Тодорова, Васил Банов, Богдан Глишев и особено Пепа Николова.
На долнобанска сцена Тимчева се изявява като режисьор на пиесите “Милионерът”, ”Анга”, “Втора младост”. Като артист в долнобанския любителски театър получава на два пъти наградата за най-добра женска роля на национални прегледи.
В живота на долнобанското читалище отново активно участва след пенсионирането си в началото на 90-те години. Подготвя детския театър, била е член на читалищното настоятелство.
В концерта-бенефис, посветен на 70-годишнината на Ел. Тимчева, участваха читалищни и училищни колективи. Във фоайето на читалището пък бе подредена ретроспективна изложба с фотоси от творческата театрална кариера на юбилярката.
Онова, за което Беба не разказа тогава, може би умишлено премълча, е за нейната голяма любов към… бялата кошница, изплетена от долнобанска циганка.
За това свое хоби – колекционирането и, разбира се, ежедневното използване в домакинството на кошниците, панерите, таблите… и най-вече за таланта на „производителката” тя ми е разказвала много пъти, както и съм я фотографирал с богатата й колекция.
…Ще стане рано циганката – още по роса, ще дере рокля по шубраците край реката, ще затъва по мочурищата, ще се мокри по гьолищата и ще бере ракита, ела, леска – тя е най-добрата пръчка.
Ще събере сноп, ще го занесе на гръб у дома и тогава многолюдната челяд започва да бели пръчките. След като суровината е вече готова, ще седне майсторицата да плете. То си е цяло изкуство плетенето, като художествено везане… Топи във вряла вода, за да омекне пръчката, провира, свива, затяга, преплита, пак завива и затяга… и така, докато пръстите й станат на питки и пламват в огън…
И когато това своеобразно произведение на изкуството е вече готово, идва най-трудният момент – да го продаде на пазара и при това на сносна цена. Къде за пари, къде в натура… Примерно – пълниш два пъти кошницата с картофи и тя е твоя.
„Давам ти сад за цел живот!”, убеждава те майсторицата, сяда върху кошницата, притиска я до гърди, удря я в земята, само и само да ти докаже колко е здрава и хубава!…
Богат е “асортиментът” на производството – малки и големи кошници, продълговати, четворни, кръглодънни, големи панери, по-малки и съвсем малки като бонбониера, бели и черни – от небелени пръчки, лозарски кошове, черни табли за черна работа, високи кошове за дрехи за пране с капак… Ами бялото кошче за бебе!?
…Беба преди да си отиде от този свят, само преди шест месеца, споделяше още една своя мечта – за съжаление неосъществена… Просто да си има едно малко магазинче и в него да продава, познайте какво – бели цигански кошници, цигански печки, украсени с „герданчета” и „фистончета” по ламарината, медни зънци и звънчета, хлопатарки, шарени вретена, дето като ги завъртиш, свирят мелодии, големи дървени лъжици като за Богородичен курбан и малки за запръжка, дето не драскат по тефала, ако щете и копанки – защото едно е дървена копанка и дълбано корито, друго е бетонът или пластмасата. А защо не и ковани на ръка мотики, прашулчета и чапи, както и необходимите за коне и магарета подкови, клинци, синджири, халки…
Но най-много и най-отпред на рафта – бялата кошница. Защото едно е четворна бяла кошница, а съвсем друго е найлоновата, книжната или от плат направена торба за пазар, нали!?

Любомир Кузев
Снимки: авторът

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*