История, Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Васил Чакъров – художникът по… рисуване

40 дни без Васил Чакъров

От всичко, което съм чел, и от опита, който имам, отдавна съм стигнал до заключението, че периодът от пети до осми клас е най-важен за всеки. Без да оспорвам и максимата, че най-важни са първите 7 години. И ако човек в първите години заражда у себе си характера, мирогледа, поведението, в следващия период започва оформянето му като личност с отношение към знанието и заобикалящия го свят. Времето, когато детето става юноша.
От първи до осми клас учех в ОУ “Св. св. Кирил и Методий”. Времето от първи до четвърти клас не е останало толкова дълбоко в съзнанието ми, но от пети клас нещата при мен, а сигурен съм – и при другите ми съученици, започнаха да стават все по-сериозни. В този период обиквахме някой предмет, друг намразвахме, един ни ставаше безинтересен, на друг отдавахме цялото си внимание. Това донякъде зависеше от нас, но най-решаваща роля играеха учителите. Който умееше да ни увлече в своята наука, изграждаше у нас отношение към нея.
Още тогава у мен се разви това, което може би съм го носил у себе си – отношение към литературата. Учителката Вардарова, с буйните черни къдрави коси, увлекателно разказваше, разказваше. С голямата географска карта пътувахме по целия свят с учителката Атанасова. Опознавах биологичния свят около нас при учителката Праскова. Играех, състезавах се, дори една година моржувах по Лаго и Искъра, с учителя Чичанов. Много грижовна беше младата ни класна ръководителка Евгения Пешева.
Всеки учител е оставил отражение в съзнанието ми, но на най-предното място в моя духовен живот винаги е бил учителят по рисуване Васил Чакъров.
Не си спомням точно в кое лято за пръв път го видях. Още не го познавах. Това беше някъде в началото на 60-те години. Обикалях из града. Тогава имаше много стари сгради, за съжаление повечето от тях вече не съществуват. И художници рисуваха това, което след време вече нямаше да го има – отмиращата история. Идваха и чужденци – германци. Децата се трупахме около тях.
Тогава в района на автогарата изобщо не беше като сега. Скоро бе завършила реставрацията на джамията, имаше стари къщи, зидове. Нямаше я Чадър чешма. И точно от нейното сегашно място видях за пръв път художника Васил Чакъров. Рисуваше джамията. Вглъбен в себе си. Сериозен. Малко по-встрани го наблюдаваха няколко любопитни. Приближих и аз. Седнал на малко столче, държейки с лявата ръка скицника, художникът така се бе унесъл в сътворяването, че не забелязваше зяпачите.
С какво невероятно учудване го видях есента в училището – преподавател по рисуване!
Още от първите часове този наглед сериозен човек, но с невероятно ироничен и същевременно добронамерен поглед, успя да увлече почти всички ни. Учеше ни на перспектива, на цветовите техники, на светлосенките, да откриваме красивото, различното, уникалното, отмиращото, раждащото се… И да проявяваме себе си във всичко това. Водеше ни по Ридо, в района на Бельова черква или в двора на училището – рисувахме пейзажи, отделни елементи от природата, сгради… Опитвахме се да правим портрети от натура или по въображение.
И уж сериозен винаги изглеждаше, но често, малко изненадващо, но запомнящо се, пускаше такива остроумия, които не винаги разбирахме. Но въпреки това започвахме да гледаме по-иначе на живота около нас – иронично и малко или повече – философски. Започвахме да откриваме другите страни на живота. Дори рисувахме вече карикатури – като рисувани злободневки.
А това вече беше много над обикновеното обучение по рисуване. Учителят Васил Чакъров с характера си, с творческото си виждане на света и отношението си към нас, децата, успя да остави дълбоки следи в съзнанието ми, аз започнах да развивам отношението си към изкуствата и да опитвам да се изявявам в някои от тях. Може би още тогава е забелязал нещо у мен, та ми даваше полезни напътствия.
Не станах художник. Но отношение към изкуството имам. И то се дължи на учителя Васил Чакъров. Не съм единствен, върху когото той е оказал такова влияние. На други, абсолютно сигурно е, че е дал още повече. За да станат творци и ценители на изкуството.
Васил Чакъров не е роден самоковец, но пък е голям самоковски художник и почетен гражданин на Самоков, достоен носител на наградата “Захарий Зограф”. Достолепен, уважаван и неповторим творец, уникално неподражаема личност.
Не случайно друг негов събрат – Славчо Симов, също вече в небесните селения, казваше за Чакъров, че той е “художник по рисуване”. И бе прав.
Защото Васил Чакъров умееше да извайва като художник, а не само като учител, душите ни, отношението ни към света и към самите нас.
И да ни научи критично да гледаме на всичко това. И с усмивка.
Поклон, Учителю!

Христо Христов

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*