Култура, Новини, Статии, коментари

Величко Минеков на 83 години: „Скулпторът е хамалин с душа на поет”

Величко Минеков

Величко Минеков е роден на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Скулпторът, известен с монументалната си пластика, е преподавател в Националната художествена академия, неин дългогодишен ректор, общественик, депутат в Осмото и Деветото Народно събрание. Минеков е носител на множество държавни награди и отличия, негов син е скулпторът и специалист по металодизайн Велислав Минеков.

Читателите дори не си дават сметка колко добре всъщност познават творчеството на Величко Минеков. Поне няколко пъти в живота си са гледали неговите скулптури – лъвовете пред Съдебната палата, фигурата „София“, паметника на Съединението в Пловдив, на Владимир Димитров-Майстора пред СБХ, скулптурите на площада пред театъра в Пазарджик, мемориала “Хан Аспарух” в Добрич, Ротондата пред Централната гара…
Майстор на монументалната скулптура, пресъздаващ реалистично конкретен образ или абстрактно творение, закодирало философски внушения, Минеков не оставя зрителя равнодушен. Скулпторът е хамалин с душа на поет. Такова е определението на Минеков за спецификата на този труд. Какъв е пътят от проекта до мащабната реализация?
Пътят започва от впечатлението, емоцията и трепета, които докосват белия лист, за да застинат в рисунка, преминават през глината и малката фигура и ако тя е достатъчно жива, дава път на голямото – защото в голямото колебания няма. Това важи и за изкуството, и за всичко. Така обяснява не само творческия процес големият скулптор. Камък, метал, глина, дърво вървят ръка за ръка в творчеството на Минеков, а изборът на материала се диктува от темата и вътрешното усещане за естетика и професионализъм.
През 60-те години на миналия век скулпторът става обект на злобна и ожесточена, идеологически подплатена атака, срещу произведения, без които днес е немислима представата за съвременната ни скулптура.
На въпроса “Кога ви обявиха за формалист?” Минеков отговаря: “Около 1960 г. Направих работа на тракийска тема – “Орфей”. После участвах в конкурса за паметник на Априлското въстание в Панагюрище. Спечелих първа награда. След журито, още вечерта, Владимир Гоев, който отговаряше за скулптурата и за конкурса и беше член на журито, доведе министър Петър Вутов и моята работа отпадна като футуристична. После за същия паметник имаше още конкурси, отново участвах и накрая направих “Конницата” и “Клетвата” – останалото беше направено от мои колеги. По това време се обяви конкурс за новата Централна гара. Спечелих го и ми беше възложен монументът пред гарата, който трябваше да стане само за една година. Може би това беше първият монумент в едно вече съвременно пластично мислене…”
Оттам нататък поръчките тръгват. Тоталитарната власт се ласкае от мисълта да попадне в полезрението на големи творци. Забравяйки ожесточените критики, висшето ръководство на БКП, лично Тодор Живков му възлага да направи надгробните паметници на д-р Мара Малеева-Живкова и на Людмила Живкова.
По-късно Минеков прави и паметника на Живков, издигнат приживе на диктатора на площада в Правец.
Животът е тъй странно нещо.

Неда Варналиева
/от в. “Над 55”. Величко Минеков е известен в Самоков. Той често пребивава в града, където има къща. Дарител и автор е на няколко скулптури, поставени на видни места в града ни/

Leave a Reply