Култура, Новини, Статии, коментари

Вели и Величка Чаушеви: “Чрез музиката хората стават по-добри”

Популярните самоковски музиканти семейство Вели и Величка Чаушеви представиха преди броени дни в читалище-паметник „Отец Паисий” своя албум под надслов „Животът е музика”.
Защо мислят така? Откъде са тръгнали и къде са стигнали? За какво мечтаят? На тези и много други въпроси отговор ще намерите в нашия разговор, който поместваме по-долу.

Величка е завършила музикалната паралелка в ОУ „Митрополит Авксентий Велешки”. Средно образование получава във Велико Търново, а с Вели се запознава в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Бакалавър е по „Музикална педагогика”, има и магистратура по „Медийно музикално редакторство”.
Вели е завършил националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” в Котел и музикалната академия в Пловдив с три специалности – тамбура, китара и педагогика. Магистратурата му е при проф. Димитър Тъпков.
И двамата са преподаватели в националното музикално училище „Любомир Пипков” в София. Величка преподава народно пеене, а Вели е корепетитор на тамбура. Величка пее и в световноизвестния хор „Български гласове – Ангелите” с диригент доц. Георги Петков. И двамата участват във формация „Драгостин фолк” с диригент проф. Стефан Драгостинов.
Родителите на Величка са музиканти. Майка й е известната не само в града ни, но и в региона и страната преподавателка и ръководителка на състави Даниела Георгиева. Баща на младата учителка и певица е отишлият си без време от този свят прекрасен музикант и човек Георги Георгиев.
„Честно казано, родителите ми не искаха да се занимавам с музика, но аз настоях. Когато дойде време да кандидатствам след седми клас, ми вървяха математиката и английския и много хора ми казваха да се насоча в тази сфера. Аз обаче съм започнала да свиря на пиано при майка ми от 5-6-годишна. В 9 клас пък започнах да пея. Татко много ме е водел по сватби и събори още като ученичка и това ми даде голям опит и рутина да се науча да пея на сцена”, споделя Величка.
На събор на каракачаните /баща й е от този етнос/ е изпълнявала на сцена каракачански песни. И в техния диск имат три каракачански песни. Самата тя доверява, че иска някой ден да направи докторантура за каракачанските песни, още повече, че тази тематика не е много изследвана.
Каракачанските песни в диска според музикантите са с оригинален почерк, защото участва вокален октет „Спектрум” и аранжиментите са върху джаз музиката и госпъл музиката. „Мисля, че такава комбинация се прави за първи път и това е новаторството в диска”, отбелязва Вели.
Освен песните, на които музиката и аранжиментите са негови, имат и две песни съвместно с Алекс Нушев.
Изпълненията в диска са разностилни. И всеки може да си намери любима песен. Една от тях – „Пиринска сърна”, е спечелила втора награда на фестивала „Пирин фолк” в гр. Сандански преди две години. Във фестивала тази година Вели участва отново с песен – „Молитва за нас”, в изпълнение на Маргарита Хранова. Текстът е на Валентин Пензов. Величка също взема участие. По мнението и на двамата песента е много хубава. „България има нужда от молитва”, добавят многозначително двамата.
„Две платноходки” Вели е създал пък по текст на Найден Вълчев – авторът на „Една българска роза”.
В „Момице” участват Теодосий Спасов – кавал и Мишо Йосифов – тромпет. Песента е комбинация между джаз и народна музика.
Самият диск е подготвян 7-8 години. Първата песен в него – „Калино Малино” /с която почва всяко участие или концерт на двамата музиканти/, е посветена на кръстницата на дъщеря им Диана Чаушева – Калина Вачкова, която е оперна певица.
Става дума за Диана, която е още съвсем малка, а вече направи фурор в „Шоуто на Слави” например. Двамата разказват, че момиченцето им е било едва на 6-7 месеца, когато е реагирало на мажор и минор – музикантите знаят за какво става въпрос… Още съвсем малка на тъжната музика Диана плакала, а на веселата се смеела. Сега ще бъде в първи клас в училище „Любомир Пипков” и ще изучава цигулка при Благородна Танева. Пее и поп, но започва с народна музика и покрай участието в „Шоуто на Слави” се изявява на различни езици – френски, английски, дори корейски, като използва различни стилове в музиката.

Диана Чаушева

Двамата разказват по-подробно и с удоволствие за даровитата си дъщеричка. От тригодишна тя се занимава целенасочено с музика. Първото й участие е в bTV – „По-по-най”, където става „Мис” на предаването. Скоро след това на конкурса „Орфеева дарба” в София печели златен медал. В началото се притеснила от хората, но когато всички утихнали, си изпълнила чудесно песента. Има и трета награда на цигулка, където също напредва много бързо. В Римини и Ричоне, Италия, пък печели златен медал и награда на публиката с песен на фестивала „Италианска магия”.
Сигурно бляскаво бъдеще я очаква? Родителите са предпазливи: „Има музикални данни, но се надяваме и да е постоянна и трудолюбива.” И поясняват, че пътят на музиканта е много труден – всеки ден трябва да се свири, има много лишения. После цитират „приказка” от музикалните среди: „Ако не свириш един ден – разбираш само ти, ако не свириш два дни – разбират хората около теб, ако не свириш три дни – разбира целият свят…”
„Най-хубавото чувство за музиканта е „електричеството”, което се появява между музикантите и се предава на публиката. Това не се случва всеки път, но когато го постигнеш, разбираш, че си е струвало усилията”, съкровено вметва Вели.
Имат ли при това положение свободно време? Отговорът е: „В Самоков – да, но в София – не!” През първите дни в столицата дори Диана ги питала: „Всички тук ли тичат?…” Но животът на музиканта в големия град е различен, не може без график. Като че ли по различен начин мислят хората там, като че ли и времето тече различно…
„Много съжалявам, че не можахме да включим повече народни песни в албума. Може би защото песните, които съм написал, са с по-оригинален почерк и съчетават различни стилове и това е отражение на моя личен вкус като музикант. Но за стойностната и хубава музика винаги ще има публика”, сигурен е Вели.

Все пак и двамата са наясно, че в днешните времена младите не слушат много народна музика. Това е и една от причините да покажат в албума народната музика в различна светлина, в различни стилове, с блус аранжименти и т. н.
Музикантите смятат, че отношението към народната музика трябва да се промени изцяло. „Това, че тази музика е народна, не я прави „селска” или по-малко хубава от класиката, джаза и т. н. Факт е, че хората приемат народната музика по съборите и сватбите – тя е част от живота им, но вече не е така, както е било след Освобождението, традициите са запазени само в исторически вид”, обясняват Вели и Величка.
Те не одобряват и превръщането на народните обичаи в атракции за пред чужденците. Добавят, че всеки обред си има своето предназначение и трябва да се изпълнява на самия празник – било на Коледа, на Йордановден и т. н. Същото важи и за нестинарите, с които иначе толкова много се гордеем. Златото от извора, дето се вика, не трябва да се продава на Запад с комерсиална цел.
Стигаме до там, че студенти от чужбина са запознати повече с българските народни песни и обичаи, отколкото нашите. „Чужденците ценят нашата музика, мелодиите в народната музика. Щом идват тук да я учат и да играят, значи това го няма другаде”, категорични са двамата музиканти.
Музиката, както разбирам, е и една от основните причини, заради които все още са в България. Затова са избрали и такова заглавие на диска – „Животът е музика”.
Наистина, музикалните училища в Котел и Широка лъка завършват много млади хора, но няма достатъчно реализация за тях, няма къде да свирят. „Произвеждаме безработни професионалисти”, казвал по този повод колега на Вели. Като контрапункт той цитира мнението на ректора на пловдивската академия проф. Милчо Василев: „За добрите музиканти винаги ще има хляб.”
Така или иначе, трудно се издържа семейство с музика – припомняме си старата поговорка „Цигулар къща не храни…”. Вели свири различни стилове, за да е актуален на пазара и да има участия. При всички случаи не може да си представи живота без музиката. И цитира друг колега, който казвал: „Ако не свиря един-два дни, направо се чувствам зле…” Това е просто вътрешна потребност – храна за душата, както е необходима другата храна за тялото.
Дядото на Вели е бил майстор на музикални инструменти, на тамбури. Неговият внук има две произведения за тамбура, които са издадени в мащабно изследване на българската тамбура – „Величкина ръченица” и „Балкан”. Негови пиеси за тамбура са включени и в програмата за магистратура в академията в Пловдив…
Величка и Вели са признателни за топлото посрещане в читалище-паметник „Отец Паисий” на концерта преди няколко дни при представянето на техния албум. „Публиката дава настроение, което е много важно да се улови от изпълнителите”, категорични са двамата. Те са благодарни за подкрепата на общинските управи в Самоков и Котел. В старопланинския град също смятат да направят концерт.
Но все пак следващият им концерт ще бъде пред софийска публика – на 25 септември в „Микстейп клуб” – на фестивала за етно музика. В началото на октомври пък ще се изявят в клуб „Студио 5” в София.
Та… за свободното време. Вели много обича да кара колело. Обича и планината: „Миналата година с Диана ходихме на Седемте езера. Носих я на гръб и всеки ни поздравяваше. Някои места в планината си имат своя магия, която ни въздейства по определен начин, независимо дали искаме или не…”
Диана е кака на Георги, който е само на три годинки. Според майка му е много умен и разсъждава зряло за такова малко дете. „Рано проговори и умее да се изразява много добре. Понякога приказва като възрастен”, добавя Величка. Припявал и на кака си, интересна му е музиката. Любопитно и симптоматично е, че е роден навръх 24 май…
Семейството обича и да пътува. Когато е свързано с работата – още по-добре.
Сега са в Самоков и естествено е да отворим дума и за културния живот в града ни.
„Докато живеехме в Самоков, ми липсваха концертите, културният живот в София. Като ученичка си спомням, че майка ни водеше в столицата на оперети, мюзикъли, опери. Наскоро, на празника на Самоков, тук гостува лятно кино, имаше толкова много зрители… А старото кино е затворено, няма друго. Защо? Стойностните филми възпитават. И стойностните концерти също. Вижте какво беше при посещението на Веско Ешкенази – всичко бе препълнено. Хората са жадни за хубави филми и музика. Има много интелигентни хора в Самоков”, смята Величка.
В този ред на мисли и Вели, и Величка са единодушни – музиката променя мисленето на хората, прави ги по-добри. „Децата трябва да свирят, за да станат по-добри. Сега има много агресия у тях, която идва от обществото като цяло. Децата в музикално училище обаче са по-добри в емоционален план от останалите”, разсъждава Величка.
Вели и Величка току-що са издали нов албум, но вече мислят за следващ. Дори част от музиката за него вече била готова. Там по-голямо участие щяла да има и талантливата им дъщеричка Диана… На тази прекрасна фамилия музиканти от сърце желая сполука.

Делян Василев

Leave a Reply