Новини, Шарен свят

Вера и Йордан Иванови – половин век любов и разбирателство

Обичта ми към природата ме отведе над Клисура, за да видя дърво, разперило огромна корона с дебели клони. Още преди 600 години малкото дъбово дръвче е расло, порасло и сега е гордост за селото. Местността е Свети Спас и до дървото е издигнато малко оброчище. Тук, както научавам, се изнася цялото село на Спасовден. Отгоре се открива прекрасна гледка към Клисура и района.
Самото село било опожарено по време на турското робство. Тук, в прохода Дервена, господар бил Чакър войвода с четата си. Всявали страх у поробителите, с взетите пари купували оръжие. Според легенда местният владетел – бей, наредил в което село пропее петел /което би означавало, че там турски керван е нападнат/, то да бъде запалено. Кметът на близкото Сапарево накарал населението да скрие петлите. Но колегата му в Клисура не го направил и когато утрото настъпило, се чула издайническата птича песен и беят заповядал селото да бъде изгорено. След години обаче клисурци се върнали на старото си място – от двете страни на пътя за Дупница. А оброчища има от всички страни на селото – „Св. Георги”, „Св. Никола”, „Св. Илия”, „Св. Богородица”, „Св. Петър”, „Св. Спас”…
Всичко това ми разказа Илия Джаджаров. През миналата година и старата черква в селото – „Св. Димитър”, построена през далечната 1876 г., е била ремонтирана и осветена.
С всичко това се гордеят жителите на Клисура. Но някои от местните хора тук и сега могат да служат за пример на младите. Вера и Йордан Иванови преди 50 години сложили началото на дългия си съвместен живот. През януари навремето се събрали, а сватбата направили на 30 април. Били бедни години и на трапезата най-хубавото ястие било т. нар. конски лук /левурда, див чесън/. Но имало погача в средата, на която забучили малко борче. /Така беше и на юбилея им – дръвчето се смята за символ на вечната младост, на дългия живот/.
За сватбата теглили заем, за да могат да раздадат дарове: на мъжете – ризи, на жените – забрадки. Със събраните пари платили музиката…
Верка има две сестри и двама братя. Ражда двама сина. Боян е ветеринарен техник и сега живее и работи в Англия. Любомир е учил във Велинград, работи в горското стопанство.
Майка им не е успяла да учи повече заради бедност, но след прогимназията завършила курс за плетачки. Йордан пък учил гимназия в Ихтиман, станал зоотехник. На времето двамата се грижели за много животни, угоявали телета, прасета… Сега се радват на внуци – три момичета и две момчета, а имат и четири правнука!
Верка си спомня как са се взели с Йордан – „по любов”. Цели 50 години са изживени с взаимни отстъпки, с прошка за грешките и… с много обич.
И двамата имат хубави, силни гласове. Когато седнахме на трапезата, пяха почти през цялото време. Вера е и голям майстор на погачите, баниците, сладкишите, а Йордан пък – на скарата…
Тук дойдоха и приятелки на Вера от женската фолклорна група „Иглика” и направиха цял концерт. Пеят още от далечната 1964 г. По-късно, след кратко прекъсване, групата отново се възстановява. Даже сега участничките в състава се готвят за изява на фестивал в Гърция…
Юбилярите получиха много цветя и подаръци. А пожеланията бяха още дълги години да са заедно, да са живи и здрави и да се радват на своите наследници.

Димитрина Божилова

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*