Новини, Политика, Статии, коментари

Виктория Георгиева: „Каталуния проявява борбеност, но е нужен и здрав разум”

Нашата млада съгражданка Виктория Георгиева от няколко години следва, работи и живее в Барселона – столицата на испанската автономна област Каталуния, за която чрез референдум на 1 октомври мнозинството реши да стане самостоятелна държава. Това породи много проблеми в отношенията с централната власт в столицата Мадрид. Проблемът дори надхвърли границите на държавата и отекна в цяла Европа, а и извън нашия континент. Как обаче се чувства ситуацията в Каталуния „отвътре” – по тази тема представител на „Приятел” разговаря с Виктория. В момента тя е на стаж в Италия /Болоня/, но следи отблизо събитията в Испания, където ще се завърне след Нова година.

– Здравей, Вики! Търся те по наистина актуална световна тема – референдумът за независимост на Каталуния. Всъщност, как е правилно да се пише и изговаря – Каталуния или Каталония?
– Здравейте. Това как се пише и изговаря правилно, зависи от езика, на който се чете. Примерно, на каталунски е Каталуния, а на италиански Каталония. Зависи.
– Благодаря. Вече няколко години живееш в Барселона – най-големият град в областта и втори по големина в Испания. Успя ли да усетиш пулса на този милионен град, какви са местните хора?
– Да. Струва ми се обаче, че преди няколко години, когато наистина нямаше чак такъв огромен туристически наплив (въпреки че Барселона винаги е била примамлива дестинация), пулсът на този милионен град и неговият специфичен дух се усещаха по-добре. Местните хора са малко по-особени, според мен. По-затворени са, но пък казват,че ако „каталунец те приеме в живота си, спечелил си приятел за цял живот“. Дали това е така? Все още не знам.
– Доколко сходни са двата езика и ти към кой по-лесно привикна? Кой е езикът на улицата, в заведенията, в институциите…?
– Доста сходни са двата езика и, особено на ниво „четене“, е лесно да се разбере какво пише на каталунски, дори и да говориш само испански. За мен испанският си остава по-лесния, каталунски разбирам, чета го, но не го говоря.
Що се отнася до езика в институциите – той е каталунски, но ако помолиш да ти говорят на испански, няма проблем, служителите проявяват разбиране. Не се сещам за случай, в който да са видели, че не владея добре каталунски и да са ми отказали да говорят на испански. А на улицата и в заведенията езикът зависи от компанията, с която си. Ако не са само каталунци, със сигурност ще говорят на испански заради теб.
– Какво е настроението в Каталуния сега – в дните след референдума?
– Ами, както знаем, президентът на Женералитат (каталунския парламент) Карлес Пучдемон направи едно особено изказване, в което от една страна като че ли обявяваше независимост, а в същото време я суспендираше, искайки диалог с Мадрид. В момента не съм в Барселона, но поддържам контакти с хора, които са там. Смятам, че настроенията варират – след еуфорията от 1 октомври може би каталунците малко по малко започват да си дават сметка, че евентуално обявяване на независимост би довело до доста проблеми и усложняване в иначе лесния им начин на живот.
От чисто политическа и икономическа гледна точка също нещата не са особено розови. Каталунските партии може би ще достигнат до конфликт помежду си, като част от гнева ще се насочи именно към Пучдемон. От друга страна вече се забелязват първите негативни ефекти върху икономиката – две от големите банки „Ла Каиша” и „Сабадей”, си тръгват от Каталуния и може би това е само началото. Дано разумът да изиграе по-съществена роля при тези дебати.
– Премиерът на Испания Мариано Рахой неглижира темата и заяви, че никакъв референдум не е проведен. Смяташ ли, че има липса на комуникация или по-точно липса на желание за взаимно разбирателство между централното правителство и властта в автономната област?
– Не смятам, че точнта дума е „неглижиране“. Става въпрос по-скоро за неправилна стратегическа реакция. Грешката на Рахой се състои в това, че той обърна внимание на проблема едва 2-3 седмици преди провеждането на референдума и то по доста агресивен начин, вкарвайки в действие националната полиция, изземайки насилствено бюлетини и нахлувайки в редакцията на местната телевизия. Това „разбуди духовете“ и всъщност само изигра лоша шега на Мадрид, тъй като в Барселона и в Каталуния започнаха да се организират протести в защита на независимостта и гражданите, които не знаеха дали да гласуват „за“ или „против“, всъщност се мотивираха да докажат на Мадрид, че имат правото да гласуват за своите права.
– Общувала ли си по този въпрос с хора от други краища на Испания и какво е тяхното мнение?
– Преди провеждането на референдума обсъждането на тази тема извършвахме най-вече в университетска среда с колеги както от Каталуния, така и от други краища на Испания, а и с чужденци. Правило ми е впечатление, че каталунците са много „настървени“ в защитаването на идеята за независимост, валенсианците и баските подкрепят този тип разбирания за съществуване, но за това какво мислят останалата част от испанците разбрах от едни групи в социалните мрежи, където се говори така, сякаш на тези хора вече им е писнало от „номерата” на каталунците.
– А какво мислиш ти самата? Притесняваш ли се за своето бъдеще с оглед на предупреждението от страна на Европейския съюз, че ако Каталуния се отцепи от Испания, ще остане извън борда и на ЕС?
– Аз лично обичам по свой начин Каталуния и уважавам борбеността на хората там, но не толерирам тоталния им отказ от проява на здрав разум и размисъл, който да отговори на въпроси, свързани с истинския живот, с икономиката, здравеопазването, съдебната система и т. н., изобщо с функционирането на една държава. Против съм във време, в което народите се стремят да се обединят, да се подвеждат определени групи и да се разрушава постигнатото през годините. Отделно, това би имало и отрицателен ефект върху други подобни течения и политическата обстановка в Европа би се затруднила доста. Разбира се, ЕС не е съгласен с евентуалното съществуване на Каталуния като държава, но самият медиен отзвук, който се получи покрай референдума, е солидна база за още „бъркотии“.
– Сега накъде? Известно е, че голяма част от баските също мечтаят за независимост от Испания, а такива настроения се прокрадват и в областта Галисия…
– „Сега накъде?” е въпрос, чийто отговор търсят не само в Каталуния и в Испания, но също и в Европа. На заседание на парламента Мариано Рахой даде срок от 5 дни на Пучдемон и Каталуния да кажат наистина ли са обявили независимост или не. В случай на положителен отговор, ще се задейства член 155 от конституцията, който гласи, че при извънредни ситуации се преминава към отнемане на автономията на даден регион. Т. е. възможно е Каталуния да загуби и това, което е имала досега.
Според мен този конфликт няма да бъде решен по бърз и безболезнен начин. Така че… сега накъде – ще покаже само времето. Що се отнася до другите области, които евентуално биха искали да се отцепят – примерът на Каталуния може да се окаже заразителен и да изиграе ролята на домино, поради което е много важно, според мен, да се овладее ситуацията в Барселона.

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*