Новини, Шарен свят

Възрастни хора ни учат как да живеем

„Старци берат хмел” – имаше навремето такъв популярен чешки филм. Нашите старци не берат хмел /макар че на младини някои от тях може и да са брали – в някогашното самоковско държавно земеделско стопанство се отглеждаше и такава култура по пътя за Боровец/, но се занимават с нещо не по-малко полезно – излизат на разходка в Лаго, строят къщички за подслон и за разговорка сред природата на млади и стари.
Пък можеш ли и да кажеш старци на тези хора – навъртели 70, 80, че и повече години, но запазили младежкия си дух /в чешкия филм, между другото, ставаше въпрос именно за млади хора, независимо от заглавието/, нещо много самоковско в себе си, дошло от техните предци – трудолюбието, чувството за красота, за обич към природата и за уважение помежду си.
Такива мисли ме вълнуваха, когато в съботния ден, навръх Лазарица – 31 март, посетих Лаго, провокиран от сведения за ново посегателство срещу култовата къщичка „Втора младост”, изградена от тези ваистина жизнерадостни пенсионери.
Необяснимо е това посегателство. Незнайни „герои” са чупили там преди няколко дни чаши и бутилки и всичко наоколо е било осеяно със стъкла, разсипвали са сол и захар и какво ли още не /продукти, които възрастните хора предвидливо са си занесли в къщичката/ върху масите и пейките, разкъсали са с нож найлона, с който е облицована къщичката /та при дъжд и вятър те да не проникват вътре/…
Абсурдна, нелепа ситуация! Едни градят, строят, а други не само не опазват съграденото, но и вандалски го развалят.
При това подобно грозно посегателство не е прецедент. През миналогодишното лято тогавашната къщичка „Втора младост” дори бе опожарена. Наистина акт, който няма разумно обяснение. По подобен начин преди няколко години бе унищожена и друга подобна къщичка в Лаго – на отсрещния, западния бряг на Искъра.
Ум не побира мотивите за подобни деяния. Извършителите им си остават неизвестни и ненаказани, макар че има съмнения за някои младежи.
Но дори и това не е може би най-важното. Защото стопаните не се отчайват от грозните посегателства. Напротив, след първоначалното възмущение и омерзение започват с нови сили, с още по-голям ентусиазъм /повярвайте, тази дума тук си е съвсем на място/ да възстановяват разрушеното, да правят нещо ново и още по-хубаво. И именно затова заслужават още повече нашето уважение, благодарност и признание.
Повечето поражения от последната с нищо непредизвикана атака вече са отстранени. Нещо повече. Тези дни са отлети и основите за параклис, който ще бъде издигнат в съседство с „Втора младост”. Малко по на юг пък ще бъде съградена беседка. Сигурен съм, че и това ще стане, защото познавам от години тези хора и други люде, които им помагат.
Сега освен възстановения заслон „Втора младост” тук са издигнати в съседство и други къщички, навеси, монтирани са много маси и пейки, оформено е огнище. И всичко е изпипано, както се казва – с майсторлък, а и с усет за красивото. Изработени са дори стилни закачалки, поставени са надписи с призиви да се съхранява направеното и да се пази чистота. Боядисана дървена скулптура допълнително краси мястото във вековния ни крайградски парк. А най-отгоре на целия този невероятен комплекс гордо се вее родният трибагреник. „Сега го сложихме, съвсем ново е знамето, че старото вече поизбеля”, поясниха Симеон Благоев и приятелите му, които заварих следобед там.
Те пожелаха да изразят чрез вестника и благодарността си към хората и фирмите, които им даряват материали – Георги Мутафчийски, „Ласкин лес”, „Пали”, има и още. А са им обещани дарения и от други…
В едно време на разруха и неверие възрастни хора, работили всеотдайно цял живот, отново ни дават пример как да живеем по човешки. Свалям им шапка. Дано се намерят и повече последователи. Не само възрастни, но и млади хора.

Тодор Попов

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*