Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

В памет на Иван Янков – талант, родолюбец и гражданин на света

На 16 април се навършват 5 години, откакто ни напусна композиторът Иван Янков. Той си тръгна оттук, както само блажените си тръгват. Иван просто прекрачи през границата между двата свята.
Иван Янков е роден в Самоков през 1945 г. Завършва Софийската музикална академия през 1968 г. Работи като пианист и аранжор в оркестъра на Чалашканов и оркестър “София”. Бил е диригент на Естрадния ансамбъл на Българската народна армия до 1975 г.
Повече от две десетилетия от живота на Иван Янков преминават в Норвегия, където преподава музика в колеж. През тези години той поддържа връзката си с България и осъществява проекти между двете страни под надслов “Норвегия зове България”, с които популяризира българската музика в северната страна, както и норвежката музика в България. По-късно посланичката на Норвегия в София ще заяви: “Никой от българските посланици не направи толкова, колкото Иван за сближаване на двата народа.“
През 1994 г. Иван Янков завършва музикална психология в Консерваторията в Осло. Член е на Съюза на българските композитори. Автор е на произведения за камерни ансамбли, балетна музика, както и на произведения за биг-бенд и джаз ансамбли.
Завръщайки се в България, той се втурна да осъществява многобройните си идеи. Написа музика и издаде два компактдиска, впусна се в активна концертна дейност – последният му концерт бе на 12 април 2012 г. – буквално дни преди смъртта му, а за следващия концерт афишите бяха вече готови. Мечтаеше за организиране на международен фестивал на камерната музика, започна музикална лектория сред ученици. Той откри за публиката пространството между Историческия музей и читалище-паметник „Отец Паисий” с първия концерт, изнесен на терасата на музея. И още, и още…
Не „заслужи“ званието „Почетен гражданин“ на Самоков, който до болка обичаше.
Иван беше гражданин не само на две държави – България и Норвегия. Той беше гражданин на света.
Иване, трудно ни е да повярваме, че вече не си сред нас. Ти си отиде така, както сам си пожела – от сърцето на Рила и с усмивка на уста. И нека пътят ти да бъде лек и светъл като обич. Сега си свободен, възвисен и щастлив, защото свириш в небесния оркестър. Но без теб светът стана по-тъжен, по-бездуховен, по-безцветен и по-малко свободен.
Липсваш ни. Пазим те в сърцата и душите си. Сбогом до онзи миг, когато с радост отново ще се срещнем – Там.

От приятелите

Leave a Reply