История, Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

В Шипочан духовната традиция е жива

На Илинден – 20 юли, почитта към св. пророк Илия и обновлението на едноименния параклис от дарителя Илиян Г. Пириев събраха жители и гости на Шипочан. След дълго прекъсване от около 60 години на едно от най-светите места в селото, при напълно обновения параклис „Свети пророк Илия”, дойдоха много хора.
В хубавия слънчев ден към върха бавно се изкачваха много хора. Престарелите се подпираха на своите помощници – бастуни и тояги, като често се обръщаха и хвърляха поглед към долината на р. Шипочница; някои млади се опитваха да изпълзят до горе с колите си, а гостите от далечни места не само се радваха на красивата природа, но и разпитваха за миналото на това свято място.
Възрастните хора, излезли на върха, с радост си спомняха за онези далечни дни, когато на Илинден на това място идваше цялото село да почете светеца. Много спомени от младостта изплуваха в мислите им, но тъгата по миналото не помрачи радостта, че новите поколения се обръщат с душа и сърце към традициите на предците.


Младият шипочанец Илиян Пириев, който често минавал оттук, почувствал силата на духовното излъчване на местността и параклиса и у него се зародила идеята да го обнови и да му вдъхне нов живот. Срещите и разговорите с местните хора окончателно го убедили, че обновлението на параклиса ще възстанови стара народна традиция. Идеята му била подкрепена от близки и приятели. Така постепенно у него се утвърдила мисълта за дарителството.
До този момент параклисът, макар и запазен и поддържан от поклонници на светеца, изглеждаше остарял под тежестта на годините. Виждаше се, че има нужда да се ремонтира и възстанови, а и да се облагороди околното пространство. Това още повече насърчило Илиян да направи едно благородно дело, да изрази почитта си към св. Илия, когото жителите на Шипочан винаги са имали за свой покровител и закрилник от злите сили.
Дарителят направил път до върха, доставил материали, намерил майстори, съградили нов покрив, обновили напълно отвън и отвътре параклиса, изографисали го.
Параклисът сега е красива бяла постройка, кацнала на върха, обградена от всички страни с високи борови дървета. От старият параклис е останал само споменът. Непосредствено до храма издигнали два навеса и очертали място за приготвяне на курбана. Навсякъде личи, че тук е работено с много желание и вдъхновение и с убеждението, че на този връх хората ще се освободят от ежедневните си грижи, ще бъдат в досег с вярата и с надеждата за по-добро бъдеще.
Пристъпи ли към красиво оформения притвор, посетителят вижда над вратата на параклиса изографисана иконата на пророк св. Илия. Първото, което привлича погледа, когато посетителят влезе в параклиса, е каменният кръст в олтарната част. Трите крила на кръста са свързани помежду си и наподобяват сърце. Комбинацията от сърце и кръст – любов и вяра, е много стара, още от първите времена на християнството, когато символите са въздействали много силно на вярващите.
Над кръста, от двете страни, са образите на най-почитаните светци. Над вратата, от вътрешната страна на параклиса, е запазен старият зографски надпис, а под него са изписани името на новия дарител и годината на обновяването на храма.
Почитта към свети Илия в селото е от незапомнени времена. На този самотен връх в долината на р. Шипочница, с вековни борове, предците ни поставили висок каменен кръст – символ на спасението и вярата – да се вижда отдалече и да изпраща божествената си сила на вярващите.
Кога е поставен на това място, никой не знае. За кръста някогашният дългогодишен свещеник в селото Спас Захариев казва: „Имаше на височината Свети Илия един голям каменен кръст, който беше забит в земята и приличаше на копие. През 1924 г. направихме една постройка – параклис и кръстът остана в него”.
При изкопните работи за построяването на параклиса през 1924 г. и при направата на ограда около него, в земята били открити останки от тънки червени тухли. Това е доказателство, че и по-рано тук е имало оброчище или малък храм. Спомен за тях обаче не е запазен.
Легендата говори, че през нощта преди празника на светеца на върха нощувало горско животно. По предварително посипана пепел открили следи на сърна. А сърната, според старите българи, е свещено животно и е предводител на рода; вярва се, че тя е олицетворение на най-светлите небесни сили. От този ден в Шипочан започнали да дават за курбан агне. Обръщали се с молитва към Св. Илия да опази реколтата от градушка и други природни бедствия.
До лятото на 1957 г. пред параклиса се освещаваше курбанът. Всяко семейство идваше с печено агне и пита. Цялата поляна наоколо се изпълваше с народ и с тави с печени агнета. След освещаването на курбаните всички слизаха в овощната градина до хана, настаняваха се на сянка под овошките и започваха угощението и веселбата.
На това място в далечното минало е бил центърът на Шипочан, преди преселването на новото сегашно място.
Илинден тогава беше голям празник. Много семейства пристигаха с каруци, в които беше цялата им челяд. Имаше оркестър с народна музика, песните и хората продължаваха до свечеряване. Вечер, с преизпълнени от радост сърца, сборяните се прибираха по домовете си.
Този събор по своя характер, по вяра, по обноски, по облекло, по песни и хора, по взаимоотношения между хората, беше много патриархален и много битов. Чрез подобни събори се съхраняваха живи народните традиции, създадени през вековете.
След 1957 г. Илинден се почиташе като празник на плодородието и работниците на полето. След тържествена служба в селския храм и освещаване на курбана тържеството се преместваше в центъра на Шипочан, където трудовите хора бяха приветствани, имаше народна музика и много веселие през целия ден.
Сегашният светъл празник отново ни убеди, че времената се променят, но традициите, създадени от предците ни, са живи.

Георги Захов

Leave a Reply