История, Култура, Новини

Георги Маков живее с човещината и творчеството си

Какво остава след хората? Остават спомените. А ако са творци, остава и творчеството им. Като урок и пример за поколенията.
Такъв е случаят и с Георги Маков. Доайенът на самоковските литературни творци се пресели в отвъдното през декември миналата година, но остави наистина ярки спомени и богато и разнообразно творчество.
На живота и творбите на този самоковски писател бе посветена и литературната вечер, състояла се на 9 април в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски”. Този своеобразен реквием всъщност остави светли послания – за повече добрина и разбиране, за човешки взаимоотношения в не дотам лекото ни всекидневие.
Георги Маков е роден през 1930 г. в Доспей. Завършва самоковската гимназия „Константин Фотинов” и Селскостопанската академия в София. Работил е в стопанствата в Говедарци и Самоков и в Селекционния център по животновъдство в града ни.
Зооинженер по професия, той става писател по призвание. Написал е хиляди разкази, статии, импресии, фейлетони, епиграми. Над хиляда фейлетона на Маков са публикувани в местния и централния печат. Около 150 негови фейлетона са излъчени по Българското национално радио. Издал е книгите „Петно в досието”, “Неизмислици”, „Моите 101 гряха”, „Некръстени нощи”, „Зад завесата”, „Шарен свят”. Печелил е национални литературни конкурси на тема хумор и сатира. Носител е на златния почетен знак на Самоков.


За живота и творчеството на Георги Маков говори журналистът Тодор Попов. Като даровит, изключително работоспособен и много прецизен в писанията си и като честен и скромен в човешките си обноски обрисува той Маков.
„Проникновен наблюдател на живота, Георги Маков много точно и талантливо описва това, което мислят обикновените хора. В неговите писания те виждат отразен своя собствен живот. Авторът описва случки, преживени от много от нас, но той е имал виждането и дарбата да ги открие, да ги регистрира, така да се каже, по своя си неподражаем начин, и да ги сподели, а читателят да не може да се въздържи да не каже: „Да, така беше… Прав е, добре е написано…”, изтъкна Попов, който е и редактор на последните три книги на твореца.
Самият Маков заявява в предговора на последната си книга „Шарен свят”, излязла преди по-малко от две години: „Писането е вътрешна необходимост, призвание. Сладка болка. Жажда. Разбирам го и по факта, че пиша винаги, по всяко време на денонощието, и навсякъде, където ме осени идеята… Писането е и гражданска позиция. Темите са около нас, ври от проблеми, от смешно-тъжни ситуации… Живите хора – това са свежите теми.”
На друго място авторът, обръщайки се към своите читатели, сякаш се изповядва: „Отварям скритите места в душата си за вас.” Разпределен в Добруджа, младият специалист, въпреки многобройните неприятности, остава в родния си край и искрено споделя: „Самоков е животът ми. Всичко! Тук обичам планината, реката, улиците, хората…”
Творбите на Маков са самородни късове от деня ни и своеобразен вик за почтеност в живота. Хуморът му е точен, но не жлъчен, а по човешки милозлив. Истински бисери са неговите разкази – „Момичето от улица „Задмостна”, „Буело”, „Алчо”, „Кога мъжете плачат” и много, много други.
В началото на литературната вечер гл. библиотекар Албена Ихтиманска прочете разказ на Маков, а водещият Иван Ненов разказа интересни спомени за писателя.


Десетките присъстващи бяха трогнати от съкровените думи за Маков на неговия внук – Николай Караиванов. „През последните години прекарвах доста от времето си с дядо ми. Бяхме дълбоко свързани, тази връзка ще продължава завинаги. А самият факт, че толкова много хора сме се събрали сега тук, на това литературно четене, доказва, че той е от онези хора, уважавани и след смъртта си”, възкликна Караиванов.
Силното си впечатление от дарованието, почтеността и достолепието на Маков изрази и друг творец – Яшар Фуат.
Стойчо Караиванов пък умили всички със стихотворението си, посветено на Георги Маков. След като го каза наизуст, поетът се прекръсти и целуна голямата снимка на своя отишъл си пишещ събрат, поставена в залата.


Даден бе и скромен коктейл, а желаещите се снабдиха и с някои от книгите на твореца.
Вечерта бе организирана от инициативен комитет с участието на Николай Караиванов /дал и идеята за начинанието/, председателя на литературния клуб „Димчо Дебелянов” към читалище-паметник „Отец Паисий” Иван Ненов и председателя на дружеството на СБЖ в Самоков Тодор Попов с любезното съдействие на Руския клуб и на библиотеката.

x x x

В памет на Георги Маков
и на всички покойни поети

Една мечта на мечтите
причинява ми болките тъпи,
постоянно гледат очите
великият час да настъпи.

С мисъл за нея живея,
да кажа на всички не смея,
огън и жупел тя бълва
и с трепет душата изпълва.

С мисъл към нея аз тичам,
но не жена аз обичам,
а казва се моята мечта
като поет да се увековеча.

Поет призвание е трудно,
не заспивам нощем,
постоянно съм буден
– да напиша още.

Уважавам всички поети
– славата да им се носи,
постоянно те са заети
с житейски въпроси.

Туй на всички говоря –
казвам го и не греша –
че поетите са велики хора
и с възвишена душа.

Стойчо Караиванов

Leave a Reply