История, Култура, Новини, Образование

Голям интерес към „Моят прекрасен език”

В Професионалната гимназия по туризъм на 18 май се състоя конференция под надслов „От безписменост към писменост, а сега накъде?”
Така формулираното мото за непредубедения читател внушаваше две неща: от една страна – движение, посока, направление, тенденциите на развитие във времето и пространството на българския език; от друга – когато човек чуе понятието „конференция”, обикновено го свързва със сухи доклади, скучна статистика, безлични изводи, обобщения, оценки и препоръки от страна на лекторите, докато в нашия случай организаторите и преди всичко директорът на училището Борислава Хаджийска съумяха сухата научна информация, свързана с българския език, излагана обикновено на такива форуми, да се превърне в един празник на науката, на духа и на българщината.  

Гости бяха изтъкнати езиковеди от БАН – проф. Ваня Лозанова, проф. Елка Мирчева, проф. Ваня Мичева, проф. Марияна Цибранска, доц. д-р Георги Митринов, гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева, Димитър Апостолов, гл. ас. д-р Калина Мичева-Пейчева, гл. ас. д-р Кирил Първанов, експерти, познавачи на старобългарския език, на родния език от времето на 14-19 в.
Те изнесоха докладите си в интригуваща, интересна форма, достъпна за неспециалиста. Възникнаха и въпроси, стигна се и до диспути по темите.
В неофициални разговори някои от гостите поставиха проблема за македонския език и т. нар. македонска нация. Учените от БАН, независимо един от друг, изразиха мнение, че това е чисто политически въпрос, който няма нищо общо с историческите, езиковите и етническите процеси, станали в географската област Македония. Тяхната теза за чисто етническия произход на т. нар. македонци се потвърждава и от непредубедени чуждестранни историци и езиковеди.
По интересен начин бе проследено началото на езика от зората на човешката цивилизация и дори от по-рано – от разселването на прачовеците от Централна Африка към Европа и Азия. Представено бе оформянето и развитието на индоевропейските езици, диференцираха се в това голямо семейство славянските езици и в частност, в семейството на южните славяни – българският език.
Бързо, благодарение и на научните работници, и на организаторите, се стопи духът на официалността, характерен по начало за подобен форум, и се получи нещо нетипично – лекторите станаха зрители, слушатели и участници във викторините и в открития урок на Даскалмитровото школо. Този урок имаше всички елементи на театрално представление поради своята екзотичност в сравнение с разбирането за съвременните стандарти за обстановката в класната стая и начините на преподаване. Зрителите имаха и уникалния шанс да изпробват своите възможности по краснопис, да усетят какво е било да си ученик преди 150-200 години. Това беше и своеобразен празник – зрители и участници се докоснаха до автентичната атмосфера на самоковското училище от 19 век.

Цяло шоу със състезателен характер се получи, когато група ученици от 8 клас се разделиха на два отбора и гостите записваха на бялата дъска старобългарски думи със старобългарски букви и участниците трябваше да определят въз основа на звуковите промени през вековете каква е етимологията на думите. Под формата на игра гостите от БАН доказаха, че много самоковски думи имат старобългарски корени.
Викторината включваше около 20 въпроса, засягаше правопис, граматични грешки, задачи от фразеологията. Учениците се справиха много добре, като единият отбор допусна две грешки, а другият – три.
Залата беше пълна, а учените представиха не само важни и интересни факти и съждения, но и заразиха своите слушатели с чувство на достойнство, на патриотизъм. Не случайно мнозина старателно си водеха и записки.
Конференцията съвпадна с Международния ден на музеите и част от поканените не можаха да уважат форума. Независимо от това тази изява може без преувеличение да се определи като уникално събитие за общината ни. Защото Б. Хаджийска и нейният екип успяха да организират такава научна конференция за българския език, включваща състезания, шоу и театър, за каквато пишещият тези редове няма информация да е имало в нашия град.
Всичко това бе „подсладено” от кетъринга, организиран от Мариана Бакрачева и Елена Сердарева, на който бяха поднесени, съобразени с духа на събитието, традиционни не само български, а типични за региона ни ястия, които също впечатлиха всички участници.
Автентичната самоковска кухня, която радваше и окото, и вкуса, се съчета и с подходяща слухова и зрителна картина – на танците и хората, които представи камерна фолклорна група. С една дума – от всичко имаше по много за всекиго.
Този празник на българщината остана като че ли малко встрани от тогавашните и сегашните масови събития, но това не намалява неговото значение, защото цял микробус професори от БАН не всеки ден идва тук, за да запознае местната общественост с научните си открития. Още повече, че организатор бе не културна институция, а професионална гимназия, която е строго профилирана.
Искрени бяха пожеланията на всички в най-скоро време да се организира нов подобен форум, в който пак да участват.
Сред присъстващите пък бяха и народният представител Радослав Стойчев, кметът Владимир Георгиев, бившата директорка на СУ „Никола Велчев” Гиргина Рангочева и др.
Подготовката на конференцията отне много време, усилия и не на последно място много напрежение, но ще заключа с репликата на Шекспир, че всичко е добро, когато завърши добре. Това амбицира и директорката Хаджийска конференцията да се превърне не само в традиция на гимназията, но и да стане общоградско събитие – своеобразен форум на знанието и родолюбието.
Организаторите заслужават сърдечна благодарност и дълбок поклон. Това са хора Учители /да, с главна буква/, които носят възрожденския дух – към училището, към учениците, към знанието и към българщината.

Красимир Димитров

Leave a Reply