Новини, Статии, коментари, Читателски

„Горнийо”, „Долнийо” и другите мостове в Самоков

Предложение

Открай време Искърът разделя Самоков на две части и връзката между тях са мостовете на реката. В началото е било лесно – имало е само един мост и са му викали „Мосто”. После са станали два. Самоковци са ги нарекли „Горнийо” и „Долнийо”. Появи се и пешеходният метален мост срещу кв. „Самоково”. Понеже антикорозионно бе намазан с червен миниум, местните хора го нарехоха „Червенийо”. Съвсем в сегашно време се изградиха мостовете на околовръстното шосе и в горната част на града. По неписаното самоковско правило в разговорите ги споменаваме като „Околовръстнийо” и „Новийо”. Тези добили гражданственост названия обаче не се връзват с усещането за град с традиции, за какъвто винаги се е смятал Самоков.
Мостовете не само в старите градове на Западна Европа, но и в Русия, Чехия, Унгария и в другите страни си имат имена. Имена на заслужили местни хора или на събития, станали в съответното населено място, и хората ги споменават по този начин.
Опростени и дразнещи са сега тези „имена” – „Горнийо”, „Долнийо” и т. н., затова предлагам с решение на Общинския съвет мостовете да си получат своите имена. Имаме достойни личности и събития, с които могат да бъдат наречени тези основни за града съоръжения.
Съвсем накратко ще посоча някои имена, подходящи за такова начинание:
– Чакър войвода – славен самоковски хайдутин;
– Захарий Зограф – основоположник на българската живопис;
– Генерал Кантарджиев – единственият български генерал, раняван на бойното поле;
– Академик Чакалов – най-големият български математик;
– Цар Иван Шишман – последният български цар преди падането на България под турско робство, според легендата загинал по тези места;
– Христо Дюкмеджиев – умира като кмет на Самоков, преди това е кмет на Пловдив, инициатор на Съединението, опълченец;
– Димитър Германски – кмет на Самоков, удавил се при укрепване на бреговете на Искъра по време на голямото наводнение през 1897 г.;
– Методи Лалов, кмет на Самоков, по време на неговото кметуване се изгражда стената на р. Искър.
Освен споменатите пет моста има още един. Това е построеният в края на петдесетте години на миналия век пешеходен мост срещу тогавашното текстилно предприятие „Самоковска комуна”. След закриването на фабриката и построяването до нея на транспортния мост това съоръжение си загуби първоначалното предназначение, но влезе в една религиозна традиция. От няколко години до него се хвърля кръстът на Богоявление и това може да определи новото му име – Богоявленски мост.
Регистрирани исторически събития има единствено около най-стария мост – този по продължение на ул. „Македония” към дупнишкото шосе. При убийството на легендарния самоковски хайдутин Чакър войвода през 1855 г. отрязаната му глава, набита на кол, е поставена на моста за предупреждение на тези, които дръзват да се опълчат на турците. През 1876 г. на моста са обесени шестима участници в Априлското въстание от с. Мухово. По това време селото административно се водело към Самоковската каза /околия/ и е единственото населено място в Самоковско, взело участие във въстанието.
На Гергьовден 1878 г. на този мост самоковският владика Доситей отслужва молитва за здраве на първия набор от новосформираната българска войска. Между 184 самоковски новобранци има няколко български генерали, сред тях е и 17-годишният тогава Тодор Катранджиев, бъдещият военачалник, който освобождава Добруджа, превзема Одрин и воюва в Албанските планини.
Много са личностите и събитията, заслужаващи на тях да бъдат наречени самоковските мостове. Популяризирането и привикването към новите имена ще бъде продължителен процес и затова е редно към всеки от мостовете да има скулптурна фигура, барелеф или поне мраморна плоча, на която да бъде изписан поводът за съответното название.

Христо Ярловски

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*