Новини, Шарен свят

Дарители от Самоков вдъхнаха кураж на многодетен баща

Добрината и добротворството нямат граници – те преодоляват разстояния, пробиват пътища в безпътицата, разбиват на пух и прах всякакви догми и предразсъдъци. А колко добър е всеки от нас – това се съди по делата и постъпките му.
Десетки съграждани откликнаха на благотворителната инициатива на Виктория Иванова, разпространена и чрез страниците на нашия вестник. Вики се трогна от съдбата на Румен Томов от с. Зверино, община Мездра, който сам отглежда деветте си деца. Тя реши да протегне ръка на многобройната челяд на семейство Томови и се обърна с молба към хората да подкрепят нейната мисия. Срокът бе много кратък – едва 4-5 дни. В този период обаче редакцията ни се превърна в истински склад за нови и стари /но запазени/ дрехи, шапки, одеяла, учебни помагала, играчки; превърна се в гара разпределителна – на спомени, на надежда, на вяра. Превърна се в пристан за големите сърца на самоковските дарители.
„За моя огромна радост толкова много хора, които не познаваме, откликнаха на молбата ни. Дори и след заминаването ми са идвали още дарения. Дълго време дори се чудих как да събера възможно най-много дарени вещи. Накрая реших да демонтирам задните седалки на автомобила. Въпреки това, в съвсем скоро време отново тръгвам към Румен за останалата част от даренията”, коментира, вдъхновена от добрината на своите съграждани, Виктория Иванова. Тя сподели, че дори непознати са я спирали, за да се уверят, че тя е инициаторката на кампанията.
„Най-важното обаче за мен бе, че тези хора не ме разпитваха, критикуваха и не ме питаха защо – те ми позволиха да видя техните емоции. Благодарна съм, че ми се довериха и отделиха от своите финанси, от своите притежания, за да помогнат на непознат човек”, продължи младата дама. Тя сподели, че е била нетърпелива да се запознае с Румен и неговото семейство, но подчерта, че „ако бях усетила и капка злоба или недобри помисли у него, въобще нямаше да разтоваря даренията”. Вики е радостна, че не е станало така. „Румен ме посрещна приветливо и се оказа възпитан и тактичен човек – не се оплаква, не мрънка, не се сравнява с други хора и понася стоически своето положение”, подчерта добротворката.
За съжаление, гостуването й в Зверино съвпаднало с тъжно събитие – изнасянето на 40 дни от смъртта на майката на Румен.
Има обаче и добри новини от къщата на Томови – вече всичките членове на фамилията са под един покрив след прибирането на трите взети от социалните служби деца.
„Домакините се учудиха как някой се е сетил за тях – последният път, когато са получили дарения, е било непосредствено след излъчването на репортажа по „Нова телевизия” преди месеци. После отново са забравени. Усетих скромността на бащата и притеснението му от факта, че трябва да разчита на други хора”, продължава разказа си инициативната млада жена.
Румен благодари за неочаквания жест на една непозната самоковка и нейните съграждани и набързо приготвя нещо за хапване за гостенката си. „Дори ми сложи храна за из път”, трогната е била от доброто отношение Вики. Именно моментът на раздялата е бил най-тежък, защото научила, че много хора дали обещания, но после така и не си удържали на думата. Вики обаче поема отговорността да продължи и занапред да съдейства на изстрадалото семейство.
И вече е набелязала следващите проблеми на семейството, върху които иска да се съсредоточи – закупуването на отоплителна печка на твърдо гориво и набирането на дърва, защото… социалните още се чудят дали да отпуснат помощи на семейство Томови. Поглед в бъдещето пък показва, че домът има и други важни проблеми – липса на канализация, мебели /дори столове и маса – да не говорим за дивани и пр./ и др. Предприемчивата самоковка вече има уверения от наши бизнесмени, че ще съдействат при финансирането на част от тези дейности.
Вики пожела да благодари и на първите дарители, отзовали се на началния й пост за подкрепа във фейсбук – Величка Рашкова, Елеонора Алексова, Зори Торбаланова, Милена Томова.
Сполай ви, добри хора – познати и непознати, станали част от тази благотворителна акция, която вдъхна кураж и светлина на едно нуждаещо се семейство в навечерието на Коледа и Нова година!
„Всеки човек има своите проблемите, но молбата ми е да не забравяме, че всички сме едно цяло, живеем в нашата България и не трябва еднократно и само по големи празници да се сещаме за нуждаещите се от помощ хора”, завърши Вики.

Делян Василев

Leave a Reply