История, Култура, Новини, Образование, Туризъм

Да усетиш дъха на българщината в Истанбул…

Изненадващ беше денят, в който на нас тримата – Аделина, Радина и Росен, ни съобщиха, че сме избрани да отдадем почит на патрона на училището ни – митрополит Авксентий Велешки, по случай 220 години от рождението му.
Знаехме, че паметен за нас ще остане денят, в който ние, знаменосците на училището, ще се поклоним пред гроба на този велик църковен деятел, общественик и радетел на българщината, намиращ се в двора на желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул.
Бяхме на върха на щастието, когато научихме, че Педагогическият съвет в училището е решил ние да представляваме учениците на поклонническото пътуване до някогашния Константинопол.
В деня на тръгването – 22 март, се състоя патронният ни празник, който бе едно необикновено патриотично тържество, пропито с гордост от това, че сме българи, и че точно нашият патрон е участвал активно и начело в борбата за църковна независимост и национално самоосъзнаване. Заредихме се с положителни емоции. Тях пренесохме вечерта, когато тръгнахме за Истанбул. Пътуването бе изморително, но бяхме развълнувани и това ни даваше сили.
Пристигнахме рано сутринта и приключението ни започна. Още в същия ден направихме панорамна обиколка на града, като посетихме двете му части – европейската и азиатската. Отбихме се в известния парк „Емирган“, за който са характерни невероятните лалета. Паркът ни впечатли с богатата си растителност и с условията за отдих.
От двореца „Долмабахче“ ни останаха спомени за неговото великолепие и красотата на вътрешната и външната архитектура, издържани в бароков стил. Вечерта от панорамен ресторант с жива музика наблюдавахме Босфора.
На следващата сутрин в двора на желязната църква „Св. Стефан“ поднесохме цветя на гроба на митрополит Авксентий Велешки и заедно с нашите преподаватели развяхме знамето на училището ни под звуците на училищния химн. Гордеем се, че сме възпитаници на това училище, защото заветът на нашия патрон е да бъдем единни и да пазим християнската вяра. Още първия път, когато видяхме църквата и разбрахме, че това е било единственото българско кътче в тогавашен Цариград, почувствахме духа на българщината, с който е напоено това място. Забелязахме, че и минаващите хора се спираха, за да гледат поклонението, защото бяха изненадани и впечатлени.
След поклонението посетихме площад „Хиподрума“, където се намират три обелиска, разказващи историята на Константинопол, и синята джамия „Султан Ахмед“, известна с 6-те си минарета. Минахме и покрай църквата „Св. София“. Впечатляващо беше разнообразието от стоки на близкия Египетски пазар.
Най-неочакваният момент дойде при разходката ни с корабче по Босфора. Очаровани бяхме от гледките, които се сменяха пред очите ни. Последва вечеря на яхта, която включваше и ориенталски танци, представяне на традиционен турски фолклор и обичаи. Приказен беше нощен Истанбул!…
Сутринта на следващия ден потеглихме за Одрин. Там посетихме църквата „Св. св. Константин и Елена“ – още едно място, което напомня за нашето отечество. Отбихме се и до голямата джамия „Селиме“, в която по същото време се провеждаше молитва. Поразходихме се из Одрин и с това невероятното ни пътешествие приключи.
Дълго ще помним това наше пътуване, вълнуващите преживявания и моментите заедно.

Аделина Георгиева
Радина Огнянова
Росен Пътников

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*