История, Култура, Новини, Образование, Статии, коментари

Делото на Паисий Хилендарски – мост между две епохи

Ученическо творчество

Паисий Хилендарски написва през 1762 г. „История славянобългарска”. В нея той изразява безграничната си обич към българския род и отечество и поставя началото на националното пробуждане. То отключва стремежа на българина за преминаване от епохата на робството към епохата на свободния човек.
Българското възраждане е време, в което българската държава въстава. Както във всички западноевропейски държави, така и в България се наблюдава разцвет на културата и писмеността. Паисий Хилендарски доразвива процеса, наречен Българско възраждане, като написва „История славянобългарска”. Отец Паисий е първият, който пробужда българския народ за национално освобождение, първият, който му внушава идеята за гордост от произхода и непримиримост към поробителя. Единствен той успява да достигне до народа.
Благодарение на монасите, които през годините на робство запазват книгите, в които пише за българската история, отецът написва малка ръкописна книга, наречена „История славянобългарска”. С нея той разпалва искрата в сърцето на народа и желание за свобода.
Род, език, отечество са основните думи, които присъстват в цялото произведение и чрез тях авторът създава диалога между миналото, настоящето и бъдещето. Чрез запазването на рода и предаването на обичаите от поколение на поколение се постига този диалог.
Запазването на историята, изучаването и разпространяването й спомагат също за връзката между миналото, настоящето и бъдещето. Паисий използва своето съчинение, за да вдъхне кураж на българите да оцелеят в настоящето, като се вгледат в славното си минало и по този начин да достигнат до светлото бъдеще.
След като написва книгата си, Паисий я оставя в Зографския манастир. Целта му е тя да достигне до повече хора. Паисий се обръща с двата увода в началото на книгата към всички хора. Целта му е да покаже ползата от историята, от значението и самочувствието, което трябва да има грамотният човек.
Думите в текста „чети”, „научи” са ключът към опознаването на историята и нашето славно минало. Историята трябва да се пази и изучава. Призивът му е българите да се обърнат към славното минало и с гордост от знанието да спасят своето настояще. Паисий призовава историята да бъде преписвана и да бъде предадена от поколение на поколение.
Чрез своята история Паисий Хилендарски си поставя за задача да промени самосъзнанието на българина от робско в свободолюбиво. Той призовава българите да не привикват с робството и непрекъснато да се стремят към свободата. Величае българските царе и държава, обръща голямо внимание на делото на Кирил и Методий, изтъква факта, че българите първи от всички славянски народи приемат християнската вяра и славянската писменост и това е основание за гордост. Никой народ със свободна психика не може да бъде роб. Така „История славянобългарска” се явява мост между робството и свободата.
По-късно българите се обединяват и вдигат въстание, но не успяват да прогонят турците. Виждайки смелостта на българския народ, Русия се притичва на помощ. С обединени сили, жажда за свобода, несломим дух и готовност за саможертва българите постигат своето освобождение.
Благодарение на Паисий, борците за свобода и другите будители България се развива като свободна и равноправна европейска държава.

Георги Г. Телийски
ОУ „Митрополит Авксентий Велешки”, 4-б клас

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*