История, Култура, Новини

Долнобанските опълченци

Навършват се 135 години от формирането през пролетта на 1877 г. на Българското опълчение за участието му в освободителната Руско-турска война.
Със златни букви в историята остават и имената на долнобанските опълченци: Благой Андонов, Васил Михайлов Кутин, Василий Аркадиев, Вене /Вельо/ Апостолов, Витан Петров Витанов, Георги Петров Банков–Комитата, Захари Стефанов Лимонов, Лазар Георгиев Комитски, Никола Димитров, Никола Топалов, Тома Павлов, Христо Петров Банков, Яне Алистарев.
Преди пет години Община Долна баня и народно читалище „Рила-1898” организираха юбилейна научно-теоретична конференция на тема: „Участието на опълченците, жители на Долна баня, в Руско-турската освободителна война 1877-1878 година”. На форума със свои материали се представиха историци, специалисти, учители, духовници, местни краеведи и културни дейци. На конференцията присъстваха и наследници на опълченците, представители на фамилиите: Банкови, Витанови, Лазарови, Яневи, Аркадиеви.
Във връзка с юбилея на сградата на читалището бе открита паметна плоча в памет на опълченците от Долна баня.
Трудно е днес да се издирят документи за опълченците. Повече материали се съхраняват в семейните архиви за Георги Банков-Комитата и Витан Витанов.
Георги Петров Банков–Комитата е роден в пиринското село Белица. Упражнявал ковашкия занаят – бил налбантин. Веднъж подковал коня на личен турчин от селото, а той не му платил. Минало доста време, длъжникът не давал грошовете. Разсърдил се ковачът, причакал турчина една вечер и го набил. Когато заптиетата дошли да го приберат, Георги Ковача вече препускал на кон за Цариград. Агата задирял хубаво момиче, та и затуй младият мъж му дал добър урок. За турската власт Банков станал опасен враг, а за народа – предвестник на надигащата се освободителна буря. Затова всички започнали да го наричат Комитата.
В началото на май 1877 г. Георги Банков заедно с брат си Христо постъпват в Опълчението в гр. Плоещ. Георги участва в Освободителната война от началото до края. Включен е в четвърта рота от Четвърта дружина и храбро защитава крайния ляв фланг на позицията на Стоманената батарея на вр. Шипка.
Когато през есента на 1878 г. избухва историческото Кресненско-Разложко въстание, Георги Банков влиза в ръководството му като заместник на главния войвода. След това обучава Румелийската милиция и участва в тайни съвещания за подготовката за Съединението на България.
След Освобождението напуска поробения си роден македонски край и заедно със съпругата си Елена и петте деца се заселват в освободена България, в Долна баня. Раждат им се още четири деца. Трима от синовете на Георги участват като четници в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.
Георги Банков умира в Долна баня през 1932 г.
Витан Петров Витанов е роден в с. Годлево. Постъпва на служба във Втора опълченска дружина. Участва в епичните сражения на Шипка и в прехода през Балкана, при превземането на укрепения лагер край Шейново и с. Тича.
След края на войната и подписването на Берлинския договор и Витан Витанов е сред участниците в Кресненско-Разложкото въстание. При една от битките е ранен в десния крак и остава инвалид до края на живота си. Умира в Долна баня през 1918 г.
Жена му – Йорданка Спасова Василева, е от известния долнобански род Пенгарови. Освен с домакинство, тя се занимавала и с лечение на хората с билки.
Опълченецът имал три дъщери и двама сина. Преданията говорят, че на времето той често разказвал за младежките си години, за тримата братя и четирите си сестри, за бащата Петър Йочков, който с терзийската си игла изхранвал многолюдното семейство, за майстор Фильо от родното Годлево, станал му учител в коларо-железарския занаят. Но най-увлекателни и вълнуващи били разказите на опълченеца му за боевете на българи и руси с петвековния поробител, за Освобождението, за Кресненско-Разложкото въстание.
Тих и скромен човек бил Витан. Сладкодумният разказвач на преживелици пеел и така хубаво, че долнобанци често с обич слушали неговите песни. Опълченски песни пеел, а на празник обличал опълченските дрехи, слагал опълченската шапка и закачал ордените и медалите, дадени му за проявения героизъм по време на Руско-турската освободителна война….

Любомир Кузев

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*