Зимни спортове, Култура, Новини, Спорт, Статии, коментари

Дългогодишният спортен деятел Коце Коцов: “Боровец беше домакин на световни ски състезания…”

Финалът в самото курортно селище

Под впечатлението сме още на поредното световно първенство по ски, състояло се тези дни в курортното селище Шладминг в Австрия. Това ме връща във времето отпреди 25-30 години, когато и нашият курорт Боровец бе домакин на световни ски състезания, а бе на прага да организира и световно първенство по ски. Връща ме и в 1982 г., когато прекарах известно време именно в Шладминг по покана на деятели на ФИС и можах да се запозная отблизо с организацията на работа на домакините по време на тогавашния световен шампионат по алпийски дисциплини.
По онова време – 70-те и 80-те години на миналия век, ние, самоковци, правехме в Боровец по 20-25 състезания годишно. Особено популярни бяха традиционните състезания за купите и наградите на в. „Отечествен фронт”, за купа „Рила” – под шефството на в. „Самоковска комуна”, републиканските ски първенства и др.
Провеждахме пак в Боровец ски спартакиади на бившите социалистически страни, универсиади и много други състезания – национални и международни.
От 1974 г. започнахме да организираме състезания по календара на ФИС, за да се стигне до организирането на надпревара за Европейската купа през 1977 г. /спечелена, за наша голяма радост, от Пепи Попангелов/.
След това продължихме организирането на състезания за Европейската купа /общо 11 състезания за Европейската купа сме направили в Боровец/, за да се дойде до 1981 г., когато за първи път Боровец стана домакин на старт за Световната купа и тук дойдоха най-големите звезди на алпийския ски спорт на планетата – легендата Стенмарк, руснакът Жиров, братята американци Фил и Стив Мер, Жирардели…
През 1984 г. за втори път Боровец стана домакин на старт за Световната купа. Трети световен старт трябваше да се състои през 1986 г., но поради необичайното затопляне на времето отпадна.
След това започнахме да се готвим за домакини на световно първенство през 1989 г. Това щеше да бъде истински връх в развитието на нашия ски спорт и на Боровец като спортен и туристически център от световен ранг.
Другите кандидати тогава за домакинство на световното бяха Кранска гора, Ясна в Чехословакия, Оре в Швеция, Заубах в Австрия, Вел в САЩ. Но в Австрия вече се беше провело такова първенство, Кранска гора и Оре имаха проблеми с пистите за спускане, а Вел зад океана щеше да струва доста скъпо на европейците. Пред Ясна пък ние имахме предимство с чудесните ни писти и с изградената и изграждаща се в момента тогава голяма хотелска база в Боровец. Освен това имахме вече доста опит, а и бяхме получили отлични оценки за проведените през минали години два старта за Световната купа и за другите големи международни състезания в Боровец.
Качеството на трасетата за слалом и спускане тук наистина беше отлично. Имаше и писти за тренировка в района на „Червено знаме”. Можеше да се ползва при нужда и пистата на Говедарци. Изобщо кандидатурата ни стоеше, дето се казва, много добре.
Самият проф. Хайнц Пахлер, член на ФИС и председател на Комитета за Европейската купа, подчерта, че Боровец е най-серозният кандидат за домакинство на световното първенство по ски – алпийски дисциплини през 1989 г. „В Боровец аз поне не помня да е имало лошо подготвени писти”, каза Пахлер тогава в интервю за българската преса. По негово мнение пистите в нашия курорт бяха едни от най-добрите в Европа.
Имахме и пълната подкрепа по онова време на градското ръководство в лицето на Петър Виденов, Методи Паунов, Лука Захариев, Иван Жарков, Николай Николов, инж. Боян Черешаров, инж. Христо Ярловски и другите ръководители на града ни. Много активно работеха председателят на „Рилски спортист” Иван Пешин и секретарят на дружеството Христо Бусински, дългогодишният председател на ски секцията бай Иван Чешмеджиев, Пепо Попангелов и редица други местни спортни деятели; извинявам се, че не мога да спомена имената на всички, макар че го заслужават.
Делегатът на ФИС австриецът Хуберт Шпийс пък бе просто влюбен в Боровец. Много пъти той идваше тук като представител на световната ски федерация и ни оказваше пълна подкрепа, помагаше с удоволствие. Сам споделяше, че ако е бил делегат в други западни страни е щял да натрупа богатство, но че не съжалява, тъй като у нас – в Боровец и Самоков – се е срещнал с енергични, трудолюбиви, ентусиазирани и предприемчиви хора, които му напомняли за неговата младост… Хуберт Шпийс си остана докрай голям приятел на Боровец, на Самоков и България.
През 1982 г., както вече споменах, бях командирован в Шладминг заедно със съгражданката ни Емилия Маркова, която като хостеса се грижеше за организацията на работа извън спортните занимания на участничките в алпийските дисциплини. Емилия се представи много добре и получи висока оценка за работата си.
Хуберт Шпийс, който бе председател на Комитета по алпийски ски при ФИС, бе главен ръководител на състезанието. Аз бях снабден тогава със специален пропуск и имах възможност да присъствам на заседанията на оперативното бюро, както и да обменям опит по подготовката на пистите. Наученото там ми бе от голяма полза с оглед на по-нататъшната дейност за организация на големи международни състезания в Боровец. Удовлетворен бях, че самият Хайнц Пахлер по-късно каза: „В Шладминг през 1982 г. Коце Коцов бе главният майстор на пистите и получи много висока оценка от ФИС. Той е отличен специалист…”
И така, подготвяхме се в края на 80-те години за домакинство на световно първенство по ски, но се оказахме неприятно изненадани. Без да се посъветват с нас – спортните деятели, спортистите и спортната общественост и градското ръководство на Самоков, група спортни дейци от София начело с председателя на Българския олимпийски комитет Иван Славков решават България да кандидатства за домакинство на зимна олимпиада през 1992 г. и за да не се раздвояват силите, да се откажем от домакинството на световното първенство по ски през 1989 г.
Без наше знание заместник-председателят на Българската федерация по ски Коце Стоев занася писмо на конгреса в Прага и го връчва на президента на ФИС Марк Ходлер – че се отказваме от домакинство на световното първенство. Изненадата на участниците в конгреса е била наистина голяма, тъй като домакинството ни тогава се смяташе за почти сигурно. Нашата неприятна изненада – на самоковските спортни деятели и на самоковската управа, пък беше още по-голяма. Но бяхме поставени пред свършен факт…
После пропадна и домакинството на България на зимна олимпиада, а още по-неприятното за нас беше, че не ни се даде възможност да организираме световното първенство по ски през 1989 г., което щеше да бъде своеобразен връх в развитието на българския ски спорт и на Боровец като голям международен спортен и туристически център след организираните там през предишни години и десетилетия важни международни, европейски и световни състезания.
А нашият курорт имаше всички предпоставки да поеме домакинството тогава на световно ски първенство. Отсечките на пистите „Ястребец – 1” и „Ястребец – 2” бяха хомологирани, имахме трасета за спускане, гигантски слалом, супер джи, слалом, както за мъжете, така и за жените.
Имахме подготвени кадри, специалисти, спортни деятели, работници по пистите.
Имахме богат опит от проведените вече международни, европейски и световни състезания.
Едно от големите предимства беше изключителното представяне на Пепи Попангелов, който беше години наред в световния алпийски ски елит, отлично се представяха по световните писти по това време и други самоковски скиори – Людмил Тончев, Христо Ангелов, Васил Карабельов… Именно успехите на Пепи и на другите ни големи скиори от това време дадоха тласък и за бързото развитие на Боровец като курорт от световна величина, като голям спортен и туристически център.
Имахме подкрепата на държавата най-вече в лицето на вицепремиера по това време Андрей Луканов, който бе голям радетел за развитието на туризма и спорта специално в Боровец и Рила. Луканов допринесе много за голямото строителство в Боровец през 80-те години, за изграждането на хотели, кабинковия лифт и други съоръжения. Тогава бе разширено и асфалтирано и шосето за София. С признателност и аз, и много други хора си спомнят и имената на председателя на ЦС на БСФС Трендафил Мартински и на председателя на Българската федерация по ски Васил Попов, които също ни оказваха ценна помощ и съдействие.
Имахме и пълната подкрепа на тогавашните ръководства на Самоков, както и на директорите на предприятия, включително на Горското стопанство в Боровец, на Военно-почивния дом, на почивната станция на културните дейци на Широката планина и др.
Много активно работеше целият колектив на ски базата. Като негов ръководител си спомням например с признание Димитър Георгиев Ахчийски /или както му казвахме – Станишев/, който често, като локомотив, и с майтапи умееше да мобилизира колегите си и всички да работят здраво. Спомням си и как само за девет месеца се направи кабинковият лифт, което си беше своеобразен световен рекорд. Специалистите от френската фирма „Помагалски” бяха учудени и възхитени от бързата и качествена работа на нашите хора. Там голям принос имаха Ресми Ресмиев и много други самоковци, които работеха буквално денонощно и самоотвержено.
Хиляди и хиляди наши съграждани пък с трудови дни участваха в изкопаването на канали в курорта за полагане на кабели, за модернизиране на системите с оглед на подготовката ни за организиране на световни състезания. Изискваше се голяма организация. Но имаше ентусиазъм, имаше местен патриотизъм! Струва ми се, че това невероятно време сигурно никога вече няма да се повтори…
За жалост нашите кметове и общински управи след промените през 1989 г. не можаха да опазят като общинска собственост изграденото със средствата и труда на самоковци в курорта и района.
Наистина, ние направихме и втори опит през 1990 г. да кандидатстваме за домакинство на световното първенство по ски през 1995 г., но за жалост не се получи. След 1989 г. условията много се бяха променили…
Сега в Боровец се провеждят само по няколко състезания на сезон, малко са международните, а европейски и световни изобщо няма.
Разказвам всичко това, за да знаят младите хора какво е било направено в Боровец в близкото минало.
Дано някога, дай Боже да е по-скоро, нашият курорт отново да стане домакин на големи състезания.

Записа:
Тодор Попов

Подготовка на трасето

Руснакът Жиров триумфира на първия старт за Световната купа в Боровец през 1981 г.


Leave a Reply

Your email address will not be published.


*