Живот, История, Новини, Статии, коментари, Туризъм, Читателски

Един забравен орнитолог

От бр. 34

Трети ден сме в Западен Тирол в австрийските Алпи. Намираме се на Муттакопф с 2525 м надморска височина. Гледката включва всичките 360 градуса, пет-шест вериги от върхове и хребети със снегове върху тях ни обграждат като гигантски венци с различен радиус. Слънцето вече напича безмилостно, но въздухът е прохладен и е милувка върху лицата. Една от милувките на живота…
Тежка яребица излита от храстче върху скалите, свисти паникьосана до краен предел. За миг тази първична тревога се предава и върху нас. Ако прадядо ми Едуард, светла му памет вече седем десетилетия, можеше да я зърне, би могъл безпогрешно да изрече птичето наименование на шест-седем живи европейски езика и на един мъртъв – латински. Ето как е описал този вид птици: „Скалиста яребица, кеклик, cacabis caxatilis, Steinhuhn, Greek Partridge, Perdrix grise, Bartadelle. Нейна първа братовчедка е турската скалиста яребица – cacabis chucara.
…Клюн и нозе червени, гушата бяла, обиколена от черна препаска; четири средни опаши пера синьосиви, другите ръждивочервени, горе синьосива, гърдите с червеникав отблясък, коремът ръждивочервеникав, странично ръждивожълта, черни и червеникаво-кафяви препаски. Дължина – 35 см. Постоянно живее в европейските планини. Снася 10-16 жълтеникаво-бели яйца с глинено-жълти или глинено-червени петна в трапчинка, под някой храсталак или в тревата.”
Прадядо ми Едуардус Йоханес Жозефус Мария Клайн се родил на 22 юни преди 151 години в Лемберг, днешния Лвов, тогава Австрийска империя. Завършва медицина във Виена, две десетилетия е околийски лекар на Цариброд и се премества след това със семейството си в София като интернист. Освен медик и полиглот, притежавал и енциклопедични познания по биология и ботаника. През 1909 г. издава първата книга за птиците в България – „Наши птици” (Ornis Bulgarica). В нея описва 314 видове птици в България, като става кръстник на повечето от българските названия. В началото на 20-ото столетие нашите птици носели местните имена в областта си на съответния диалект. Прадядо ми, като сравнявал всичките наименования на латински, немски, френски, английски, сърбо-хърватски, унгарски, полски и чешки, накрая установявал птичето име на български. Този сериозен труд на един от първите български орнитолози, отдавна вече забравен, става учебник, наръчник и помагало за „ловци, земледелци, лесничеи и любители на природата”. Издаден от Академическа книжарница „Пчела” на А. Безеншек в Пловдив и отпечатан от придворна печатница на Иван Кадела в София, отдавна е рядък „антиквитет”.
106 години по-късно от прадядо ми Едуард по майчина линия мога да изброя на латински и немски около 300 на брой по-малко птици от него. Това красноречиво показва в каква посока върви общата култура в нашата фамилия… А важи и за повечето от българите.
…Виждаме няколко сойки как чистят перата от капчици дъжд в клоните на дърветата. Кукувица започва да брои монотонно годините, които остават на всеки от нас. И без да си суеверен, започваш да се замисляш до каква степен е вярно това поверие.
Половин час по-късно ни очаква още една изненада. По коларския път насреща след един завой се открива цял табун мини кончета. Породата пони – възможно най-дребни и атрактивни. Бели, кафяви, сиви, черни и пъстроцветни, цвилещи или мълчаливи над петдесет кончета. Те се изнизват един по един достолепно и без да се плашат по затревения лек наклон покрай нас. В тайфата пристъпват най-малко 15 на брой понита – бебета. Всяко плътно прилепено към родната майка. Гордо пристъпват джуджетата майки и бдят зорко над своите рожби. Едно побягва обратно по пътя надолу и майката само с едно силно изцвилване го връща обратно и вкарва в правия път. Близва го, тихо пръхти, явно се радва на завръщането на блудния син. Колко много нюанси са скрити в милувката на живота!
Собственикът е заградил голямо пространство с пластмасови стойки и лента, по които тече много слаб ток, захранван от акумулатор. През цялото лято ще си пасат на воля свежа тревичка, малини и боровинки. Нямат никакви врагове, само игрива катеричка може да реши да ги замеря с шишарки. Ще пият кристално чиста вода от много на брой потоци и малки рекички. Това внушително „понивъдство” е дело на трудолюбив, умен и предприемчив човек, който най-вероятно е възнаграден с добри печалби. Възрастно пони върви от две-три хиляди евро до десет хиляди, колкото струват някои от редките расови екземпляри. Правим десетки снимки с най-любезните и отзивчиви нови приятелчета, като едно от най-малките дребосъчета разрешава да му поставя синята шапка с козирка върху рошавата, светлокафява главичка. Правим си с него „селфи” за спомен. Ах, тази помия на новите думи… Стадото отминава, водено от пъстра кобилка с голям хлопатар на шията. Всички останали се придвижват зад нея с безусловен респект.
Какво ли би станало с тези чаровни кончета, ако ги пуснат свободно по Ридо, Дъбова глава или по Лаго? Страх ме хваща дори и да помисля! Въпросът е с „понижена трудност”.

х х х

„Habent sua fata libelli!” С тази латинска мъдрост завършва предговорът към книгата на др. Едуард Клайн.
„Няма нищо ново под слънцето”. Два века подир Христос прочутият граматик, философ и учен Терентиус Маурус е отбелязъл: „Дарбата на читателя да възприема и схваща определя съдбата на книгите”!
Един отдавна забравен орнитолог свършва сериозна работа, разрива пъртината и оставя своята книга на хората – да решават сами каква ще бъде съдбата й.
Отвикнахме да четем. Отвикнахме и да мислим. За съдбата на стъпканата от нас майка Природа и незавидната участ на бъдните поколения.
Дано надделее разумът на човека!

Александър Кондоферски
Мюнхен

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*