История, Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Жена вдъхнови дарителите в Бели Искър

Отклик

Още по време на турското робство се слага началото на по-особен вид дейност – дарителството. Дарявали са предимно образовани и заможни хора, истински родолююбци.
След време на упадък и духовно безвремие сме свидетели на тенденция безвъзмездно да се работи за възраждане на духовните и религиозните традиции.
Можем да се гордеем, че Самоков е играл водеща роля в борбата за църковна независимост на народа български. Наред с това много заможни хора и истински българи с труда си са градили манастири, църкви и параклиси. От статията във в.”Приятел” на краеведа Георги Захов /бр. 50-51 от 22 декември 2017 г./ за дарителството и борбата за църковна независимост могат и трябва да се поучат всички и най-вече младите. Авторът посочва, че освен за града, дарителите са давали средства и за черкви в селата.
Такъв храм е и черквата в Бели Искър, строена 4-5 години преди Освобождението. Тази черква – „Успение Богородично”, е изградена благодарение на дарители, чиито имена не са известни и до днес, и с труда на местното население. След Освобождението и до ден днешен храмът се поддържа от даренията и от труда на много известни и неизвестни родолюбци – местни жители.
Повод да разкажа всичко това е дейността на една истински вярваща – Василка Ранчева. Отгледана и възпитана от майка родолюбка, Василка наследява уважението и респекта към истинските християнски добродетели и ценности. Вероятно за това е повлиял особеният дух и атмосфера в родното й село Радуил, известно със своите параклиси и духовни традиции.
През 1972 г. Василка става белоискровска снаха. По нейна инициатива и със средства, осигурени от сина й Явор и дъщеря й Радослава, както и нейни собствени, са извършени основни ремонтни дейности в църквата. Това включва външен и вътрешен ремонт на стойност около 3000 лв.
Въодушевени от нейния пример, много жители на Бели Искър се включват в инициативата и даряват средства според възможностите си – от 10 лв. до трицифрени суми.
Истина е, че доброто е заразително!
Списъкът с имената на дарителите беше обявен. Набирането на средства продължава, защото предстои ремонт на покрива на храма.
С присъщата си скромност Васето не желаеше нейната дейност да става всеобщо достояние. Всичко това, за което пиша по-горе, обаче е породено от моето уважение към нея, както и от нейните човещина и благородство.

Петър Ангелов

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*