Култура, Новини

Жени творят красота в клуб за калоферска дантела

Да се пренесеш през времето в годините на седенките, когато всяка булка, баба или момиче е държала в ръката си хурката с вретеното, куката-игла, шишовете или е въртяла чекръка, става само в спомените или по снимките. Но в една от къщите в огромния двор на Самоковската зографска школа можеш да станеш съпричастен на една прекрасна инициатива – да се твори красота.
Сега в този възрожденски дом се е приютила школа, в която над 15 жени с много желание, усет и вдъхновение правят това, което техните майки и баби са творили преди много години.
“Още като бяхме малки, нетърпеливо бърза да сподели с мен Нушка, седмицата между Месна и Сирна неделя нашите майки ни водеха при свои приятелки. Единият ден бяхме у една, на следващия – при друга и така през цялата неделя. Тази традиция я спазваме и днес с някои от моите приятелки. Тогава всяка носеше по нещо – сладкиш, баница, пита, плодове. Докато възрастните плетяха или шиеха, ние, децата, играехме на домино и на “Не се сърди, човече”. Разменяха се плодове, взаимно се прощавахме. Гледахме жените какво и как го правят и така неусетно усвоявахме начина на работа.”
Валя, Дани, Вили, Нели, Галя, Светла, Ирен, Медина, Нушка и другите са жените, за които тази къща е остров на спокойствието. В нея живее духът на старите българи. Из въздуха витае онзи неповторим аромат на дюли, орехова шума, липов цвят, мушкато и стари долапи…
“Идеята дойде от това, че спечелихме проект към фондация “Работилница за граждански инициативи”, разказва Ани Йовева, ръководителка на школата и всепризната майсторка на дантелата. Проектът се казва: “…Я излезни, везюм девойке, отвори ми порти да улезнем да ме научиш танко да си везнем…” От всичко 120 проекта бяха одобрени 4-5. Фондацията финансира оборудването на клуб, в който да се изучава калоферската дантела, както и да се набавят цилиндри, совалки, карфици, конци – всичко, което е необходимо за този вид плетиво. В този проект и включено и изграждането на музей на самоковската шевица и дантела.”
Обърнала се Ани към Общината и за тяхно щастие кметът /Ангел Николов тогава/ одобрил идеята. Дал за ползване тази къщичка, кротнала се под огромния орех, идеална за осъществяване на идеята. Направили скоростен ремонт на помещенията и жените веднага пристъпили към обзавеждането. Почти всичко донесли от домовете си. Подредили и подарени мебели. Сега планират да си направят витрини, в които да се подредят стари дантели, шевици и носии, събирани и дарени от самоковци. Тази красота да пълни очите на туристи и посетители. Къщата ще се превърне в атракция, отворена по всяко време и за всеки.
“Ще работим съвместно с музея, отново взема думата Ани, ние ще творим, а от там ще ни изпращат гости. Ще направим всичко възможно да не разочароваме хората…”
Напълно вярвам на тези сръчни жени, защото това, което видях сътворено, и това, което е започнато и ще бъде завършено, е прекрасно. Фините като паяжина дантели на блузите, шаловете и кърпичките, красивите торбички, салфетки и кърпички с избродирани пъстри цветя, прекрасните многоцветни шевици са невероятно красиви. Мартеничките носят сега послания за здраве и щастие, а жените ще се втурнат към нови завоевания в дантеления свят. Още веднъж те ще докажат и ще потвърдят славата на българката като майсторка, която прави всичко не само за свое удоволствие, но и за радост на другите.

Димитрина Божилова

Leave a Reply