История, Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Заветите на Васил Левски и нашето съвремие

    Снимка: архив

„Жив е той,
жив е!…”

Едва ли има друг толкова достоен за Ботевия стих, колкото Левски!
Да, жив е той! Онова бесило край град София не бе смърт, а начало на полета към небесните висини, обитавани само от боговете… Сред тях засия и името на Левски. Жив е не само духът, но и словото от неговите писма, чрез които той ни остави своите завети, дошли от свещения завет на дедите, които подготвиха земята ни за раждането на Левски /„Твой един син, Българийо!”/
Левски е жив! Ще минат още много столетия, но той отново и отново ще възкръсва в някое пламенно българско сърце, което ще носи горещата му любов към народ, земя, език и вяра!
Колкото и да са променливи времената, в тях винаги ще има непроменени нравствени закони, каквито Левски ни завеща чрез синовната си обич, чрез великата си мечта за чиста и свята република.
Духовните му послания са на точен адрес: до всеки, който обича отечеството и е готов да жертва живота си за неговата свобода!
Левски обогати нашата народопсихология за вечни времена с най-хуманните черти на човешкия род: да тачи и следва битката срещу всяко робство, срещу всяка неправда и социален гнет, срещу всяка деформация на човешката душа от джендърски и други философии, с които се нарушава естественият божествен ред.
В писмата си Левски документира варварската същност на едно племе, с което ние нямаме нищо общо по вяра, морал и духовна култура. Безчинствата са страшни и неизброими по цяло Българско: Мизия, Тракия, Македония.
Днес някои малочетящи неграмотни хора нарекоха това „присъствие”, просто „браски протегната ръка”, опръскана с нашата кръв.
Напразно се търси помощ от европейските консули. Според Апостола те по-скоро учат поробителя как да пресича всеки бунт на раята, а прегракналият глас за помощ, кървавите сълзи, не достигат до тях; никакъв отзвук!
Левски пита директно къде са тяхната образованост и човещина?! Трябва ли да се надяваме на техните лъжи, които се сипят във времето, та и до днес.
Левски сочи пътя! Нашият народ не е единодушен, нямаме мъдри хора, които да спрат да го разделят и да го подчиняват на жадните си вождистки, често пагубни цели.
Дано днешните ни управници са чели Левски! Не случайно той предупреждава: „Преди да решим да водим хората, първо мъдри да бъдем!” Той заменя младежкия порив с горчивия опит от страданията, от предателствата. От верен син на нацията той израства до неин баща, който има опитът и достойнството да сочи Пътя!
Не случайно казва, че говори от името на седем милиона българи – тогава! Колко останахме днес!? Защо децата ни поеха към тая „тежка чужбина”? Защо не чуха съвета на Левски, че в Българско има място и работа за всички, но е нужен изпит! Ще може ли да се устои на трудностите, пред които днес се изправя отечеството?
Ще можем, ако не се делим! Ако вкупом защитаваме България и не изтриваме хилядолетната й история под чужд диктат. На помощ ще ни дойдат и нашите деца, които където и да са, садят български корени, скътани в душите им, неунищожими!
Народът ни винаги е живял с мечти по родното. Ние сме във времето и времето е в нас, то нас обръща и ние него обръщаме! Днес имаме нужда от решително обръщане на посоката, за да спасим България! За да съхраним безсмъртната памет на Левски – дълг на всеки от нас.
Даде ни пример голямата английска писателка Мерсия Макдермот. Поразена и запленена от личността на Левски, тя дойде в България, научи прекрасния според нея български език, за да чете в оригинал трагикогероичната ни история и живота на големи българи, най-вече на Левски, за когото и написа „Апостолът на свободата”. Очарована от романтичното по време на престоя й тук време, участва в младежка бригада на яз. „Копринка”, преподава в Софийския университет и до днес, жива и здрава в Лондон, тя е най-пламенният защитник на българската история и литература.
Следвайки нейния пример, какво трябва да сторим ние за паметта на Левски? Всеки от нас – от най-малките до възрастните, да помним! Ако сърцето не е изпепелено, а е изпълнено с любов!
Обръщам се към учителите: мили колеги, каквото и да преподавате, научете своите ученици да знаят едно стихче, написано лично от ръката на Левски, продиктувано от горещото му любящо сърце:
„Не щях да съм турски
и никакъв роб,
аз, Васил Левски,
в Карлово роден,
от българска майка
юнак аз роден!…”
Нека този стих съхраним у нас и никога никакъв огън не ще го изпепели!

Виолета Кинова

Leave a Reply