История, Новини, Статии, коментари, Читателски

Защо пожелах да не се разглежда проектът на Гражданската инициатива за паметник на опълченците

Защо пожелах да не се разглежда повече и да изтегля внесения в Общината проект за паметник на опълченците от Самоков, предложен от Гражданския инициативен комитет?
Може би ще се приеме като грешка, признак на слабост, предателство или не знам още какво. Затова смятам, че наред с всички писания дотук по въпроса трябва да я има и моята дума. За тази стъпка, бях провокирана от сесията на Общинския съвет, излъчена по канал „Рила” на 22 декември. Със собствените си сетива чух и видях представянето и цялостното отношение към дело, в което бях взела участие. Чух добронамерени и насърчителни думи към вносителите, чух и критика. Усетих и че като цяло се очертава оптимистичен завършек на сагата, продължила твърде дълго. Видях предложения вариант на скулптор Марин Марков. Чух и крайното решение на съветниците за нова комисия, за сравнения между вариантите, вероятно с нови разисквания. Бих приела всичко това безусловно – думата на мнозинството за мен е важна, но болката и огорчението от някои факти, които почувствах, явно се оказаха по-силни.
В историята около направата на паметник на самоковските опълченци се включих преди повече от пет години след молба на представители на Гражданската инициатива – да оформя идейната им скица в мащаб и с повече фасади. Тези чертежи трябваше да придружават списъците, когато се събираха подписи на самоковци под искането за направа на такъв паметник. Приех с радост, защото щях да бъда част от едно много добро и благородно дело. Отговорих утвърдително и на молбата да проектирам носещата конструкция, ако евентуално идеята се осъществи и се стигне до реален проект.
Не се замислих, че не съм архитект или скулптор и имам ли право. Паметник не бях проектирала, но прецених, че в над 30-годишния си стаж като строителен инженер-конструктор все пак съм натрупала опит, а и не бих работила без да потърся при необходимост помощ. Никога не съм си позволила да се надценявам и съм знаела и възможностите, и мястото си. И така:
– Сегашната проектна визия на паметника с изключение на някои детайли около символичния елемент е почти като тази от онези първоначални чертежи, носени по време на подписката. Ясно е, че бе търсен вид, който да е изчистен, семпъл, но и достоен за героите, както и с възможно най-малкото парично утежнение на бюджета. Впоследствие на основата именно на тези чертежи е взето и решението на общинските съветници за изграждане на такъв паметник. Вероятно пак същите чертежи са разглеждани и при определяне на терен, където да бъде поставен паметникът, тъй като в предоставен ни през юли 2016 г. чертеж със ситуацията на централната градска част на отреденото за паметника място бяха изчертани контурите отново от първите чертежи. И понеже до този момент не е имало предложения за други варианти или някакво неодобрение /поне никъде няма нищо вписано в тази насока/, се оказа, че това остава за вид на паметника и всъщност по него трябва да се прави окончателен и работен проект.
– Междувременно бяха направени проучвания за материали /мрамор, гранит, бетон и пр./, производители и цени, бяха направени и анализи. Взето бе под внимание и евентуално посегателство от злосторници върху монтирани единични мраморни плочи, незащитени по задната фасада. Затова остана вариант на бетонно носещо тяло с мраморни плочи за облицовки и надписи на имената. С производители бяха уточнени и оптималните размери, с които се добива мраморът. Изчистен и изяснен като вид и изработка бе и символичният знак – кръстът, който, за сведение, не е просто кръст, а този, който опълченците са носили на шапките си и под който са умирали.
До този момент също не бе изразена някаква крайна неприемливост или поискано включването и на други варианти. Да, както ни бе препоръчано, търсихме архитект от Националния институт за недвижимо културно наследство /бивш НИПК/, но не успяхме да направим контакти. После от Министерството на отбраната, квалифицирайки паметника като военен и запознавайки се с това, което сме направили, дадоха мнение, че е достатъчно.
– Така се стигна до изработване на цялостния проект и комплектоването му. Бях обещала и затова подготвих всичко според знанията си и дадените ми напътствия. Който е прелистил внимателно проекта, ще види, че в частта за визия на паметника никъде не съм си позволила да се впиша като проектант и да изместя архитект или скулптор. Подписах тези чертежи само като чертал. Идеята и проектът реално бяха на Гражданската инициатива.
Другата част, конструктивната, обаче изготвих в пълния й вид – така, както съм представяла цял живот проектите си за къщи /с разрези, с кофражни и арматурни планове и пр./. Както се изисква, приложих още и удостоверението си за право на проектиране, а също и това на инженера, подписал се за КТК /качествен технически контрол/. Това е човекът, с когото предварително бях съгласувала всеки детайл и чертеж и който поставя подписа и печата си, за да удостовери най-отговорно здравината и устойчивостта на проектираната конструкция, а не както бе направен опит да се омаловажи участието му само като за констатация „колко са бетонът и желязото”. Да, има я и тяхната спесификация, но тя бе и за улеснение на изпълнителя, който смятах, че ще бъде избран скоро и с който очаквах в един момент среща за текущи уточнения и евентуална обща работа до завършване на постамента.
Е, не се получи! Именно това май е било времето, в което са търсени истински проектанти, търсени са и може би са намерени средства, за които и аз, и хората от Гражданската инициатива не сме и мечтали, работено е и по площадката, където би трябвало да е монтажът.
По времето на внасяне на проекта районът около тази площадка бе в изкопи и насипи и работа по евентуален фундамент не би попречила на нищо, но сега вече всичко е приключило – плочник и зелени площи са оформени. Естествено е, започна зимният период и бе добре всичко да е наредено. Но нови земни работи в този участък е ясно до какво ще доведат и още – оформената в дъга на това място централна алея няма нищо общо с контурите от плана, който познавахме. Интересно, че новите проектни варианти са съобразени именно с реализираното оформление. Така вече се усеща и някаква предрешеност и безсмислие за упорство.
Само се питам – защо една инициатива, толкова истинска и за която бе подходено толкова сериозно и отговорно от не малко хора, бе премятана и отлагана така дълго във времето и приемана сякаш наистина няма да стане? Защо не бяха потърсени и не се появиха по-рано и алтернативните решения?
Не съм боец, но съм реалист и никога не съм искала нещо да се случи на всяка цена. А и видно е, че нещата /като възможности и критерии/ от годините, когато бе подета инициативата за този паметник, досега много са се променили. Изтеглям проекта съвсем категорично и се отказвам от всякакви сравнения и по-нататъшни разисквания по него.
Всъщност вариантите са несравними, но и всеки си има своята ценност. Не бих искала обаче да се разглеждат повече от още и още комисии, да се губи времето на толкова хора. Мисля, че и тези, в чиято памет се прави всичко това, не биха го искали. Не желая и да се вземат детайли и части от проекта на Гражданската инициатива, тъй като ще утежнят и претрупат новия проект.
И защото аз също искам само най-доброто и красивото за родния град бих застанала зад последния проект на г-н Марков /този със стелите/, но с уговорката статуята да не бъде модернистична, а по човешки земна и реалистична, за какъвто чудесен пример имам тази на Чакър войвода пред читалище-паметник “Отец Паисий”.
И още – в историята на паметника непременно трябва да се впише и остане за поколенията името на Бойчо Стамболийски – човекът, който почти десетилетие ратува от сърце и се бори за осъществяването му. Той с прецизността и усърдието на пчелите “трошичка по трошичка” /от библиотеки, музеи и срещи със сродници/ успя да открие и докаже имената на около 90 наши съграждани, участвали в паметните и съдбоносни събития за Родината ни преди 140 години. Всяко едно от тези така дълго издирвани имена той потвърди с официални материали и документи от по 3 до 5 източника. Това са труд и постоянство, които заслужават премного уважение!
Затова не желая губене на повече време в приказки. Ще се радвам да видя паметника реализиран. Стига ми, че се докоснах до такова свято дело, че всичките няколкогодишни пререкания все пак ще дадат плод, а имената на десетки достойни самоковци ще заемат полагаемото им се място и няма да бъдат забравени. Какво по-добро от това?!

Инж. Спаска Шехтова

1 Comment

  1. Димитров

    Г-жо Шехтова и съграждани, а защо паметникът да не бъде общ- за всички, които са воювали за Родината и които нямат паметници в Самоков ?! В т.ч. мъжете от цялата Самоковска община през 1382г., които като опълчение се вливат в силно оределите редици на цар Иван Шишмановата армия в тримесечните боеве над града в местн. Рудежо и местн. Цареви кладенци против огромната турска армия, както са описани в книгата “Чакърь войвода” на самоковеца ген. л-т Тодор Катранджиев ? Именно за тези безсмъртни, но обречени битки е слушал в младостта в с.Доспей великият Паисий и тях е описал в своята История. Защо да нямат паметник четниците на Чакър войвода-Дикята, Месаро и другите стотици хайдути, воювали против това робство? Защо да нямат паметник самоковците- защитили с гърдите и кръвта си младата българска държава при Съединението в Сръбско-българската война ? Само Русия тогава е против него. Пак руснаците и то точно граф Игнатиев настояват пред великия везир за смъртна присъда на Васил Левски, защото те не искат свободна България, а робска руска Задуная, каквато е цяла Русия тогава. Прочетете какво пише проф.Божидар Димитров по казуса. Може ли един рабфаковец да ни дава акъл за каквото и да било, че даже ОбСъвет му отделя цели месеци внимание, от къде на къде, бе ?! Такъв не трябва да се пуска изобщо да влиза в сградата на Общината. И инж.Николай Малчев е социалист, при това най-силният ученик и студент както в Гимназията , така и във ВМЕИ-София и МИО-Москва, но защо на него и на такива социалисти като него НИКОЙ НЕ ИМ ДАВА ДУМАТА? Имат я само дебилите. И тази, която ми реже и изменя статиите на 180 градуса, вместо да се вози на райовски таратайки и не само се вози, а и се друса …, да прочете ” Русофилията и отпорът срещу нея “, иначе ще смятаме с основание, че и тя е на руско корито … Защо да нямат паметник четниците -самоковци в поробена Македония в края на 19-ти и началото на 20-ти век, в т.ч. учениците от Протестантското и Железарското училище, дали идеята за отвличането на мис Стоун и след дълги боеве с аскер и башибозуци, извоювали огромния откуп, употребен за оръжие на четите? Защо този паметник да не бъде и за 10-те самоковски генерали и хилядите самоковски офицери и войници, воювали години наред в двете балкански и Първата световна война, години мръзнали в окопи с ледена вода и горели в адските летни жеги на Солунско и Македония за тяхната свобода? Имената на генералите са на съседната страница на книгата “Чакър войвода”, Бойчо антипатриота на дедо Муро ….ли гледа, че не ги видя ?! Защо този паметник да не бъде и за всички войници и офицери от Общината, в т.ч. нашите скъпи покойни бащи, вуйчовци и чичовци, сражавали се по югославските планини, Македония и Беломорието против Титовите четници и гръцките андарти? Защо този паметник да не е и за българските войници от Самоков, избити в българска казарма в Скопие от Банския бомбаджия /уж поет/, живял охолно с руски пари в просторен апартамент в центъра на София, дълго закрилян от връзката на царя с майка му ?! До като най-на края му излезе късмета и на него !!!Защо да имат паметник САМО някои от тия, които по време на завоевателната руско-турска война от 1877-78г. я са взели участие в 1-2 битки, я не са ? И които в един списък са 20, а в друг-80 ? Някои от тях на 9-ти юни 1881г. до като чакат идването на княз Батенберг във Велико Търново от Русчук , се напиват като казаци- с какъвто се събереш такъв ставаш и когато князът идва, се впрягат вместо конете във файтона му, понеже разбрали, че руския цар го е одобрил и цял ден се правят на маймуни из баирите на Търново пред европейските дипломати и журналисти ?! Пише го на стр.78 в “Големите любови на българските царе, министри и т.н.”/ А малко по-късно, след Съединението, заради което руския цар изтегля офицерите си от българската армия, за да я направи небоеспособна, тези “опълченци” детронират княза пак заради руски пари и го отвеждат в руското градче Рени-на р.Дунав, където руският цар е планирал той да бъде убит. Единствено решителният ултиматум на Бисмарк го спасява. Въпреки всичко, народът на Самоков казва- Стига перверзно разделение, Бойчо и Бойчовци, ние сме един народ, ако и това Ви е малко, хващайте за Русия и Сибир !

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*