Култура, Новини

За Дарина Герова, Америка и Самоков…

Иван Ненов и Дарина Герова

Да издаваш книги в днешно време си е направо геройство. А да се намират купувачи – ценители на хубавата книга, също е нещо за някои необяснимо. Но на хора, които Бог е надарил с таланта да творят и претворяват в писаното слово хубавото и лошото, можем само да завиждаме.
Такава личност е и Дарина Герова, която е не само жена и майка, но и писател, публицист, опитен журналист с богато творчество. Родена е в София, но е пряко свързана със Самоков. Родителите й са самоковци, известни учители. Те са предали на дъщеря си онова силно родолюбиво чувство, което я води по стръмните пътеки на миналото, спира в днешното съвремие и отива към бъдещето с много оптимизъм.
…Първата среща на самоковци с Герова преди години е при представянето на книгата „Ана Май” /за Ана Маймункова/. За втори път е тук с книгата си „Грешни сме, Господи”. Третото й идване е за представянето на „Ева на третия етаж” /по тази книга е направен и филм/. Сегашното идване на Герова е провокирано от любовта към родното място на родителите и от прекрасните спомени, останали от престоите й в Самоков.
Тя е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е дълги години в централни всекидневници. Останалите й книги – „Обеден дъжд”, „Дом на върха”, „След празника”, „Добър ден, сине”, „Прашно слънце”, „Изгубената градина” и др., също се радват на голям интерес и се намират в много държавни, общински и частни библиотеки.
За представянето на последната й засега книга – „Америко, Америко”, в общинската библиотека „Паисий Хилендарски” на 7 ноември се събраха десетки самоковци. Гостенката беше представена от Албена Ихтиманска, гл. библиотекар.
Самоковският писател Иван Ненов, носител на престижната награда „Николай Хайтов”, разтвори страниците на това откровение на писателката: „През 1988 г. бе първата ми среща с Дарина Герова. И от тогава сме приятели. Направих й интервю и веднага усетих колко честно и правдиво е нейното слово. Така, както го е казал Ромен Ролан: „…Нека словото се превърне в дело…” Прочетох книгата на един дъх, за много кратко време, защото разбрах още от началото колко е стойностна. Дори и изговорът е такъв, самоковски. Тя отново се е хванала за този свой самоковски корен и можем само да се гордеем с този факт. Докато четях, пътувах заедно с нея из тая Америка – мечта на много българи. Дарина умело ни води, разкрива наученото от старите баби и от други хора, а после ни предава всичко много красноречиво и прямо. Според нея трябва да видиш Америка с нови очи, но и да си спомняш за родината, в която дишаш вироглавия балкански въздух…”
Дарина Герова не се стърпя да каже колко й е мило и приятно, че е в Самоков. Тя сподели радостта си от заслуженото удостояване на Иван Ненов с наградата „Николай Хайтов”.
„Много неща са се случили с мене през годините. През 1997 г. се разболях от много рядка болест – полиневрит. Дълго се възстановявах, но добре, че нямах сериозни поражения. След смъртта на съпруга ми нямахме достатъчно средства за лечение, а в къщи нямахме нищо ценно, което да продадем. За лекарства и процедури ми трябваха много пари и затова отидох в Америка, при децата ми, които повече от 14 години са там, преподаватели в американски университети. Ние, майките, сме тези, които трябва да пазим идентичността на рода, на народа си. Жалко е, че Америка купува кадри, купува умове и това са нашите деца. Ако всички напуснат страната, то ние, майките, ще останем да загасим светлината. Аз съм Зодия Близнак. Едното ми „Аз” ме дърпаше назад – мъка, отчаяние, слабост. Но другото ми „Аз” рече: „Я стига вече, стегни се и действай!” И аз се стегнах. Пиша, защото ми е приятно, забавно и хубаво, макар че от доста време не съм получавала хонорар. Но мисля като Балзак – че не е важно да си щастлив, а да чувстваш щастието. Уморени сме от лъжи, а животът си върви…”, като изповед прозвучаха думите на писателката.
Вълнуващо се изказа Ваня Касапова /по мъж Герова/, учителка по български език и литература, която има родствена връзка с Дарина.
На срещата беше и Бойка Асиова – също известен творец, с доста издадени книги и публикации в печата. За своята колежка и приятелка тя каза: „Бяхме в Разлог, където представихме книгата. И когато Дарина ми предложи да дойдем в Самоков, не се поколебах нито за миг. Книгата е много умна. Всичко има в нея – познание, пътепис, мъка, но без отчаяние и упрек. Умният човек описва, осмисля нещата по друг начин. Дарина ни подари тази книга, в която всеки може да намери себе си. На писателите е дадено да разказват за чуждите съдби, но ако успеят да ги прекарат през своята душевност, след това всеки ще открие в героите свои черти. Изпълваме се с доверие, четейки за тази „пуста” Америка. И добре, че е скайпът, та да си говорим с близките отвъд океана…”
Иван Ненов препоръча в заключение всеки да прочете книгата, защото в нея ще открием и деликатност, и тънко чувство за хумор. Една интересна книга, която ни е нужна в този днешен объркан свят.
На мен пък много ми харесаха заключителните думи на Дарина Герова за любовта: „Обичта си има свои чекмеджета, в които всеки крие своите тайни, своите чувства към хора, родина, книга, природа…”
Нека и ние прибавим в някои от тези чекмеджета хубавите моменти от срещата с такива хора като Дарина Герова и Бойка Асиова.
х х х
Накрая мнозина от присъстващите си купиха книгата. На мнозина и Дарина Герова даде автограф. Тя пък получи много цветя, усмивки, добри думи и пожелания.

Димитрина Божилова

Leave a Reply