Култура, Новини, Образование

За Мария Стоянова, модата и как мечтите стават реалност

Има хора, които са призвани да следват мечтите си. Всъщност мечти има, може би, всеки човек, но не всеки е достатъчно смел да работи за тяхното сбъдване. Като един добър пример за това как мечтите стават реалност може да ни послужи абитуриентката от ПГ „Константин Фотинов” Мария Стоянова. Наскоро тя кандидатства и бе приета в специалност „Моден дизайн” в НАБА – Художествена академия в световната столица на модата Милано, Италия.
Питате се как едно момиче от 30-хилядния Самоков може да се озове в милионния център на модата?
„Трябваше ми сертификат на „Кеймбридж” за владеене на английски език, както и да изготвя портфолио. То бе съставено от модни скици на три теми – народни носии, „Розови мечти” /любимият ми цвят/ и балетното изкуство. Доста се потрудих и дълго време работих по тях, защото отдавна искам да кандидатствам в Милано”, отговаря девойката. Още в началото успява да ме изненада – знаех, че владее немски език покрай участието си в училищната театрална трупа „Театър? Фантастиш!”, а се оказа, че ще учи в чужбина с английски. Е, признава, че тепърва предстои да разучава тънкостите на италианския.
„Немския език го уча като първи в училище и дори смятам да държа матура по немски, все пак съм в такава паралелка. Имам интерес да науча и италианския. Мисля, че всичко опира до желанието на човек. Италия е моя мечта – чувствам, че просто трябва да отида там. Това е един изцяло нов свят за мен и се надявам да ми предстоят само хубави неща”, споделя с усмивка дванадесетокласничката. После добавя, че има позната от Банско, която следва вече трета година в Италия и е чувала само добри думи от нея за тази страна.
„Важно е да гледаме напред и да имаме посока и интереси, които да следваме. Обичам да пътувам, а освен това винаги ми е било мечта да се занимавам точно с моден дизайн. Тук обаче тази професия като че ли не е достатъчно добре развита. Затова искам да отида на място, което да ми даде начален старт и после да се развивам и да донеса наученото в нашата страна. Обичам България и българското и смятам, че няма как да се издигам и развивам, без да знам корените си”, разсъждава като зряла личност младата дама.
Питате се какви хора са модните дизайнери?
„В света на модата трябва да си ексцентричен, иновативен и да умееш да „унищожаваш” досегашните норми, да мислиш в нови посоки. Например не може ли един небостъргач да се построи настрани, а не на височина? Странна метафора, но един дизайнер трябва да мисли в посока, в която другите хора не го правят”, обяснява Стоянова.
Желанието да следва „Моден дизайн” се зародило още преди 4-5 години.
„Благодарна съм много на родителите си, които ме подкрепят напълно и непрекъснато ми казват да преследвам мечтите си – определено имам нужда от подобна подкрепа. Е, първоначално не ме взимаха много на сериозно, но после се задълбочиха нещата. Да, бяха стреснати, че отивам в нова държава, но пък и определено се зарадваха – все пак те ме учат, че амбициите са много важно нещо и винаги трябва да следвам това, което ме вълнува”, доверява Мария.
Зад сегашния успех и, дай Боже, зад бъдещите върхове, до които ще достига това обаятелно момиче в своето поприще, стоят многогодишен труд и постоянство. Вече десетина години младата художничка е част от школата по изобразително изкуство „Захарий Зограф” с ръководител Пенка Боянова към читалище-паметник „Отец Паисий”. Зад гърба си има редица отличия от национални и международни прояви. Самата Пенка Боянова също е учила моден дизайн и предава своите познания на младата си възпитаничка.
„Тя ме учи да мисля разчупено и определено ми помага да гледам на нещата по различен начин”, благодарна е на ръководителката си М. Стоянова. А какво всъщност обича да рисува?
„Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. За да нарисувам обаче нещо, то трябва да е привлякло интереса ми – дали ще ми хареса нещо от балетното изкуство, от театъра или пък дори някоя птица – то определено трябва да привлече вниманието ми”, категорично е момичето. Веднъж дори пробвала сама да си направи дизайн за рокля, но експериментът се оказал неуспешен, тъй като не могли да ушият поръчаното облекло.
Мария има с година по-млада сестра – Жени. И тя, като кака си, също е част от школата „Захарий Зограф” и има много награди. Друга прилика между двете е, че обичат да пътуват и да преоткриват нови дестинации. Нещо повече, отсега Жени планира да гостува на сестра си в Италия. Професионално пък се е насочила към архитектурата.

х х х

Приказката на Мария е всъщност Приказката на живота. От нас зависи как лично нашата Приказка ще се развие – с какви дела и постижения ще я изпълним, как ще я разкажем, дали ще има какво да разкажем, ще има ли щастлив край или ще се оставим на течението… Нека не забравяме, че животът сам по себе си е едно чудо, една вълнуваща приказка. Нека да й се насладим! Нека в същото време дадем шанс и на младото поколение, което има нужда от нашата подкрепа. Талантливи, образовани, културни, светли и оптимистични личности като Мария са доказателство, че те заслужават тази подкрепа.

Делян Василев

1 Comment

  1. ivan

    tapa koza

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*