За новото, за старото и за обичайното самоковско сметище

Само преди около две години в непосредствена близост до Самоков бе построено едно от най-скъпите обществени съоръжения в региона – Регионалното депо за отпадъци. За неговото построяване бяха изразходвани 9 478 365,19 лв. – средства, събрани от европейските и българските данъкоплатци.
Построено върху неподходящ терен и против волята на гражданите на общината, като единствен и що-годе разумен аргумент за наличието на това ново депо – сметище, предназначено да събира боклуците не само на Самоковско, но и на съседните общини Ихтиман, Костенец и Долна баня, би могло да бъде изтъкнато предположението, че то е предназначено да осигурява модерна система за управление на отпадъците в региона, която да отговаря на законодателството на ЕС и неговите екологични норми. И навярно това, обезпечено с изразходването на подобна огромна сума, не би било трудно никъде другаде, в която и да е държава – членка на ЕС, а може би и в някои други региони на България.
Изпълнява ли обаче своите функции това скъпо съоръжение? През 2016 г. с присъщия си конформизъм Общинският съвет взе решение за пореден заем в размер на над 580 000 лв. за дооборудване на новото депо с твърде важни неща, които се оказаха непредвидени във високотехнологичния проект. А след поройните дъждове през лятото на тази година стана ясно, че всички „висококвалифицирани експерти” – доценти, професори, научни сътрудници и пр., участвали в разработването на проекта за регионално сметище и като вещи лица в многобройните съдебни дела, са били в дълбоко неведение за особеностите на ландшафта и климата на Самоковско, защото още и не започнало да функционира както трябва, вече се налага да бъде ремонтирано.
С други думи – депото се превръща в бунище за потъване на бюджетни средства – в бедна България и в не чак толкова богатия Самоков. Ето защо не е за учудване, че старото сметище в м. Катранджия продължава да си функционира, а и вече – след медийното осветляване на проблемите на градското сметище в Ихтиман, може би и да играе ролята на предвиденото в абсурдния проект регионално депо за отпадъци.

х х х

Спирам се на тези обстоятелства не за друго, а за да онагледя твърде тревожен факт, който засяга гражданите на общината и особено онези, които живеят в северната част на града – в района около ул. „Ихтиманско шосе” и до Драгушиново – трайната невъзможност в Самоков да бъде организирана система на сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъците не само в съответствие с нормите на националното и европейското законодателство, но и в някакъв, дори и в минимална степен, цивилизован вид за тази никак нелицеприятна дейност.
През последните 7-8 години по протежение на цялата северна дъга на околовръстното шосе на Самоков – от Продановския рид до Шипочанския рид – са формирани десетки нерегламентирани сметища, които съществуват въпреки наличието на цели две регламентирани сметища – старото – в Катранджия и новото депо в т. нар. Рашидбегов чифлик. Особено тревожно е състоянието между северните части на Самоков – от бившия разрушен завод за детски играчки „Любчо Баръмов”, през околовръстното шосе и пречиствателната станция, до моста над Искъра в Драгушиново.
Тук, на площ от около 50 дка, се е формирало огромно сметище от боклуци от всякакво естество – пластмасови битови отпадъци, строителни отпадъци, дървесни стърготини, оборска тор, отпадъци от растителен и животински произход /дори от животински трупове/, стара битова техника, части от автомобили и други машини. Цялата площ по вид и съдържание е напълно сходна с което и да е гнусно сметище, работещо по отдавна отхвърлената системата на изхвърляне и заравяне на остатъците от човешката дейност.
Да се твърди, че това огромно сметище е незаконно, е излишно. Факт е обаче, че трябва да бъдат взети спешни мерки за неговото ликвидиране, защото застрашава живота и здравето на хора, които живеят в Самоков, Драгушиново, в района, а и на софиянци.

х х х

Средствата, които бяха изразходвани и се изразходват за управление на отпадъците в Самоков, са огромни. При други приоритети на регионалното социално-икономическо развитие на града, с цитираната немалка сума върху територията на нерегламентираното сметище край Искъра биха могли да бъдат построени поне 3–4 хубави парка като т. нар. Крайречна зона в града или поне 10 евтини общински блока с по около 30–40 апартамента, които да решат в голяма степен и жилищните, и инфраструктурните, и адресно-административните, и електроенергийните, а и екологичните проблеми на непрекъснато увеличаващите се жители на северната част на Самоков. Дори и със сумата, предназначена за допълнителното закупуване на съоръжения за новото депо – при условие, че тя се изразходва разумно, това нерегламентирано сметище би могло да бъде ликвидирано и превърнато в хубав градски парк.
Позволявам си да правя тези нереалистични сравнения, онагледяващи алтернативите на огромното разточителство в сферата на дейностите по управление на отпадъците в Самоков, защото съм се уверил практически колко трудно е да бъдат отпуснати средства за каквато и да е инфраструктурна дейност в Драгушиново, над което село като лавина са надвиснали боклуците на Самоков и региона.

Георги Хаджийски
кмет на Драгушиново
Авторът е приложил и снимки от нерегламентираното сметище