Новини

“Златната” Синтия-Мари: “Мечтая да стана световна и олимпийска шампионка”

Синтия-Мари Ангелова

“Златната” състезателка по аеробика Синтия-Мари Ангелова: “Мечтая да стана световна и олимпийска шампионка”

Синтия-Мари Ангелова е родена на 23 май 1999 г. Ученичка е в 8 клас на ПГ „Константин Фотинов”. 2013-а е безспорно най-успешната година в кариерата й на състезател – в началото на април спечели бронзов медал на силния турнир в Словакия и злато за групово изпълнение; през май заслужи две сребърни отличия в Боровец за индивидуално и групово изпълнение. Нямаше как да не дойде и големият триумф навръх 16-ия национален турнир по спортна аеробика в Боровец, където тя спечели безапелационно първото място с абсолютен точков рекорд за клуб “Самоков” – 19.300 т.
Заварваме я не къде да е, а на нейното любимо място – залата за тренировки в „Арена Самоков”. Синтия, както и останалите момичета, които репетират, са по екипи. След кратък разговор с 20-годишната треньорка Дияна Борисова, златното дете на Самоков изгрява с целия си вътрешен заряд пред нас.

– Спечели злато на авторитетния турнир в Боровец. На какво, според теб, се дължи този успех?
– На много неща, които вървят комплексно, но най-вече на усиления труд, който положих. Тренирах доста време… След турнира в Словакия в началото на годината, където спечелих трето място на индивидуално съчетание и първо на групово изпълнение, много исках да спечеля златото, защото смятам, че го заслужавах. Реших да се лиша от неща, които ми отвличат вниманието. Отказах се например да ходя на море, само и само да тренирам. Беше ми изготвена и специална диета със строго съобразена храна.
Направихме с треньорите и ново съчетание, защото сметнахме, че със старото няма как да спечеля заветното първо място. В Пловдив нещата не се получиха и тогава осъзнах още по-силно, че целият труд, който полагам, дава отражение само в минута и половина, когато се представям на сцената. Казах си, че не искам да разочаровам нито треньорите, нито родителите ми, нито себе си. Поставям си като следваща голяма цел пред мен световното първенство в Мексико догодина. Преди него, разбира се, има и други важни състезания в Португалия, Франция, Япония, но за да отида на тях, трябва да си намеря спонсор.
– Как премина турнирът в Боровец, трудно ли беше?
– Не беше лесно, но аз се съсредоточих изцяло върху моето съчетание. Не ме интересуваше нищо друго. Исках да покажа каквото чувствах, каквото мога и каквото се очаква от мен по най-добрия възможен начин. И се получи! Благодаря и на феновете, които ме подкрепяха в залата.
– Разбираш ли се с треньора и ръководителите на клуба?
– Разбира се. И Калоян Калоянов, и Дияна Аврамова са ми много близки, и заедно с отбора сме като едно голямо семейство. Без тях нямаше да стигна до никъде. Те са много отдадени на каузата и полагат голям труд за нашето развитие.
– Какво искаш да постигнеш в аеробиката?
– Аз гледам напред, в бъдещето, и искам да стана световна шампионка. Знам, че ще е трудно, но мечтите се сбъдват и аз вярвам в своите. Силно мечтая някой ден да се докосна и до олимпийските върхове, тъй като нашият спорт ще бъде включен в програмата за олимпиадата през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия.
– На какво би трябвало да наблегнеш още, за да се задържиш на челното място и да постигнеш и новите върхове, за които говориш?
– На по-голяма силова подготовка. Тренировките ни включват четири комплекса с 28 различни упражнения, които според режима за репетиции се сменяват често. Като цяло се чувствам сигурна във възможностите си, но не ми и минава през ума да се успокоявам, защото трябва да се набляга на всичко – елементи, хореография, за да го има крайното удовлетворение.
– Как преценяваш представянето на другите самоковски състезателки?
– Всички прогресирахме много в сравнение с миналата година. Вече сме доста по-близо до медалите. Превърнахме се в заплаха за останалите спортистки. Гордея се, че “Самоков” вече не е посредствен клуб. Като влезем в залата, усещаме погледите на конкурентките, забити в нас в трепетно очакване, придружени със страх – какви ще са нашите оценки…
– Имаш ли пример за подражание в аеробиката, в спорта изобщо?
– От аеробиката – Бианка Бекчи от Румъния. Вдъхновяват ме излъчването, стилът и качествата й. Когато пък гледам художествена гимнастика, настръхвам от изпълненията на Евгения Канаева от Русия. За мен тя е най-успешната спортистка.
– Нека те върнем към началото – как и кога се насочи към този спорт?
– Първо – когато бях на 4 години, тренирах художествена гимнастика в София. Ходех много често. След детска градина родителите ми ме караха до столицата и ми беше доста интересно. Нямаше обаче начин да продължи дълго това начинание, тъй като е свързано с всекидневно пътуване. Някъде по това време чухме, че се създава клуб по аеробика в Самоков и се записах. Това се случи преди 7 години, когато бях първокласничка. В началото тренирах масова аеробика с Гиргина Рангочева. След това дойдоха други треньори – Радослав Живков и Людмила Ковачева. Появата обаче после на сегашните ни треньори Калоян Калоянов и Дияна Борисова преобрази клуба и направи чудеса с нас.
– Не ти ли отнемат много време и сили тренировките?
– Не мога да си представя и ден без тренировка! Свикнала съм. През лятото тренирахме двуразово – от 9.30 до 13 и от 14 до 18 ч. Сега сме на училище, но веднага след обяд отиваме на тренировки и целият следобед до 18 ч. ни минава в репетиции. През почивните дни пък сме в залата по цял ден.
– Харесват ли ти и други спортове извън аеробиката?
– Да – спортна и художествена гимнастика. До една част те се припокриват със спортната аеробика и са ми доста близки.
– Ако ти остане свободно време, какво правиш?
– Разхождам се с приятели, чета книги, слушам музика… Ходя и на английски език в училище „Европа”. Тази година ни подготвят за изпитите за Кембридж. За нашия спорт, а и не само за него, е важно да знаем чужди езици. Радвам се, че ми върви и в тази сфера.
– А как ти върви в училището? Имаш ли си любим предмет?
– Да, литературата. Гледам да намирам време за всичко, не се плаша от предизвикателствата. След тренировка се подготвям за училище – домашни работи, задачи, уроци… Отделям много време за учене, защото знам, че без това не може.
– Какво би искала да кажеш на тези, които сега започват да се занимават с аеробика и изобщо със спорт?
– Да спрат да си пожелават да бъдат като еди кой си само за да станат известни. Те трябва да знаят какво искат и къде желаят да стигнат. Нужен е тежък труд, голямо сърце и воля за успех.

Очаквахме срещата ни със самоковската медалистка да е приятна, но след разговора дълго се споглеждахме, мислейки, че това момиче е истински диамант. По време на цялото интервю Синтия-Мари не спираше да се усмихва и в същото време отговаряше със сериозна решителност, амбициозност, воля, разкривайки широк кръгозор, рядко присъщ на толкова млад човек. Искрено се надяваме Синтия-Мари да постигне мечтите си. Много труд, талант и всеотдайност са си дали среща в сърцето на това слънчево момиче.

Яна Василева
Делян Василев

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*