Играчи на любителски голф

На третия етаж на хотел 3 звезди, някъде в Андалузия /Испания/, наблюдавам игрище за голф близо до Алмерия.
На 30 м по права линия, под балкона ни, се нареждат в редица четирима застарели мъже, с големи кореми. Игрището е зелено, 500 м дълго и 200 м широко. Две котки, черна и бяла, са от двете страни като рефери, както и аз, амфитеатрално в единия край, и наблюдаваме това занимание…
Играчите, както и аз, сме тук временно, котките са за постоянно. Играчите – за 4-5 месеца, аз – за 14 дни, котките са за цял живот /котешки/, ако не им мине лека кола път.
Жена ми, която спи в момента, вече ме е информирала, че участие по моравата на това голф игрище струва 60 евро на час. Наблюдавайки броя на посетителите, стигам до извода, че игрището докарва на собственика 1000 евро чиста печалба на час.
Пръв удря със стика мъжът с най-обемист корем. Топчето литва със скорост над 100 км в час, извършва свободен полет от 100-150 м и каца някъде, виждам само посоката. Вторият също замахва, следват го другите двама. Срещнах ги вече в ресторанта – французин, германец, испанец и англичанин.
Руснаци на игрището няма, руснаци са на игрищата в Монте Карло. Там един час игра струва 100 евро и повече.
Тези играчи на голф са дошли да прекарат зимата в слънчева Андалузия, близо до Гибралтар – с жените си или пък сами. Не пропускат 4-5 пъти седмично да спортуват, спортът ги прави активни.
На испанеца му е най-близо, на англичанина – най-слънчево, на французина – най-евтино, а на германеца – най-удобно.
Вече е 18 ч. и температурата е 17-18 градуса, подухва ветрец, денят е 9 март 2012 г.
Групата се изчаква взаимно и дружно потегля. Всеки бута количка със стикове и следва летежа на топчето. По пътя подхвърлят шеги и закачки, оживено приказват. Общото занимание ги тонизира приятно.
Жените им най-вероятно по същото време взимат участие в някой фитнес курс с доста потене, танцови стъпки, поза, смях, удоволствие. След един месец ще стане горещо във фитнес центъра и на голф игрището.
Всеки се връща в родния край, подобно на птички през пролетта. И ще срещне деца и внуци, стари приятели, съученици. Ще нагледа имота си.
Като разчита само на пенсия в залеза на живота…
Щом през лятото стане горещо, тези мъже – кой с жена, кой бе жена, литват отново към друга туристическа цел, където всичко цъфти, но въздухът е прохладен.
Мадейра, Острови Зелени нос, Азорските острови – където цари вечна пролет, а животът е по-евтин, отколкото вкъщи; където природата някога е била фантастична и днес си остава такава.
Нека не се учудваме, че в Европа живеят толкова много столетници…

Александър Кондоферски

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*