Култура, Новини

Игуменката на Девическия манастир Нейно всепреподобие Пелагия: “Ще имаме училище по вероучение, социална кухня и информационен център”

Игумения Пелагия и духовният й старец отец Амвросий – игумен на Зографския манастир, Атон, Света гора

– Ваше всепреподобие майко Пелагия, честита отговорна длъжност! Как приемате назначението си като изпълняваща длъжността игуменка на манастира?
– Благодаря на Бог и Божията Майка за избора, който е направен от Негово светейшество Неофит – Софийски митрополит и Патриарх Български – да ръководя Самоковския манастир. Задълженията и отговорностите, които поемам за манастира, няма да изгасят в сърцето ми ревността като монахиня за служение на Църквата и се надявам, с Божията помощ, да продължа делото на монахините, които повече от 360 години са се подвизавали тук.
– Какво е мястото на Самоковския манастир „Покров Богородичен” в системата на Българската православна църква – знае се, че е един от най-старите и най-големите от този род в страната…
– Манастирът „Покров на Пресвета Богородица” в Самоков е местно поделение на Българската православна църква – Българска Патриаршия и на Софийска митрополия и е юридическо лице. Той e епархийски манастир в диоцеза на Софийска епархия и неотделима част от нея. Манастирът е подчинен на Софийския митрополит, който е и Български Патриарх. При богослужение в манастира се поменава името на Софийския Митрополит и Български Патриарх, на когото манастирът е подчинен, и който управлява епархията съгласно разпоредбите на свещените канони на Православната църква, Устава на БПЦ и решенията на Светия Синод.
Той е един от малкото манастири, които не са затваряли вратите си за поклонници нито през турското робство, нито през комунистическия режим. Манастирът е действащ от 1772 г. и винаги в него е имало монахини, която традиция продължава и до днес. Самоковският манастир е част от православната ни история, от културната, национална идентичност на народа ни и като такъв е определен и като един от 100-те национални паметници на култура в нашата Родина.
– Напоследък в манастира се извършват важни ремонти и преустройства. Бихте ли запознали читателите по-подробно с тях?
– През изминалата година беше направен голям ремонт в манастира. Предстои откриването на новата му част, в която от есента ще се помещава неделно училище по вероучение. В обновените помещения ще се провеждат и курсове по иконопис, в които учениците от града ще усвояват тънкостите на Самоковската иконописна школа. Предвидени са и помещения за християни, в които вярващите, болните и нуждаещите се, в търсене на изцеление и упование в Бога, ще могат да остават за пребиваване за известно време, съгласно устава на манастира.
– Какви са плановете за по-нататъшното обновяване на материалната база на манастира?
– Предвижда се изграждане на информационен център, в който да можем да посрещаме поклонниците в манастира и да беседваме с тях. Ще бъде изградена и социална кухня. Манастирът е включен в списъка на Софийската света митрополия, която кандидатства за финансиране по европейските фондове.
– Какво е впечатлението Ви – самоковци посещават ли манастира, добри богомолци ли са?
– Прави впечатление, че самоковците много обичат светата обител. Сутрин от 6.30 ч. до 18.00 ч. има посетители, които палят свещички. Особено на големите Господски и Богородични празници храмът е пълен с хора през целия ден. Малко са обаче хората, които присъстват на неделните богослужения, които се изповядват и причестяват.
– Идват ли гости от другаде, какви хора посещават манастира?
– В манастира целогодишно идват поклонници и туристи. Имаме вече и създадени отношения с представители на туристически агенции, които водят чуждестранни туристи, интересуващи се от българската история и вяра, на посещение в светата обител, а ние от своя страна ги запознаваме с историята на манастира и водим духовни беседи с тях.
– Служителите на Христовата вяра помагат на хората, но самите хора помагат ли ви? Как преценявате отношението на общинската управа, на други местни институции и фирми към манастира? Получавате ли дарения?
– Има христолюбиви хора, не само от града, но и от цялата страна, които идват и даром помагат на сестрите. Това е живо място – благодатно. Община Самоков също винаги с голямо желание е откликвала на нашите нужди. С нейна помощ беше направен частичният ремонт в манастира.
– Заедно с познатите по-възрастни монахини в манастира през последните години вече има и по-млади…
– Като цяло не е лесно да се посветиш на монашески живот. Този живот е свързан не само с промяна на местожителството, но и с промяна на мисленето и подвиг, макар че нашият подвиг е далече от подвига на светите отци на Църквата. Монахът трябва да гори от любов към Бога, да обича с цялото си сърце молитвата, да се откаже от собствената си воля и да приеме волята на другите, да може да понася изпитания и т. н. В сегашно време не са много желаещите за послушание в манастира, но аз вярвам, че Бог и Света Богородичка знаят такива светли души и Бог ще ги докосне и ще дойдат в манастира, надявам се.
– Възможно ли е според Вас храмовете да се отварят повече към обществото, да се търсят начини и форми за привличане на повече хора и особено на младите към християнските ценности и как може да стане това?
– Монахините са длъжни да бъдат образец на добродетелност и на съвършенство. Те трябва да направят от манастира духовен фар, ръководител в мъдрост и въздържание. Също така трябва в службите на свещениците да виждаме реда, благочестието, вярата, любовта на отците към Бога и ближния, както и подвижническия живот, който те водят. Според мен промяната трябва да започне от нас – духовните хора. Защото свети Серафим Саровски казвал на своите духовни чеда: „Радост моя, придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят”.
– Как виждате в мечтите си манастира?
– Моля се Бог да ме просвети, та да изпълня Неговата свята воля, защото широк е пътят към погибелта и е тесен пътят към вечния живот. По-голяма молитвеност е това, от което се нуждаят всички – и монаси, и свещеници, и миряни.

Интервюто взе: Надка Вардарова

Leave a Reply