История, Култура, Новини

Изложба на Дечко Узунов в Самоков

В Художествената галерия в града ни вечерта на 13 септември бе открита изложба на Дечко Узунов под надслов “Алафранги”. С експозицията Столичната община и софийската галерия-музей “Дечко Узунов” гостуват на Историческия музей в Самоков.
В Художествената галерия са подредени 32 непоказвани картини от богатия фонд на галерията-музей. Това са акварели – натюрморти с цветя, които дават представа за част от богатото творчество на забележителния художник.
Директорката на Историческия музей Нина Христовска откри изложбата и изтъкна, че гостуването е по проект “София – част от културната история на Европа”. Директорката на галерията-музей “Дечко Узунов” Боряна Павлова поясни, че тази културна институция се намира на мястото на ателието на художника и че съдържа 13 хил. експоната – предимно дарения от наследниците на големия творец.
“Ако за Пикасо казват, че си е присвоил цялото столетие, при нас това се отнася за Дечко Узунов”, възкликна в словото си чл. кор. проф. Аксиния Джурова. Тя прочете и откъси от дневника на художника.
Сред присъстващите многобройни ценители на изкуството бяха председателката на Общинския съвет Ирена Коцева, заместник-кметовете Радослав Стойчев и Васил Сайменов, почетните граждани на Самоков художниците Васил Чакъров и Христофор Пейчев.
Алафранга означава украса “по френски начин”. Търговци от българските земи пътували навремето по Европа и донасяли моди и забележителности и в своите домове, които били красиви и удобни, символ на богатство. Най-забележителното място в тях често е алафрангата. Тя винаги е в гостната, в най-просторната стая, и като в своеобразен домашен олтар там – във вдлъбнато място в стената – са нарисувани цветя и орнаменти.
Дечко Узунов бил запленен от красотата и разнообразните мотиви в тези изображения. През целия си дълъг творчески живот художникът се връща към темата “алафранга”. Част от тези творби – разнообразни, многоцветни, завладяващи, са показани сега в самоковската изложба.
Дечко Узунов е роден на 22 февруари 1899 г. в Казанлък. Завършил е Националната художествена академия и е специализирал в Германия. От 1937 г. е извънреден, а от 1942 г. – редовен професор в Художествената академия. Творчеството му е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразителни изкуства – изящни и приложни. Твори живопис, графика, илюстрации и оформление на книги, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети. Носител е на най-високите национални награди, избиран е за президент на културни институти към ЮНЕСКО, член е бил на чуждестранни художествени академии. Умира на 24 април 1986 г. в София.
Изложбата ще бъде открита за посещения до 12 октомври.

Евгения Попова

Leave a Reply