История, Култура, Новини, Статии, коментари

Имената на героите са безмълвните разказвачи за Христовата вяра, за любовта към България

Паметта на един народ е положена изключително върху основите на неговата историческа съдба. За нас, българите, това е един многовековен низ от върхове и падения, от радост и горест, от жадувана свобода и горчиво робство. Не столетия, а повече от хилядолетия сме изписали с огнени букви името на Отечеството си в книгата на народите. Днес едновременно горди и смирени, възторжени и мълчаливи, стоим пред този обновен паметник, който чества своя 160-годишен юбилей, паметник – историческа скала на нашето верую и копнежа за свободата на родината. Навършват се 106 години от славната битка при Булаир – неравностойното сражение на сили, увенчано с победата на героичния български дух и воля. И най-достойният израз на това непреходно величие издига днес величаво снагата си пред нас – читалище-паметник „Отец Паисий” – една от най-старите културни институции в Самоков.
Първото читалище в града било устроено при Митрополията ни. Носило името на светите седмочисленици, а новата сграда – построена в най-тежките години на глад, на лишения и беди, предците ни нарекли на отец Паисий Хилендарски. Почитал и обичал е народът ни онези първи духовни челници на родолюбието, българските светци, които се превърнаха в предводители на борбата за вяра и род. 96 години ни делят от онзи светъл ден на месец декември 1923 г., когато воглаве със самоковското духовенство, военните командири, войниците и общинската управа, жителите на града и околията се открива този прекрасен, дълбокосъдържателен и свещен паметник на смелост, доблест и родолюбие на самоковските воини в Балканските войни и Първата световна война. Техните героични имена, вписани в белите каменни плочи, днес се превръщат в безмълвните разказвачи за христовата вяра, за любовта към майка България и за копнежа обичните им бащи, братя и сестри, жени и деца, да заживеят завинаги свободно, достойно, щастливо. А цената – те, героите вечни, ще заплатят с жертвата на собствената си кръв и живот. Няма по-голяма любов от тази да положиш душата си за своите ближни – говори Спасителят сега на нас, нашепвал е в сърцата им и тогава. И когато сега благоговейно свеждаме глави пред свещената им саможертва – нека каже и ние: На падналите герои от признателното потомство – за да пребъдваме като вас във вярата Христова, за да въздигаме обичта към Отечеството ни за благоденствието на нашия народ.

/Из словото на архиерейския наместник иконом Михаил Колев на честването на 106-годишнината от Булаирската епопея/

Leave a Reply