История, Култура, Новини

Историци, стига сте заблуждавали народа, че Паисий е роден в Банско

Иван Ненов

Не мога да кажа, че с интерес следя интервютата, статиите и другите медийни изяви на проф. Б. Димитров, директор на Националния исторически музей, защото от прочетеното и чутото от него съм останал с впечатление, че той е високо платен “адвокат” на Банско, за да защитава и днес тезата, че Паисий Хилендарски е роден там.
В интервюто му “Националните катастрофи не са три, а много по-малко” /бр. 49 на в. “Вяра” от 2012 г./ още в отговора на втория въпрос Б. Димитров стига до верния силогизъм, че ”всяка една дата и събитие не е напълно изследвано, има какво да се открие за бъдещите поколения”, но по-надолу не пропуска да “припомни”, че “програмата за национално и духовно обединение бе написана от един банскалия – Паисий Хилендарски.”
И веднага в съседния материал, озаглавен “Божидар Димитров: Българите не харесват книги, печатани навън”, авторът бърза “да направи някои уточнения за споровете за неговото родно място, които не са чак толкова важни. Но все пак в Зографския манастир и в Хилендарския в Атон и в Банско се намират достатъчно документи, с които се доказва, че Паисий е от Банско. Но майка му е от Самоков. Той е роден в самоковските села.” /?!/
Е? Хем споровете “не са чак толкова важни”, хем по повод и без повод се натрапва, че Паисий е роден в Банско. А изразът “той е роден в самоковските села”? Нали беше в Банско, господин професоре? Остава да попитаме: в колко села се е родил?
Що се отнася до “достатъчните” документи, които се намират в атонските манастири и в Банско, къде са? Ако за “достатъчен документ” се счита взетата и донесена приписка от Хилендарската кондика, която Й. Иванов обнародва във в. “Зора” през 1938 г., попитайте се защо приписката я няма във фототипното издание на същата тази кондика!
Трудно ли е да се стигне до извода, че тази приписка е “съчинена”? Но както казва народната мъдрост “Не е нужно да изядеш цялото яйце, за да видиш дали е развалено”. Така и тук. “Лаврентий дарява бащината си кукя во Банско за метох на Хилендар…” Съчинителите на “приписката” не са се съобразили с това, че в Банско не е имало метох на Хилендарския манастир. /Трайчев, Г. “Манастирите в Македония”, С., 1933 г., с. 106/
Най-истинският и достоверен документ, за да престане това търсене на родно място на първия наш възрожденец, е неговата “История славянобългарска”, в която той като писател неизбежно е кодирал родното си място, това е езикът, на който е написана Историята му.
“Не учех се ни граматика, ни политика никако, но простим болгаром просто и написах…” Не следва ли от това признание на Паисий, че езиковата основа на неговата творба ще е родният му говор и църковнославянският.
Когато Й. Иванов проучва ръкописите в Света гора и открива черновата на “История славянобългарска” /тази, която едни патриоти откраднаха, а други върнаха/, констатира, че “в преписа се забелязват повече особености от самоковския говор”.
Сега езиковедите спокойно и аналитично могат да изследват всяка дума на Паисиевата История. В наше време това го направи д-р Мария Деянова в труда си “Съвпадения между характерните диалектизми в ЗЧ на “История славянобългарска” и говорни характеристики на с. Доспей, Самоковско” /сп. “Бълг. ез. и литература”, 2006 г., кн. 3/.
А само преди броени дни М. Деянова излезе с публикацията си “Старите ръкописи свидетелстват…” /в. “Приятел”, бр. 21, 13 март 2012 г., Самоков/, в която посочва: “В богатия домашен музей на Мария Йончева, между книгите и писмата на Дим. Смрикаров, се пази и един кратък ръкопис на сина му Костаки Д. Смрикаров, роден в 1842 г., със заглавие “Отка сам се родил, що сам патил”, в който на чист самоковски говор от първата половина на 19 в. се разказва с лекота и хумор, на места художествено, за приключенията и патилата на едно бедно, но смело, будно и работливо самоковче. Разказът изобилства с думи и форми, познати ни от Зографската чернова на Историята. Една част от тях потвърждава изнесените досега съвпадения.”
Следват десетките примери. Тяхната убедителност е “очевадна”!
Освен езикът на Историята като неоспорим документ, че Паисий Хилендарски няма банскалийски произход, можем да посочим още няколкото топоними, използвани от Паисий, които и днес съществуват в Самоков и в близкото до него село Доспей – истинското родно място на Паисий Хилендарски; легендата за цар Иван Шишман, за която още народният поет Иван Вазов пише, че “…преданието за битка на Самоковско поле между последния български цар и Баязида, в която първият е загинал, е познато тука и на децата. В тая мила легенда, която хвърля такова лучезарно обаяние във личността на цар Шишмана, самоковци фанатически и благоговейно вярват и никакви летописци – ни турски, ни руски, ни румънски, ни германски – не могат да ги убедят, че Шишман е хванат роб от Баязида и обезглавен или умрял в тъмница.
Славният Паисий, който е родом от Самоков, в своя Царственик е обезсмъртил тая легенда и унищожава с авторитета си всичките настойчиви твърдения на историците.”
Изводът, който можем да направим от написаното от Вазова е, че той е прочел “История славянобългарска”, за разлика от пишман историците, които не са чели Паисиевата История, а тя, наречена Царственик, ги унищожава.
В същия брой на в. “Вяра” е публикувано и становището на докторанта по история Васил Толин. Като банскалия той недвусмислено застава зад тезата, че Паисий е роден в Банско, базирайки се на книгата на Екатерина Бояджиева “Банско през Възраждането – събития и личности”.
На този млад историк тепърва му предстои да търси, да открива и тълкува “отломки” от историята. Той пише: “Според някои български историци разликата от 20 години между Лаврентий и Паисий е основен аргумент, че те не са от една и съща майка. Но в онези времена подобна разлика е била нещо нормално. А по отношение на тезата, че Паисий Хилендарски е от Самоков, мога да кажа само това, че независимо от факта, че в Самоковско има местност Паисиев гроб или Паисиева чешма, не е достатъчен аргумент, за да се счита Самоков за родното му място.”
Както се казва – “коментарът е излишен”. Първо, за 20-те години разлика между Лаврентий и Паисий. Паисий пише, че са от една майка родени, а някои историци – негови учители допускат, че бащите са двама. Но това не е никакво основание, че единият брат е роден в едно селище, а другият – в друго.
Второ. Няма в Самоков “местност” Паисиев гроб или Паисиева чешма. Такива има в пернишкото село Кралев дол, което също има претенции да е родно място на Паисий. В Самоков има Самоковски препис на “История славянобългарска”, написан от доспейския поп Алексо Велкович, който препис е вторият, направен с прякото участие на Паисий. И основателно е да попитам вас, историците и паисиеведите: защо Паисий Хилендарски е избрал от всички села в поробена България да посети през 1771 г. с. Доспей, а не е отишъл в Банско? Защо няма Бански препис на “История славянобългарска”, направен, докато е бил жив Паисий? Защо в “История славянобългарска” няма нито дума, дори намек, за Банско, а на няколко места Паисий пише за Самоков и за неговите околности!
Още много въпроси могат да бъдат поставени, но ще се спра само на един. Защо, ако Паисий Хилендарски е банскалия, се е представил като самоковец? /… “собрано и нареждено Паисием иеромонахом бившаго и пришедъша ва Светие гори Атонские от епархии Самоковские в лето 1745…”/. Има ли друг случай, откакто съществува Банско, банскалия да се представя чрез Самоков?
Банско никога не е влизало в пределите на Самоковска епархия. Това, че хаджи Вълчо се е записал на страница, на която пише “Самоковска епархия” в манастирските кондики, но е написал, че е от Банско, ни най-малко е основание за твърдение, че Банско е принадлежало към същата епархия. На такива страници са се записвали поклонници от различни краища на Българско.
Още по-убедителен аргумент, че Банско не е влизало в Самоковска епархия, е трудът на руския архимандрит Леонил “Объяснение къ областной карте трех автокефалнихъ славянскихъ церквей на Балканском полуострове” /изд. в С. Петербург, 1871 г./, където авторът отбелязва, че са ползвали списък на Константинополската /Цариградската/ патриаршия от 1561 г. и са го сравнили с подобен от 1867 г. Към труда е приложена и карта на селищата, влизащи в съответните епархии. Южната граница на Самоковска епархия е Рилският манастир. В този период от време попада и написването на “История славянобългарска”.
Български историци и паисиеведи! Трябва ли сега, когато се навършват 250 години от написването на “История славянобългарска”, 290 години от рождението на Паисий и 50 години от канонизирането му от Българската православна църква за Преподобни, да продължава да витае заблудата, че е роден в Банско! Нали той възкреси българския народ от мъртвешкия му сън! Никой няма право да подменя родното му място! Защото това вече е ГРЯХ!

1 Comment

  1. Райкова

    За мен е любопитно да разбера, дали в някое от селата Доспей и Кралев дол, които претендират за родно място, се е знаело нещо за Паисий и неговата история през 19 век, въобще някакъв спомен, който обаче да не се опира на легенди, а на факти?

Leave a Reply