Други, Новини, Спорт

Йоана Пишмишова: “Пътувам всеки ден по 30 км, за да уча и тренирам”

Самоков може да се гордее с десетки спортисти, прославили името както на родния си край, така и на родината си. Големи успехи са постигали редица спортисти в ските, борбата, баскетбола, футбола, биатлона, мотоциклетизма, леката атлетика, ориентирането и т. н., и т. н. Не смятам да ги изброявам, защото съм сигурен, че ще изпусна незаслужено някой спорт или виден самоковски състезател.
Отскоро обаче самоковци могат да се гордеят и със своя съгражданка сред световния елит в спортовете… джудо и самбо! Родената в Самоков на 2 август 1999 г. Йоана Пишмишова жъне успех след успех по родните и международните спортни сцени и вече има спечелени 51 медала!
Неотдавна тя стана и световен вицешампион за кадети на проведеното в Лимасол, Кипър, първенство. Наскоро зае призовото 5-о място при определянето на спортист № 1 на Панагюрище за отминалата 2014 г.
Родителите й – Ася и Добри, се местят в наследствена къща на роднини в най-голямото панагюрско село Попинци в началото на новия век. Преди 5 години Йоана се записва на тренировки по джудо и самбо в панагюрския клуб „Бойни спортове”, чийто основател и главен треньор Иван Нетов е европейски и световен шампион в тези спортове, а на Олимпийските игри в Аталанта`96 се нарежда на 6-о място.
Срещаме се с Йоана в самоковско заведение в неделя, на 1 февруари. Предния ден тя завоюва сребърен медал на републиканското първенство за младежи и девойки в София. Повече за състезанието „Приятел” писа в броя си от 3 февруари.

– Здравей, Йоана! Как се ориентира към джудото и самбото? Все пак това са едни сравнително рядко срещани спортове…
– Започнах да се занимавам с тези спортове покрай брат ми Христо, който тренираше, а аз ходех в залата да го гледам. Спомням си, че татко не ме пускаше, защото джудото и самбото били мъжки спортове. Впоследствие, след дълго упорстване от моя страна, се записах в клуба. Само две седмици по-късно ми бе първото състезание по джудо – републиканско първенство, където отпаднах още в първия кръг. Месец по-късно обаче спечелих златен медал при дебюта си в турнир по самбо.
Интересното е, че после брат ми се отказа, а аз продължавам подготовката си в клуба.
– Какво е общото и какво е различното в джудото и самбото?
– Преди 5 години, когато започнах да тренирам, в общи линии двата спорта бяха еднакви. Сега при джудото правилата са по-стриктни, избягва се вече играта с крака. Самбото пък наподобява много борбата и е по-свободен спорт. Буквално преведено от руски, откъдето е тръгнал този спорт, самбо означава „самоотбрана без оръжия”.
– Кой, според теб, е по-масовият спорт – джудото или самбото?
– Джудото е по-разпространено, тъй като е олимпийски спорт. По тази причина много клубове и спортисти наблягат именно на джудото, а самбото остава леко встрани. В момента обаче се водят преговори самбото също да стане част от олимпийското движение.
– Разкажи за клуба, в който тренираш…
– Водя подготовка в клуб „Бойни спортове” в Панагюрище. В отбора сме двайсетина подрастващи спортисти. Главен треньор в клуба е Иван Нетов, легендарен български спортист от близкото минало. Сега той ходи да съдийства на най-големите форуми в тези два спорта в цял свят, включително и в родината на самбото – Русия. Повече време тренирам с другите треньори – Александър Фръгов и Милена Хъркова. Занимаваме се в специално издигнатата от Иван Нетов зала за двата вида спорт.
– На какво те учат тези спортове?
– Учат ме да се справям с трудностите в живота. Също така се изисква желязна дисциплина.
– Как преминава един твой ден?
– Тъй като живея в Попинци, а тренирам и уча в Панагюрище, се налага да отпътувам рано сутринта за града и късно вечер да се прибирам с автобус. Следобед съм на училище, а преди и след това тренирам по около два часа.
– Кои са най-силните ти страни в спорта и какво още чувстваш, че трябва да усъвършенстваш?
– Имам силен характер, което е много важно. Трябва ми обаче още сила и въздух – това ясно си пролича на финала на републиканското в събота /б. а. 31 януари/.
– Какви цели си поставяш, към какво се стремиш?
– Искам да стана световна шампионка по самбо. След време пък си мечтая да отворя клуб и да създавам добри състезатели. Бих искала да участвам и на олимпийски игри, особено, ако направят самбото олимпийски спорт.
– Как се отнасят родителите ти към твоите занимания?
– Подкрепят ме винаги. Татко пък не е доволен, когато се контузя. Не искам обаче да ме гледат по време на състезания, защото имам чувството, че ще се разконцентрирам.
– А съучениците, приятелите?
– Всички се радват, но най-много обичат да ги черпя с бонбони /смее се/. Иначе повечето ги е страх от мен и Никола Петкански, с когото уча и тренирам заедно от много години.
– Кои други спортове ти харесват?
– Допадат ми баскетболът, борбата и като цяло силовите спортове.
– Имаш ли любим предмет в училище?
– Физическото! /Казва го, без да се замисли/. Харесват ми още и специалните предмети и практиката. Сега съм деветокласничка в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в Панагюрище, профил „Компютърна техника и технологии”.
– Посещаваш ли Самоков?
– Винаги, когато имам възможност, си идвам – използвам почти всяка ваканция.

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*