Родолюбиви дарения
Кризисната обстановка на планетата, предизвикана от пандемията Ковид-19, по своеобразен начин помага на бял свят да се изявят и добрите черти от характера на благородни [още…]
Кризисната обстановка на планетата, предизвикана от пандемията Ковид-19, по своеобразен начин помага на бял свят да се изявят и добрите черти от характера на благородни [още…]
Знаете ли колко по-лесно се оцелява днес? Как имаме домове? Как създаваме условия? Как “плуваме” в информация и… как бързо се придвижваме и лесно се [още…]
Самоковският алпинист Иван Терзийски е стъпил на 28 юли на известния седемхилядник Корженевска /7105 м/ в Памир /Таджикистан/. Нашето момче е щурмувало върха в компанията [още…]
На 4 декември 2020 г. в деня на св. Варвара със съпругата ми решихме да отидем до възрастната й леля Поли да й занесем лекарства, [още…]
Готвех се да изляза, когато телефонът ми звънна. Вдигнах и непознат женски глас каза: „Здравей!”. Отговорих на поздрава. От другата страна непознатата заговори бързо-бързо, сякаш [още…]
Познавам млади хора, които залагат много пари в хазарта, като смятат, че от там ще спечелят милиони и ще си живеят след това охолно, без [още…]
Много ми се иска това, което ще разкажа и напиша, да бъде прочетено от децата, младежите, а и от възрастните. Но най-вече от младите, за [още…]
Празнуващите своята златна сватба по традиция от няколко години я отбелязват и заедно на специална церемония, организирана от Община Самоков. В Деня на християнското семейство [още…]
Коронавирусът престана да бъде медицински приблем. Днес той засяга икономиката, политиката и други сфери на живота. И все пак първата заплаха е за здравето ни. [още…]
„Цяла България съм обиколил, такова чедо не съм срещнал…“ Тук пиша за хора – истински човеци, с благи души, благородни, отзивчиви, услужливи, състрадателни, внимателни…Такова чедо, [още…]
Вече 30 години след пенсионирането си живея в моята малка къща с двор и градина в Широки дол.Отглеждам около 50 плодни и горски дървета, малини, [още…]
Този град Самоков, в който съм родена, е за мен всичко друго, само не и скучен. Когато преди два месеца разбрах, че принудително ще се [още…]
Октомври 1944 година. Най-страшният, най-злокобният за нашето село Белчин месец. Месец, в който през една нощ, в тъмна доба, когато хората спят най-сладкия си сън, [още…]
Винаги, когато прибирам реколтата от белия ми боб, се връщам в детството си, в годините след войната – време, в което моето многодетно семейство гладуваше [още…]