Други, Новини, Спорт

Катрин Тасева – самоковската жилка в света на художествената гимнастика

Самоков е град на спорта. Това не е просто банер, мото, слоган или идея. Градът ни наистина е дал много на българския спорт – индивидуален и колективен, зимен и летен, на открито или в зала.
Може би малко от вас знаят обаче, че тук е родена и една от националните ни състезателки по художествена гимнастика – спортът-изкуство, дарявал с радостни емоции милиони българи, който в последните години възвърна старата си слава.
Катрин Тасева, на 20 години. Фамилията няма как да не ви звучи познато. Не само от познатите ви самоковци с това име, но и от спортните емисии по националните медии. Общи познати ме свързват с нея навръх Бъдни вечер – дошла си е в родната къща на ул. „Ихтиманско шосе” за първи път от близо десет години насам. „Градът доста се е променил оттогава. Допада ми спокойствието тук. Харесвам и Боровец за почивка. Просто не ми остава време да си идвам. Може би след като приключа с кариерата си ще обръщам повече внимание на близките и семейството”, коментира чистосърдечно чаровната брюнетка.
Е, мисля си, ще трябва да я оправдаем – усилията, които влага в израстването си като състезател в художествената гимнастика, вече се отплащат. Катрин стана европейска вицешампионка на лента и бронзова медалистка в отборната надпревара на шампионата в Будапеща през май м. г. Малко преди това – през март 2017-а, Тасева спечели финала на топка на състезанието за Гран При на Киев в Украйна.

– Катрин, благодаря, че откликна на молбата за това интервю в ограниченото си свободно време. Как стана твоята връзка с гимнастиката – този спорт няма традиции в Самоков?
– Ами всъщност аз съм родена в Самоков, но не съм живяла дълго време тук. В Пловдив, където съм израснала, започнах да тренирам на 4-годишна възраст. Треньорките минаваха по детските градини и раздаваха листовки. Аз дадох моята на родителите ми вкъщи с номера и мястото, където се провеждат заниманията, и те ме заведоха в залата. Така започна всичко.
– Любов от пръв поглед или?
– Ами мисля, че не е било точно така. В началото малко се колебаех, не бях много сигурна в избора си. Тогава бяхме само малките деца в залата вечер. После – когато видяхме как големите каки играят с лентите и с другите уреди, вече ми стана по-интересно и поисках да продължа.
– Кои ти бяха треньори по това време?
– Започнах в „Тракия” при Светлана Цветкова. Това е първата ми треньорка, която всъщност ме изведе до националния отбор.
– Кога започна да участваш в състезания?
– Много малко са децата на такава крехка възраст от 8-9 годинки, които не се притесняват да излязат да играят пред публика и не ги е страх. Естествено, аз съм се притеснявала и съм плакала от притеснение, но се свиква с всичко.
– Как се чувстваш, когато излизаш на сцената сега?
– Сега вече отговорността е много по-голяма и по различен начин гледам на нещата. Няма го и притеснението от публиката, напротив – много обичам публиката и изпитвам удоволствие да играя на състезания. Има обаче едно притеснение от отговорността, която трябва да поема.
– Разбирам, вече представяш не само себе си, но и националния отбор на България, а този спорт има големи традиции у нас и със сигурност това предполага огромни очаквания, които носиш на гърба си. Участвала си в състезания в други държави, къде публиката е най-емоционална?
– Може би българската публика най-много ми въздейства. В чужбина испанците са много емоционални и създават истинска еуфория. Когато чуят испанска песен – няма значение кой играе на музиката, все едно са на концерт и викат силно и ръкопляскат. В Италия, на световното първенство, публиката също беше страхотна. Италианците много силно подкрепят своя отбор и наистина не се издържа в залата да седиш като зрител докато играят италианките. Хубаво е като емоция…
– Оказва ли влияние този шум от публиката?
– Когато си пределно концентриран, малко ги изолираш тези неща и си общо взето съсредоточен само на терена – не чуваш и не виждаш нищо около себе си. Но в някой момент пък и оказват влияние. Понякога съм чувала всичките неща, но това ми харесва като емоция.
– Даде пример с испанците и тяхната реакция, когато чуят испански песни – доколко влияе подборът на музиката върху съдии и публика? Как подбирате музиката за вашите съчетания?
– Винаги гледаме да уважим всяка държава, където има европейско или световно първенство, и да подберем някоя по-характерна за тази страна музика, за да се хареса повече на публиката, да я зарадваме. Това е един жест, който смятам, че е само и единствено в наш плюс. Иначе горе-долу на една година правим по четири съчетания, които да играем от началото до края на сезона.
– В момента с кой треньор се подготвяш и колко често тренирате?
– Треньор ми е Бранимира Маркова, а и Силвия Стойнева също ми помага. Тренираме по цял ден – от 8 ч. сутринта докато си свършим плана, който ни е поставен – обикновено до към 18.30-19 часа…
– Как успяваш да съчетаваш ученето и спортуването?
– Ами в университета много добре ни разбират и ни помагат. Винаги, когато тренировката ни е по-кратка, намираме време, за да отидем в университета. Стараем се да внимаваме, да слушаме по време на лекциите и да събираме повече подписи. Трудно е, но успяваме.
– Всъщност какво и къде учиш?
– Уча в треньорския факултет към Националната спортна академия, профил художествена гимнастика.
– Прекарваш доста време в залата. Освен чисто физическото натоварване усещаш ли психическо изтощаване в определени моменти?
– Да, при нас даже не е толкова голямо физическото натоварване, колкото психическото. Активните тренировки са по два часа сутрин и следобед. През останалото време е много тежко, защото се прави едно и също, тренират се много елементи и това еднообразие те потиска повече психически, а не толкова физически.
– Успяваш ли да запазиш в тези моменти любовта си към спорта?
– Да. Всичко трябва да се прави с любов, иначе няма смисъл. Обичам това, което правя, и се наслаждавам, докато мога.
– Кое е най-важното в художествената гимнастика – гъвкавост, психика…
– Трудолюбието. Важното е да си постоянен, когато работиш и се трудиш много, всичко се нарежда. Когато работиш много за едно нещо – дали гъвкавост, даден елемент или каквото и да било, няма как да не го направиш. Така е не само в гимнастиката, а и във всеки спорт.
– Кои са любимите ти уреди в художествената гимнастика?
– Мисля че нямам конкретен любим уред. Може би зависи от композицията, която сме направили. През 2017 г. имах предпочитание да играя с топка – виждах, че и хората най-много харесват това съчетание и някак си това ме караше да се чувствам добре, исках да го играя навсякъде.
– Ще пробвате ли през новата година нови съчетания с други уреди – бухалки, въже, лента, обръч?
– Да, за новата година абсолютно всичко е ново, цялата програма е сменена, но засега не мога нищо да кажа за новите композиции, защото все още са тайна. Съобразили сме се с това, че имаме световно първенство в България и европейско в Испания.
– Това ли ще са големите ти цели за успешно представяне през 2018 г.?
– Да. Тези две надпревари и турнирът за Световната купа в София са най-важните състезания. В края на март е Световната купа в нашата столица, през лятото е европейското първенство в Испания, а септември, живот и здраве, е световното в България. Много сме щастливи от възможността да играем пред родна публика на планетарния форум, защото си даваме сметка, че световно първенство в България не е имало от над 30 години. Радваме се, че точно на нашето поколение се пада честта да участваме в такъв шампионат.
– Поставила ли си си цели за годината или не искаш да се натоварваш с очаквания?
– Да, разбира се, че имаме цели и задачи, вече сме си поставили, и план, по който трябва да вървим. Работим страшно много и искаме да надграждаме постигнатото от предната годината. Мисля, че е напълно реално и възможно да подобрим класиранията и позициите си от 2017 г.
– Кога и къде ще бъде първото ти участие с новите съчетания?
– Първото състезание е за Гран при на Москва, за което обаче треньорките все още не са определили кои от нас ще участват. Имаме и официални тренировки в София през януари, на които ще представим новите композиции пред журналистите и любителите на този спорт.
– Двете с Невяна Владинова сте основните ни състезателки в индивидуалните направления на художествената гимнастика. Конкуренцията, която имате, прави ли ви по-добри?
– Ние с Неви сме много близки приятелки и вече от 7-8 години сме си все заедно. Минали сме през много етапи на развитието си като гимнастички. Винаги сме били заедно и това ни кара да се чувстваме като един отбор, а не като две конкурентки. Знаем, че ако едната сбърка по време на състезание, другата е там и тя ще се справи по-добре.
– Художествената гимнастика е един от спортовете, донесли най-много радост на българина през годините. Усещаш ли любовта на хората? Как се отнасят твоите приятели, близки, състуденти към задълженията ти?
– Всички се отнасят с голямо уважение и наистина много ни се радват и подкрепят. Близките и семейството ми винаги са до мен и усещам тяхната безрезервна любов и подкрепа.
– Как стои въпросът с покриването на квотите за Олимпийските игри в Токио през 2020 г.?
– От световното в България започват да се покриват квоти за Токио, но само при ансамбъла. От четирите световни купи през 2020 г. и от световното първенство през 2019 г. в Баку, Азербайджан, също имаме възможност да се сдобием с право на участие в Олимпиадата. Последната възможност за гимнастичките ще бъде специален турнир преди игрите.
– Спокойно можем да кажем, че ти отдаваш живота си на художествената гимнастика. Какво ти коства това?
– Животът ми е преминал по залите, по лагери, състезания, пътувания… Всичко давам и в момента наистина съм концентрирана изцяло върху кариерата си. Гледам да се развивам максимално добре и да взимам възможно най-много от спорта.
– От кои хора и специалисти си научила най-много в художествената гимнастика?
– Научила съм много от първата си треньорка Светлана Цветкова, с която продължаваме да поддържаме връзка. Тя следи всяко мое участие, пишем си често с нея. Човек никога не трябва да забравя откъде е тръгнал.
После, в националния отбор, ме пое Бранимира Маркова. Първоначално бях и в клуба на Нешка Робева, която уважавам безкрайно много, тя също ме е научила на много неща. Но мисля, че Бранимира Маркова е допринесла най-много за развитието ми не само като спортист, но и като човек. Откакто тренираме на централизирана подготовка на ст. „Раковски” и г-жа Илиана Раева идва по-често в залата и заедно с г-жа Маркова ни дават много.
– Какво правиш в свободното си време? Всъщност нека формулирам въпроса си така – как обичаш да се разтоварваш след тренировка, защото май нямаш никакво свободно време?
– След тренировка общо взето нямам много време, докато си легна. Понякога излизам с приятеля си и гледам да прекарам повече време с него, доколкото е възможно, защото наистина сме затрупани с ангажименти. Има събития, на които трябва да присъстваме или трябва да уважим някого и т. н. Обичам и да излизаме с приятели. Евентуално си позволявам да остана до по-късно навън в събота вечер, защото в неделя сме в почивка. Някой път, когато се налага, и не почиваме. Понякога имаме ангажименти да участваме в снимки за някой филм например и се налага да пренебрегнем почивния си ден.
– Къде този спорт е най-развит и се практикува най-масово?
– Най-силните състезателки в момента са от Русия, Беларус, Украйна. Мога да кажа, че много добре се развива художествената гимнастика като спорт и общо взето вече целият свят играе гимнастика – навсякъде има български треньор или рускиня треньорка. Има много участнички и по състезания и затова световното първенство бе наистина тежко изпитание.
– С увеличаването на интереса към спорта логично се повишава и конкуренцията…
– Мисля, че ние, българките, също вървим напред и се развиваме. Съдийският правилник за оценяване също играе голяма роля. В момента той ни позволява да бъдем най-добри там, където сме най-силни.
– Като спомена за правилника – оказва ли влияние съдийството в този спорт?
– Нашият спорт е много субективен. В последно време обаче съдийките дават това, което си изиграеш. Не си позволяват да набутат някой, така да се каже. Всичко зависи от теб.
– Какво ще си пожелаеш за новата година?
– Пожелавам си на първо място да сме здрави и да успеем да зарадваме българската публика с още повече успехи.

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*