Култура, Кухня, Новини, Статии, коментари

Клисурци и самоковци на „Пъстра трапеза”

Клисурки не само хубаво пеят…

„Пазител на традициите” е национална инициатива, която води началото си от 2009 г. Основатели са председателят на АРИЗ-7 /Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите/ Павлин Петров и шефът Пеньо Иванов – организатор на националния кулинарен фестивал „Пъстра трапеза на гости на моя град”.
Последната изява на асоциацията беше на 15 юни в Борисовата градина в София. Участваха много танцови състави. Сред тях бяха и женските фолклорни групи от Клисура и от Самоков. Нашата задача беше да вземем участие в кулинарната изложба, да поздравим всички с песни и да покажем нагледно как се замесва домашна пита.
Сцената беше завладявана от млади, пъргави, ентусиазирани и неуморими танцьори от състави с красиви и интересни имена: „Мераклии”, „Аз мога повече”, „Светлина”, „Шарена броеница”, „Български огън”, „Калина”, „Армирано цвекье” и др. Пременени с различни носии и екипи танцьорите се вихриха на сцената над два часа. Докато те виеха кръшните хора, масите под дърветата започнаха да се огъват от многообразни ухаещи вкусотии – баници, погачи, сладкиши. Сред тях бяха и нашите погачи, омесени от Величка Костадинова /Самоков/, Лили Тоскова /София/, киселата баница на Зорка Дечева, Венета Чучукова, Верка Иванова /Клисура/, гърнето с радуилски боб на пишещата тези редове.

…но са и много добри кулинарки

Многото гозби, излъчващи апетитни миризми, доста затрудниха журито – Пеньо Иванов, Бате Енчо /от детското шоу по телевизията/, хумориста Венци Мартинов и други специалисти в кулинарния бранш. Дълго те решаваха кои кулинарни изделия да бъдат наградени за визия и вкус. Спечелиха просеникът, баницата с кашкавал, локумките, питата „Грозд”, кошницата от хляб и радуилският фасул. Специални награди заслужиха баницата с локум и халва, баницата с месо, розетите. За цялостното си представяне бе наградена танцовата формация „Калина”.
Много силно впечатление направиха гозбите на Капка Кумар. Преди години я гледах на един фестивал. Направи ми страхотно впечатление и сега като я видях, веднага се разговорихме. Тя сподели:
„Родена съм във Велинград, там завърших училище. Не съм учила в хореографско училище, а бях в школа 10 години и вече 30 години съм по сцените. Гледала съм почти всички индийски филми и то по няколко пъти, защото страшно се увлякох по индийските танци. Учих ги пред огледалото, играех с часове, беше се отключила в душата ми любов към Индия и нейната култура. Първото ми участие беше на 16 години – индивидуално и спечелих първа награда. Една случайна среща на майка ми с индийци, които я бяха поканили на техни вечери на индийската култура, с нея отидох и аз и… ето вече танцувам по сцените 40 години. С мен играят и трите ми дъщери – най-голямата е Джуна /Бял гълъб/, средната е Кавита /Поезия/, най-малката е Ракеши /Велика/, за радост и внучката Наталия върви по нашите стъпки. Омъжих се за индиец /б. а. нямало е май как другояче/ – Раджиндер Кумар. Живеем в София, имаме индийски ресторант – „Рантила” /”Пъстроцветен”/, предлагаме танци, песни, музика и ястия. Успешно събираме двете култури – българската и индийската.
Сега се готвя за спектакъла „Индийски дух и българска душа в една капка”. Идеята е да представим на живо индийската и българската музика. Ще дойдат много гости от Раджастан – най-големия по площ щат в Индия. Тук ще присъства и участва в програмата и най-добрата хореографка от „Боливуд” /Мумбай/ – Сародж Кхан…”
Много приятно беше да гледаш и да слушаш тази младолика българка, облечена в индийско сари. А ако я видиш как играе, ще си кажеш, че това е истинска индийка.
Разделяме се с уговорката да се видим отново и… отивам при сцената, защото там вече са се качили клисурки и Лили Тоскова, която ще изпее пиринска песен.
Жените ни бяха извикани на „Бис”…
Докато Пеньо Иванов водеше игрите с публиката за най-бързо изяждане на кифли, на баници, на кисело мляко с вилица, на масите нашите баби Зорка, Венета, Верка /Клисура/ и Величка /Самоков/ демонстрираха на живо как се замесват погачи.
Всички участници получиха грамоти и чанти с подаръци от сп. „Кафе пауза” и асоциацията. Асоциацията още веднъж доказа, че е истински пазител на българските традиции.

Димитрина Божилова

“Индийката” Капка Кумар

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*