История, Култура, Новини

Книга за Любчо Баръмов излезе

От печат излезе книга за самоковския антифашист Любчо Баръмов, загинал като партизанин на 13 май 1944 г. Автор е нашият съгражданин Георги Манов, познат и от много други книги и журналистически публикации. Той почина преди две години в Стара Загора след продължително тежко боледуване.
Странна и интересна е съдбата на ръкописа, завършен през есента на далечната вече 1989 г. Дълго време след промените ръкописът е съхраняван от братовчедката на Л. Баръмов Верка Баръмова. Малко преди да почине през м. г., предчувствайки може би края на житейския си път, тя го е предала на Елена Каменова, бивш кмет на Самоков. Така ръкописът доби гражданственост и по предложение на ветераните-социалисти и антифашистите и с дарителската подкрепа на „Самел-90” АД и издателство „Приятел” видя бял свят, макар и 28 години след като е бил завършен.
В книгата си авторът се опира основно на спомени на другари и познати на Любчо Баръмов – негови съграждани, партизани, политзатворници, сред които легендарни имена като ген. Славчо Трънски, ген. Димитър Мирчев, бившите кметове на Самоков Коста Малинов и Методи Лалов, художничката Цветана Кършовска, културните деятели Асен Попвасилев, Славчо Кьосев и др.
Изключителен документ са публикуваните писма на героя на книгата – „Слънчевият Любчо”, както са го наричали и както е и самото й заглавие.
Поместени са много снимки на семейството: на Любчо и жена му – чехкинята Анна Халкова-Баръмова, на родителите му – Магдалина и Стефан Баръмови, на вуйчо му Георги Димитров, на баба Парашкева и др.
В послеслов към документаланата си повест Г. Манов благодари за съдействието на о. з. ген. Денчо Знеполски, д-р Косерски, Николай Р. Николов, Антония Бояджиева, Историческия музей в Самоков, завод „Любчо Баръмов” и др.
„Любчо Баръмов! Имаше ли по-добър, слънчев, почтен, благороден човек?… Няма достатъчно силни думи, които да опишат идеалиста Любчо, който пренебрегна своята младост, семейство, което безпределно обичаше, своите мечти и надежди и даде живота си в борбата за осъществяване на идеалите за социална справедливост”, отбелязва в спомените си Мария Телийска.
Книгата излиза със съгласието на наследниците на Г. Манов. „Историята е една за всички. Моят баща пишеше художествени повести и романи на документална основа, за да не се забравят хората и събитията от миналото. Ние сме един народ, независимо от убежденията си, и трябва да пазим историята си такава, каквато е”, пише на челна страница на повестта Дарина Манова, дъщеря на автора.
Георги Манов е роден на 19 юли 1934 г. в Самоков. Завършил е гимназия в родния си град, Военното училище „Васил Левски” и СУ „Св. Климент Охридски” – специалности „Българска филология” и „Педагогика”. Бил е офицер, а по-късно е работил като журналист в Стара Загора, Пирдоп и Раднево. Издал е много книги, част от които са посветени на хора и събития от Самоковския край.

Leave a Reply