Други, Новини, Спорт, Статии, коментари

Край Поповяне и Ковачевци – празник на ориентирането

Георги Чешмеджиев начело при неостаряващите ветерани. Вдясно от почетната стълбичка е кметът Владимир Георгиев.

Между 3-и и 5 май великотърновският клуб „Браун Тийм” организира тридневно международно състезание по ориентиране в подножието на Плана планина, в района на Поповяне и Ковачевци.
През последната година великотърновци отделиха доста средства и усилия за изчертаване на карта и провеждане на състезание от такъв ранг на стотици километри от старопрестолния град. В резултат на всичко това организаторите предложиха един изключително нов, непознат, силно пресечен и изпълнен с множество микроформи терен за ориентироваческата общност в България, чиито високи технически характеристики позволиха мероприятието да бъде включено в календара на Международната федерация по ориентиране като състезание, носещо точки за световната ранглиста. Това привлече почти всички клубове от страната, както и десетки елитни състезатели от Швейцария, Румъния, Япония, Белгия, Полша, Великобритания, Австрия, Словения, Русия, Норвегия, Чехия, Германия, Португалия, Дания и други – общо 18 държави.
Състезанието се проведе при отлична организация, а изключително „техничният“ терен се оказа сериозно предизвикателство за всички участници. И трите дни състезателите имаха за преодоляване т. нар. средна дистанция, а третия ден състезанието беше от типа преследване, при което стартирането се извършва според натрупаното комплексно време от първите два дни.
Изправени пред смазваща конкуренция, състезателите на клуба по ориентиране „Соколец“ – Самоков не се завърнаха с медалите, с които сме свикнали да ги виждаме след подобни форуми.
Първият старт беше източно от Ковачевци – интересен терен, използван някога от армията за военни учения и изпълнен с множество изоставени дупки, окопи и канавки, а естественият релеф се отличаваше с връхчета, могилки и малки дерета. След първия състезателен ден единствената дама (засега) в отбора Даниела Жаркова зае 5-о място. При най-малките Христо Николов (М10) е 2-и само на 11 секунди след водача. Неговият брат Иван Николов остана на 8-мо място в М14. В елитните възрастови групи Николай Велков (М18) завърши на 6-о, Боян Софин (М20) – 10-о, а Христо Манов (М40) – 11-о място. Доайенът на отбора Георги Чешмеджиев (М75) традиционно победи като стартира първи в своята възрастова група и не позволи на конкурентите си да го задминат до финала.
Втория ден състезанието се проведе по горното течение на река Лустра – терен с доста стръмни изкачвания, трудно проходима гора и много каменисти участъци, по който съдиите бяха заложили множество „технически“ уловки. Справянето с маршрутите изискваше повишена съобразителност и перфектно четене на картата. Състезателите бяха допълнително затруднени от неколкократното пресичане на пълноводната река. Крайното комплексно класиране в значителна степен се реши през този ден. При М14 Иван Николов финишира 5-и, Николай Велков (М18) – 11-и, Боян Софин (М20) – 12-и, Христо Манов (М40) – 14-и, Георги Чешмеджиев (М75) – 2-и, а Даниела Жаркова запази 5-ото място от предишния ден. При най-малките Иван Николов завоюва 4-ото място.
И когато всички си мислехме, че по-трудно от това няма как да стане, съдиите бяха успели да извлекат максимума от безбройните детайли и микроформи на релефа в гората над Поповяне за преследването в третия ден. Контролните точки, макар и откриваеми, бяха видими само когато се подходи към тях от правилната посока. И всичко това се случваше под ледените пориви на вятъра и „надвисналата“ опасност от проливен дъжд. В крайното комплексно класиране Георги Чешмеджиев (М75) „отсрами“ отбора с първото си място, а Христо Николов (М10), макар и 1-и през последния ден, остана 2-и след тридневната надпревара. Даниела Жаркова защити 5-ото си място, а в елитните групи Николай Велков (М18), Боян Софин (М20) и Христо Манов (М40) завършиха съответно 13-и, 10-и и 13-и.
Огромен успех за друг самоковец – Петър Доганов, израснал като състезател в КО „Соколец“, но понастоящем докторант в НСА и треньор на един от най-добрите клубове в България – „НСА Сивен“. В гонка с едни от най-добрите в света при Мъже 21-Елит, Пепи завърши първия ден 7-и, втория ден – 2-и, а третия ден даде 1-о време. Това го нареди на 2-о място в комплексното класиране в най-престижната група след румънеца Тамаш Богя и преди швейцареца Андреас Мюлер и потвърди отличната форма, в която се намира. Брат му Георги Доганов, един от най-добрите състезатели на КО „Соколец“ от близкото минало, завърши 4-и в общото класиране при М21А.
На финалната арена в понеделник чужденците „обраха“ повечето медали. В класирането по клубове победи „Диана – Ямбол“, а кметът на Община Самоков Владимир Георгиев уважи церемонията по награждаването.
Седмица преди това самоковските ориентировачи взеха участие в надпреварата за Купа НСА. На 26 април в късния следобед и след проливен дъжд, Борисовата градина в София стана арена на спринтовата дистанция. Но нека думата „спринт“ не заблуждава незапознатите читатели – в ориентирането най-късите спринтови отсечки са от порядъка на 2–3 км. Традиционно в първата десятка най-добрите спринтьори финишират на секунди изоставане един от друг. Иван Николов (М14) завърши 5-и, Николай Велков (М18) – 4-и, Боян Софин (М21 Елит) – 10-и, Христо Манов (М40) – 7-и, а Георги Чешмеджиев (М65) – 10-и.
На следващия ден дългата дистанция се проведе в полите на Витоша край с. Мърчаево – друг напълно нов за ориентироваческата общност в България терен. Гъстата мъгла, дълбоката кал и тръните не уплашиха състезателите, а на финала буквално се лееха кръв и пот. На това състезание определено можеше да има награда и за най-малко изподран участник. Самоковци отново се представиха достойно: Иван Николов (М14) финишира 7-и, Николай Велков (М18) – 4-и, Боян Софин (М21 Елит) – 15-и, Христо Манов (М40) – 15-и, Георги Чешмеджиев (М65) – 5-и.

За огромно съжаление ориентирането е прогресивно изчезващо в град с огромни традиции в този спорт като Самоков, където са проходили и са се изградили много елитни национални състезатели. Клубът съществува, но липсата не само на професионален, а на какъвто и да е треньор и силно ограниченият бюджет сериозно затрудняват спортно-състезателната дейност. Самоковци се изправят на старта заедно с добре екипирани състезатели на клубове, зад които стоят солидни спонсори, както и цели щабове от специалисти по техническа, тактическа и физическа подготовка, които непрекъснато провеждат не само рутинните тренировки, а и целенасочени тренировъчни лагери, и взимат участие във всички възможни стартове поне в България и съседните държави.
На фона на всичко това КО „Соколец“ може да си позволи участие само на най-близките до Самоков състезания и само на някои от форумите с национално значение. Състезателите се грижат сами за собствената си подготовка и сами си набавят състезателната екипировка. Младите таланти Боян Софин, Николай Велков и Иван Николов тренират изключително самостоятелно и въпреки това са претенденти за призовите места на всеки старт. Наблягат основно на физическа подготовка, а за техниката и тактиката (т.е. „самото ориентиране“), които са 80% от предпоставките за успех в този спорт, се разчита единствено на натрупания опит и участие в няколкото състезания. От друга страна неугасващият ентусиазъм на ветераните Даниела Жаркова, Георги Чешмеджиев и Христо Манов все още не позволява да „приберат компасите“ и всеки помага кой с каквото, както и когато може.
И докато великотърновци провеждат многодневен международен кръг от Световната купа на „наш терен“ (а между 21–28 юли 2014 предстои и Световно младежко първенство по ориентиране в Самоков и околностите), безпаричието на нашия клуб за поредна година поставя под въпрос провеждането на Купа „Рила“ – някога традиционно и ежегодно състезание, организирано от самоковци.
На финалната арена край Поповяне се запознахме и с д-р Цветан Тодоров – световен шампион в спринта при М45 от Световното първенството за ветерани в Сестриере (Италия) през 2013 г. Той също сподели, че за подготовката на световно ниво само амбиция и рутинни тренировки в никакъв случай не са достатъчни. Задължително условие е целогодишна, многогодишна и целенасочена подготовка, непрекъснатото участие на големи международни форуми в цял свят (най-малкото за добиване на рутина), многобройни тренировъчни лагери на подходяща надморска височина, непрекъснато усъвършенстване на техниката по най-трудните терени в света (съответно извън България). И не на последно място – огромен финансов ресурс, който стои зад всичко това и е задължително условие за изграждането на един състезател не само на световно ниво, а по принцип.
Всичко това ме накара да се замисля, каква ли е тази сила, която изправя няколко ентусиазирани самоковци със стари маратонки и 30-годишни компаси на една стартова линия със световния елит? Напомни ми, на колко ли милиони светлинни години сме от постигането на високо спортно майсторство? Но пък ме накара също да се почувствам и горд, че в контекста на сегашното състояние на ориентирането в Самоков, състезателите от клуб „Соколец“ се представят повече от отлично.
Ориентирането, колкото и популярно или непопулярно да е в България, в действителност е религия в страните с най-висок жизнен стандарт и особено в Швейцария, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания и др. За разлика от много други спортове, където физическата подготовка е решаваща, ориентирането съчетава умения като концентрация, комбинативност, стратегическо мислене, визуална памет, усет към непознатия терен, умения за четене на карта и работа с компас и много други. Ориентирането е спортът на интелигентния човек. За ориентирането няма възраст. То означава здраве и развива качества, изключително важни в личния и професионален живот като дисциплинираност, коректност, амбиция и най-вече способността и увереността да решаваш и поемаш отговорност сам. Ориентирането дава свобода и е изключителна антистрес терапия след тежкото и отговорно ежедневие на заетия човек.
Оказва се обаче, че в традиционно туристически град като Самоков спортуването сред природата не може да се конкурира с компютърните игри и кафенетата. Спорт, в който дори победителите не виждат имената си по първите страници и не говорят за тях в националните медии, не се оказва атрактивен както за самоковската младеж, така и за бизнесмените с дълбоки джобове. Спорт, в който не се състезаваш с другите участници, а със самия себе си и в който все пак ти решаваш и ти избираш, не може да се сравнява със стрелбата по извънземни на компютърния екран и цигарения пушек в уж незадимените заведения. Ориентирането е спорт, в който победата е сладка, но дори когато я няма, остава удоволствието от общуването с природата, тръпката от непознатото и несравнимото интелектуално предизвикателство. Така че… до нови срещи по зелените терени на България! А може би и извън…

Христо Манов
Клуб по ориентиране „Соколец“

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*