История, Новини, Спорт, Футбол

К. Александров: Бяхме най-талантливото поколение на “Рилски”, мечтая пак за “А” група

Кирил Александров

Голмайсторът на “Рилски спортист” Кирил Александров:
Бяхме най-талантливото поколение на “Рилски”, мечтая пак за “А” група

Кирил Огнянов Александров е роден на 17 август 1978 г. в Самоков. Женен, с две деца. В кариерата си е играл за отборите на „Рилски спортист”, „Пирин” /Благоевград/ и „Несебър”, както и за гръцкия „Аполон” /Лариса/, финландския „Яро” и кипърския „Омония” /Арадипу/.

– Кирчо, “Рилски” завърши този сезон на трето място в Югозападната “В” група. Как оценяваш представянето на тима?
– На фона на финансовите проблеми, които изпитвахме през целия сезон, мога да кажа, че се представихме на много добро ниво. Завършихме пред отбори с по-големи финансови възможности – „Оборище” /Панагюрище/, „Марек”… Като цяло третото място ни бе максимума.
– Ти стана голмайстор на групата с 27 /?/ попадения. Очакваше ли такова постижение?
– Не съм се стремял да стана голмайстор на групата, нямах подобна фикс идея. Радвам се, разбира се, че успях да реализирам толкова попадения.

За Кирчо Александров и опитният бранител на “Левски” Елин Топузаков не е преграда…

– Какви са амбициите на “Рилецо” за следващия сезон?
– От първа необходимост за отбора е намирането на финансови средства, защото положението в момента е много трудно. Говорили сме с бизнесмени, шефове на фирми, както и с представители на Общината и очакваме някакво развитие по въпроса в скоро време.
– Да се върнем към началото на спортния ти път. Кога започна да тренираш, при кой треньор? От кого си научил най-много?
– Тренирал съм във всички детско-юношески формации на клуба. Треньори са ми били Николай Вуков, Данчо Чалъков, Ангел Попангелов, Тодор Николов, дано не изпусна някой. От всички съм взимал по нещо за играта.
– Как и кога всъщност се насочи към футбола?
– В моето детство се играеше футбол в махалите, по дворове и градинки, навсякъде. Така се запалих и аз. По това време децата отиваха на стадиона, като изгаряха от желание да спортуват, всеки искаше да бъде част от „Рилски”…
– Къде ще играеш през следващия сезон?
– Ако отборът събере пари и продължи участието си в Югозападната „В” група, ще остана в Самоков. Такова е и моето желание.
– Върна се в “Рилски”, когато отборът бе в “А” областна група. Защо?
– През есенния полусезон на 2010 г. играх за тима на „Несебър”. След това се прибрах в Самоков. Тогава направихме нов отбор, с ново ръководство и имахме амбиции да върнем отбора ни при професионалистите, където заслужава да бъде.
Гръбнакът на “Рилски” сега е от футболисти, които играем дълги години заедно. Минали сме през успехи и падения, победи и загуби, хубави и тежки моменти, но нашето поколение е извоювало най-големите успехи в историята на „Рилски спортист”. Това са Николай Чавдаров, Росен Пътников, Димчо Маринов, Никола Бойчев, Васил Киров, Иван Гемеджиев, както и настоящият ни треньор Петър Аджов, който се справя отлично на новото си футболно поприще.

Със семейството

– През годините си играл и в отбори от Гърция, Финландия, Кипър… Къде се чувстваше най-добре? Какво е характерно за шампионатите на тези страни?
– По време на първия ми престой в чужбина – в Гърция /„Аполон” – Лариса/, не се чувствах никак добре. Не можах да се адаптирам бързо, тъй като всичко бе по-различно – език, култура, климат, пък и тогава за първи път играх в тим извън България. В Кипър и Финландия се чувствах значително по-добре.
Смея да твърдя, че футболистите от тези страни са по-слаби от нашите – разполагат с по-слаби чисто футболни умения. Компенсират обаче това с хъс, желание и раздаване докрай на всяка тренировка. Това ми направи силно впечатление.
– Кои са най-паметните мигове в кариерата ти?
– Разбира се, влизането на „Рилски” в „А” група! Чувството бе страхотно. Щастлив съм, че успях да изпитам подобни емоции два пъти.
Друг паметен момент е победата над „Левски” с 2:1 на стадион „Искър” на 21 март 2007 г. Тогава „сините” участваха в груповата фаза на Шампионската лига, станаха шампиони, взеха Купата и Суперкупата на България. Доколкото си спомням, ние им нанесохме първата загуба в първенството. Тогава Димитър Телкийски откри от дузпа, но през второто полувреме вкарах гол и изравнихме. Малко след това Стефан Костадинов бе точен за 2:1. Това бе наистина паметен двубой, зарадвахме нашите фенове, които бяха напълнили стадиона.
Във Финландия пък бях избран за чуждестранен футболист № 1 през 2005 г. Дадоха ми статуетка с футболна топка. Въобще там са големи статистици – правят всякакви изчисления. През същия сезон станах и втори по отбелязани голове с глава – общо 4.

К. Александров в борба за топката с Даниел Боримиров от “Левски”

– Съжаляваш ли за нещо в своята кариера?
– Не, за абсолютно нищо не съжалявам…
– Имаш ли футболен кумир?
– Христо Стоичков – това е най-голямата легенда на българския футбол! Беше голям футболист, следях редовно мачовете на „Барселона” по негово време…
– Кой от големите отбори подкрепяш и защо?
– Най-добрият отбор в света в момента, според мен, е „Барселона”. Този отбор със сигурност играе най-привлекателния футбол. Истинска наслада е да ги наблюдаваш – от вратаря Виктор Валдес до Лео Меси. Сякаш са извънземни…
– Какви са впечатленията ти от отминалото европейско първенство? Испания пак стана шампион…
– На първенството бяха събрани най-добрите тимове от Европа. Най-големите звезди участваха в надпреварата и показаха добра и интересна игра.
Разбира се, че Испания заслужено повтори титлата си от 2008 г. Просто другите отбори нямаха никакъв шанс. Висенте дел Боске е голям щастливец, защото има богат избор от футболисти – от „Барса”, „Реал” /Мадрид/, европейския клубен шампион „Челси”…
– В момента участваш в новосформираната самоковска футболна лига. И там си сред голмайсторите…
– Преди началото на надпреварата ми се обадиха приятели и ме поканиха да участвам. Веднага се съгласих. Приятно съм изненадан, че се събраха 20 отбора. Идеята на организаторите Емил Киров и Красимир Димитров е отлична, дано да придобие статут на традиция.

В борба за висока топка с национала от ЦСКА Валентин Илиев

– Централен нападател си открай време, пробвал ли си се на друг пост?
– Като влязох от юношите при мъжете играех известно време като дефанзивен полузащитник. Така беше, защото в нападението на „Рилецо” по това време играеха все големи таланти – Георги Големинов, Христо Христов, Кирил Джоргов… През изминалия сезон, въпреки че станах голмайстор на групата, се връщах често в халфовата линия, за да помагам на отбора, тъй като изпитвахме липса на играчи в тази зона.
– Някои състезатели от твоето поколение вече ги причисляват към ветераните. Има ли в Самоков талантливи момчета, които могат да ви заместят в отбора?
– Има талантливи момчета, които обаче трябва да подходят по-сериозно към спорта – да играят с желание, амбиция, да се раздават на тренировки… Тогава ще се получат нещата. Много е важно, ако си решил да се отдадеш на футбола, да оставиш всякакви странични занимания, които те разсейват и ти пречат. Който иска да се занимава със спорт – успех се постига чрез тренировки! Господ може да ти е дал някакъв талант, но без себераздаване и постоянно доказване нямаш никакъв шанс.
– Имаш ли любим спорт извън футбола?
– Не! За мен важи словосъчетанието „Цар Футбол”. Всъщност имам и друг любим спорт – футзал, футбол на малки вратички /смее се/. Всеки ден играя с приятели футбол – независимо дали на стадиона, в зала или на заградено игрище…
– Какво правиш през свободното си време, имаш ли хоби?
– Запален рибар съм. По-скоро риболовец /смее се/. Имам ли свободно време – веднага поемам към язовир „Искър”…
– Футболист човек е все пак до време. Какво ще правиш, като приключиш кариерата си?
– Надявам се да продължа да се занимавам с футбол в „Рилски спортист”. Времето ще покаже дали желанието ми ще се сбъдне и какво ще се случи.

Разговора води:
Делян Василев

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*