Култура, Новини, Статии, коментари

Лаго да обновим за 200-годишнината от рождението на Чакър войвода

Шурти и сега от 4 чучура водата на Яр бунар в Лаго и сякаш разказва чудни легенди за хайдути и стари самоковци…

В миналото, пък и днес, самоковци възприемат Лаго като красиво място за разходка и излет, но и като място, тясно свързано с историческото минало на града ни.
Мине ли по малкия дървен мост над р. Бистрица, човек се озовава в Лаго. Тук ще срещнем израснали на едно място и грамадни тополи, и върби, и лаговици, и стройни борови дървета, и широки зелени поляни, осеяни през пролетта и лятото с дъхави горски цветя, което придава на Лаго неподозирана красота. На всяка крачка се срещат и дрян, и бъз, и къпина, и шипка, и глог…
Лаго не губи своята хубост и привлекателност и през зимата. Отрупаните с пухкав сняг дървета и заснежените поляни имат своите почитатели и през този сезон. В Лаго винаги има посетители, ще ги срещнете и по пътеките, и седнали на приказки на някоя поляна или пейка. Между тях има и забързани младежи, и хора на средна възраст, и пенсионери. Нерядко профучават и колоездачи.
Изобилието от лаговици край брега и по островчетата в Искъра е дало името на тази забележителна местност. Огромни дървета от този вид се срещат навсякъде по влажните места, някои от тях са паднали на земята от старост, заобиколени от безброй млади фиданки.
Искаме ли да се любуваме на лудия бяг на водите на Искъра, трябва да минем по крайбрежната пътека. От югоизток пък Лаго е ограничен от стръмния склон на равнината, където са ливадите и градините край Бельова черква и Централата на бившето ДЗС.
До средата на миналия век р. Бистрица течеше успоредно на Искъра и се вливаше в него между двата моста в центъра, поради което Лаго заемаше много по-голямо пространство. Част от него вече е застроено с къщи и обществени постройки.
В тази част на тоя природен парк преди десетилетия имаше плаж, който през лятото се пълнеше с млади хора. Малкото питейно заведение край него беше известно с името “Плажо”. Заради хубавата скара, червеното вино и студената бира то беше любимо място не само на плажуващите, но и на хората, излезли на разходка из Лаго.
По цялата дължина на тази смесена широколистна и иглолистна гора минава централната алея /пътека/, която достига до там, където р. Искър се отделя от стръмния бряг, по който продължава пътеката за Карагьол. На това място се отклонява водата на Искъра по вада, някога задвижвала самоков, намиращ се на мястото на тогавашната фабрика “Бъдащност”, до р. Бистрица /сега тази вада води за рибарника на Ловно-рибарското дружество при бившия месокомбинат/.

По пътеката за Чакъровите поляни е митичният Карагьол

Мине ли се мостчето над тази вада, само на десетина метра по целия склон се простира гора от бели брези, с върхове, устремени към небето. Тази цветна картина, огряна от слънчевите лъчи, изпъстрена със свежи пролетни цветя, радва очите и душата на пътника.
По средата на централната алея на Лаго се отделя тясна пътека, която отвежда към полето около Бельова черква. По стръмнината, преди да се излезе на открито, от двете страни на пътеката има два извора, от които обилно бълбука кристално чиста планинска вода. Това е причината цялата местност да бъде наречена в турско Яр бунар – извор на стръмно място. Отъпканата пътека пък е свидетел, че изворите са любимо място на излетниците.
Цялата гора на няколко места се пресича от пенливи потоци. През 1912 г., когато кмет на Самоков е Коста Китов, започва работа по докарването на водата от Яр бунар до града, но войните слагат край на осъществяването на това намерение.
Описание на Лаго намираме в “Български алманах” от 1893 г.: “Тази местност и многобройните островчета по течението на р. Искър, по самоковски наричани Лаго, а по турски – Яр бунар, е същинска райска градина, гдето и най-отпадналият ще намери разтуха на сърцето. Освен през всеки празничен ден, три пъти през годината: на Св. Тройца, Петровден и Св. Илия, цялото население е пръснато по тази естествена градина.”
Тази красива местност е тясно свързана с живота на Чакър войвода и борбата на четата му с турските поробители. Родната къща на Христо Проданов-Чакъра се намирала в Крайискърска махала, в дъното на Дауловото сокаче /сега ул. ”Мано Филипов”/, до самата воденична река, срещу високата бяла къща на Димитър Карастоянов, внук на Никола Карастоянов. През 1936 г. в тази къща починала Мария, дъщерята на Чакъра, а на следващата година рухнала и къщата. Наблизо, в началото на йокуша /стръмната част/ на днешната улица “Баба Фота” /непосредствено до сегашното училище „Станислав Доспевски”/ се намирала работилницата за поправка на пушки и пищови на дедо Мито Шатарята, на когото Христо станал помощник. Стрелбището, където Чакъра и другарите му изпитвали поправеното оръжие, било срещу високото воденично речно корито.
На мястото на днешното начално училище “Ст. Доспевски” се намирала историческата Зелена върба, дала по-късно името му. На това място група турци се опитали да отвлекат хубава млада българка. Освен жените, които били там, се притекли на помощ и няколко момци от махалата. Чакъра, който чул борбата и виковетe, също се затекъл към мястото. Предвождани от него, българите прогонили нападателите. Имало няколко пукнати турски глави, по земята се търкаляли фесове.
От този момент прекъснал мирният живот на Христо. Две седмици преди Благовец на 1848 г. хайдушката чета излязла на Карагьол. В продължение на осем години тя водила непрестанно борба в защита на българите. Връзката на четата с жителите на града никога не прекъсвала. През Лаго минавал най-прекият път на войводата и четниците му от града за Карагьол и обратно. Тези пътеки и днес помнят стъпките на войводата и четниците му.
За да повдигне духа на българите, на св. Тройца през 1854 г. по поляните на Яр бунар войводата организирал увеселение. Много българи се разположили на избраните от тях места още от вечерта. На празника от всички страни се стичали хора – радостни, весели, с песни. Към 11 ч. по пътя откъм Карагьол се зачула бойна песен. Пеела храбрата Чакърова дружина. Тя пристигнала от Карагьол на Яр бунар. Настанала тишина. Погледите на всички били вперени в построените в две редици юнаци. Чакъра, който стоял на десния край на дружината, вдигнал високо глава и приветствал хората с прочувствено слово. Празникът, изпълнен с радостни срещи, песни и хора, продължил през целия ден, а после станал традиционен.
На следващата 1855 г., на 11 юни, с помощниците си Дикята и Месаро войводата дошъл в града за подготовка на увеселението на следващия ден. Късно вечерта Чакъра бил убит подло от предателска ръка. Това станало в къщата на Иван Спасов-Искровеца, която била недалече от Митрополитската черква, близо до р. Боклуджа. Най-близките другари понесли тялото на смъртно ранения войвода към р. Бистрица. Недалече от реката, там, където сега е Домът за стари хора, войводата издъхнал. Така прекъснал животът на смелия закрилник на българите. Ранени от потерята, двамата му помощници бързо се спуснали към Бистрица и Лаго за помощ от четата…
За увековечаване на името на войводата в града ни е издигнат паметник пред читалище „Отец Паисий”, има улица на неговото име и паметна плоча върху морена на Чакъровата поляна, близо до Карагьол. Възстановиха се Чакъровите тържества. Създаден е клуб на любителите на старинни оръжия, който носи името на Чакъра. Но всичко това едва ли е напълно достатъчно за почитане на героичното дело и паметта на този забележителен българин.
През лятото на 2015 г. ще се навършат 200 години от рождението и 160 години от смъртта на войводата. Време е във връзка с този двоен юбилей водата на един от изворите на Яр бунар да бъде доведена на голямата поляна в Лаго, където да се направи чешма, да се благоустроят алеите и да се маркира пътеката за Карагьол, където е било укрепеното сборно място на четата на Чакъра. Вижда се навсякъде, че и гората на Лаго има нужда от опитна и грижлива ръка. Някои от тези обекти би трябвало да носят името на войводата.
Радостно е, че будни хора от Продановци – родното село на бащата на Чакъра, работят за създаване там на паметно място за войводата.
От тази година се планира изграждането на крайречната зона на Самоков – първи етап. Много от местата, свързани с живота и делото на Чакър войвода, попадат в тази зона. Редно е при бъдещото изграждане и благоустрояване те да бъдат подходящо отбелязани. Това ще бъде израз на преклонение и почит към живота и делото на Чакъра. Същевременно Лаго наистина ще стане не само природна, но и историческа забележителност.
Началото е поставено. До пешеходния мост срещу бившата фабрика “Самоковска комуна” /сега фирма „Самоковска текстилна компания”/ е вече поставен върху издигната арка надпис: „Парк “Лаго”, а пътеката след това – до малкия мост над р. Бистрица, е застлана с чакъл и пясък и е удобна и за пешоходци, и за колоездачи. На много места в парка са сковани пейки, а малки мостчета има над всички рекички и поточета, които минават през Лаго. Заедно с Общината, част от това строителство е дело на хора доброволци – любители и почитатели на природата и самия парк.

Георги Захов

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*