Новини, Статии, коментари, Читателски

Любомир Малинов за геноцида над пенсионерите

През ранните години на „демокрацията” в една от балтийските републики много нашумя театрален спектакъл, чието действие се развива в дом за възрастни хора. Режисьорът даже стана европейска знаменитост. /По един музикален канал гледах негова постановка в Парижката опера/. По-интересното и шокиращото е друго! На едно от представленията присъства бивш министър, който след спектакъла се среща с екипа и съобщава, че имало указания от Брюксел пенсионерите да умират по-бързо, за да се освобождават пари за инвестиции!
Не знам дали нашите правителства са получавали подобни директиви /едва ли биха си признали/, но реалната действителност е неумолима. Често се говори и пише за емигриралите два милиона българи. Но рядко и срамежливо се споменава числото на преждевременно починали от мизерия, стрес, замърсен въздух и от всичко онова, което ускорява пътя към отвъдното! На едно от първите места са пенсионерите, като най-лесни, най-уязвими и податливи жертви.
А какво става с инвестициите? Не съм прочел за някакви много радостни резултати. Тогава?…
Сега конкретно за самоковските пенсионери. По силата на някаква перверзна приумица те не се допускат при раздаване на пенсиите /особено първия ден/ в коридора на пощата, а трябва да чакат и да се редят отвън! И това започна още през зимните месеци, за да стане картината още по-отблъскваща. Срамно, унизително, позорно! Редиш се по хлъзгавата стълба, напредваш стъпчица по стъпчица, та за час и нещо да стигнеш до заветните врати на пенсионерския „рай”!
На тези опашки има всякакви. Някои са подозрително млади за пенсионери. Добре охранени, добре облечени, с високомерно ехидни усмивки. Да се чудиш и маеш къде и кога са работили, та изглеждат толкова запазени. Но след като не е проблем да си купиш диплома за средно или висше образование /за покупки по „на едро” да не говорим/, какъв е проблемът да си купиш и пенсия?!
Всеки път се намират един или двама невероятно нагли мъжаги, които с демонстративно безочие пререждат всички, въпреки протестите на останалите. Имам чувството, че не биха заспали вечер, ако не са „преметнали” или излъгали някого…
Но болшинството са други. И толкова по-отблъскващо е унижението, на което са подложени, защото са заработили пенсиите си с честен, почтен и достоен труд. С искреното убеждение, че работят, защото иначе не може, защото в крайна сметка това е и труд за просперитета на цялата държава.
Не разбирам логиката, по която бе премахнат графикът за раздаване на пенсиите по години, защото той спестява и време, и нерви, особено ако се прилага стриктно. А може би логиката е: като не можеш да чакаш – умирай!?
Предполагам, че общинското ръководство не чете в. „Галерия”, но искрено препоръчвам последния брой с интервюто на един високо авторитетен учен и доблестен българин като акад. Георги Марков. Неговата констатация е стряскаща – в България няма демографска криза, а демографска КАТАСТРОФА на българския етнос.
Пред очите ни се разиграва сценарият, който превърна изконно сръбските земи на Косово в чуждестранен вилает! Това го пишат и говорят учени, писатели, журналисти, но тези, които имат най-важната позиция, мълчат. Може би за да дойде поредната национална катастрофа?!
Накрая едно малко утешение. Живеем в общество, където на всяка крачка крещи някаква несправедливост. Но не бива да се забравя най-справедливият закон – всички остаряват и всички умират, даже милиардерите. А след смъртта? „Останалото е мълчание”, казва Хамлет, героят на най-великата Шекспирова трагедия.

Без уважение: Любомир Малинов

Leave a Reply