Култура, Новини, Статии, коментари

Манастирът “Света Троица” на вр. Манастирище

връх Манастирще

Изследване

Георги Захов

Манастирите в Плана планина са истински светилници през вековете. Когато в една такава малка планина са възникнали няколко манастира, това говори, че там е живяло будно население, хора със запазена вяра и традиция.
В Плана са Кокалянският манастир “Св. архангел Михаил”, манастирът “Света Троица” на вр. Манастирище и Алинският манастир “Свети Спас”. Всички те са в близост до стари български крепости, които датират от 11-14 в. Това показва, че тези манастира са построени на мястото на по-стари храмове в един буден и преходен исторически период, в края на Късното Средновековие и началото на Ранното Възраждане – последните десетилетия на 16 в. и началото на 17 в. Това е времето на Първото Търновско въстание от 1599 г. и неуспешните войни на Османската империя срещу Австрия, Унгария и Русия.
Тези исторически събития раздвижват духовете и надеждите на поробеното българско население. По това време започва и строителството на много манастири, за което допринасят атонските и рилските монаси, които подпомагат и насърчават местното население. Много от тези манастири са оцелели и до днес и са част от Витошката Мала Света гора. Сред тях са и Кокалянският, и Алинският манастир. През годините на Ранното Възраждане те са били книжовни центрове с местно значение и сигурна опора на българите за опазване на вярата и народността в най-мрачния период на робството.
х х х
Манастирът “Св. Троица” се намира на вр. Манастирище, на около два часа път от Кокалянския манастир по билото на Плана. Върхът – една голяма и заравнена поляна, е лесно достъпен с кола и пеша от махалите на Плана, в чието землище се намира. На самия връх някога се е разполагал манастирът “Св. Троица”, развалините на който се виждат и днес.
Няма точни сведения кога е възникнал този манастир, но до средата на 20 в. е бил действащ. В манастира е имало две черкви. Едната – в най-западната част на върха. Основите й са запазени на височина до половин метър. Ясно се разграничават отделните части на храма – притвор, наос /централна част/ и олтар. На мястото на олтара е построен параклисът “Свети Дух”. По една-две стълби се слиза в параклиса, който е грижливо поддържан и винаги отворен за посетители.
В южната част на големия манастирски двор се е намирала втората черква, основите на която много трудно сега се забелязват. В олтарната част на разрушената черква е стояла единствено основата на олтарната маса, по страните на която имало трудно четящи се надписи. Обикновено там са изписвани имената на някои от майсторите и по-видните дарители. За съжаление следите сега са заличени.
В непосредствена близост се издига антената на мобилен оператор, при чието строителство следите на втората манастирска черква са допълнително заличени.
Съвсем наблизо има следи от постройки, но те са обрасли в храсти. Личи още, че там са работили иманяри. По склона около манастира личат и основите на манастирската ограда. На изток от върха се открояват още две заравнени тераси, за които местните хора казват, че са били част от манастира.
До средата на 50-те години на 20 в. в една от сградите на манастира е живял самотен старец – дядо Благоя, който се грижел за манастира. Местните хора му помагали и манастирът се крепял. След това по неизвестни причини старецът напуснал. Останал без стопанин, манастирът започнал да се руши. Днес за него напомнят само основите на една от черквите, малкият параклис и името на върха. Названието му – Манастирище, не е дадено случайно, то е доказателство за големината и значението на манастира в продължение на векове. В българския език имената, образувани с наставката –ище, обикновено означават обекти, местности, лица и предмети с големи, внушителни размери.
В триъгълника между селата Плана, Железница и Бистрица през 13-14 в. са издигнати много обители. Тази област била най-важната в Софийската Мала Света гора. От манастирите “Св. Спас”, “Св. Йоаким” и “Св. Илия” сега са останали нищожни руини, а някои са и напълно унищожени и потънали в земята. Местата, на които те са се възвишавали, и досега са оброчища на религиозните хора сред местното население.
Тези манастири били свързани с други свещени места около София, с Бояна, Драгалевци, а по долината на р. Егуля-Ведена – с крепостта Урвич и с манастирите в Лозенската планина, както и с манастирите по Стара планина. Образувала се е една величествена местност, свързана с християнския култ. Строителството на тези манастири е продължило с години, за да достигне разцвет в кря на средновековната българска държава.
Утвърждава се разбирането, че манастирският комплекс на вр. Манастирище ще да е бил един от най-важните в цялата система от манастири и че тук е било място на голямо манастирско братство. От върха се установява визуално връзка с повечето от тези манастири, за които вече стана дума.
За местните хора от Плана вр. Манастирище е свято място. Всяка година за празника Свети Дух там има голям събор, идват хора от всички околни села. Прави се курбан, организират се тържества и веселби.

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*