Новини, Статии, коментари, Шарен свят

Мартин Даганов – един колекционер на 2296 цигарени кутии

Мартин и Тара – кучето на сестра му, за което той се грижи, пред Голямата цигарена стена

Колекционирането е едно от най-разпространените хобита в световен мащаб. Може би най-известни в това отношение са нумизматиците и филателистите, колекциониращи монети, банкноти и пощенски марки. Има обаче и други интересни, а някои и дори причудливи форми на колекционерство – на значки, военни реликви, медали и ордени, пощенски картички, статуетки, гоблени и пр.
Пример за на пръв поглед странно, но и много любопитно хоби, е манията на нашия млад съгражданин Мартин Даганов. С него бяхме съученици от 1 до 4 клас в НУ “Станислав Доспевски”. Колко много вода изтече от този момент… Оттогава, въпреки че живеем буквално на 50 метра един от друг, се виждаме от дъжд на вятър, играли сме веднъж-два пъти на дартс, а през 2013 г. чакахме с надежда в бурята музикалния фестивал “Рок в Рила”, който така и не се състоя поради лошите метеорологични условия над Бели Искър.
Откакто в живота ни навлязоха новите информационни технологии и социални мрежи отвреме навреме надзъртам в профила на Мартин във фейсбук. Прави ми впечатление увлечението му към колекционирането на… цигарени кутии – беше качил цял албум със снимки на най-интересни и разнообразни по форма, цвят и марки кутии. Още тогава неговото хоби ме изненада и заинтригува, и веднага оцених усилията на моя „колега” колекционер /самият аз събирам монети и кибрити/. „Записах” си в „мозъчния тефтер” като задача да се срещна с него и да поговорим за рядкото му и оригинално хоби.
Е, ето, че този момент дойде, макар и няколко години по-късно.
„Точно навреме се обаждаш – тъкмо преди 2-3 месеца получих може би най-ценната част от досегашната ми колекция – изключително редки и юбилейни произведения за 25-годишнината на „Булгартабак” през 1972 г. Това са много редки кутии, а някои от тях дори не са разпечатани”, коментира с вълнение в гласа Даганов, но изтъква, че има и по-стари реликви.
Мартин изпреварва чрез действията си първия ми въпрос – дали самият той пуши. Бързо и сръчно свива между пръстите си малка цигара с любимия тютюн Golden Virginia и с видимо удоволствие си дръпва от нея.
Колекцията му наистина е забележителна – цялата стена в спалнята му е заета с пълни с цигарени кутии рафтове. Най-много са разновидностите на един от водещите брандове в този бранш в световен мащаб – Marlboro. Тук обаче са представени и други популярни американски марки – Chesterfield, Kent, Camel, Parliament, Eva, Winston, Lucky Strike и пр. Мартин ми показва цигарени кутии от… Филипините, Малайзия, Ирак, Узбекистан, Китай, Египет, Грузия, СССР, както и от Холандия, Великобритания, Турция…
Виждам с очите си кутии с лика на революционера Че Гевара, наименовани на модните динозаври Пиер Карден и Пако Рабан продукти, дори цигари с името на известната полска водка „Собиески”… Има и други кутии на популярни марки – Pall Mall, Winchester, Rothmans, Viceroy, мини колекция на Karelia и пр.
Има обаче и кутии на съвсем безизвестни за мен, непушача, марки – Prestige, Kim, Gold Coast, London, York, Rex, Wave, Roxboro, Pioneer, Merida, Falcon, Marathon, Goldfield, Pine, Rodeo и пр., и пр.
Разбира се, голям процент от колекцията заемат родни марки – от правените някога за износ „Куку” до любимите на поколения българи „Арда”, „Мелник”, „Шипка”, „Виктори”, „Средец”, „ММ”, „Луна”, „Ропотамо”, „БТ”, „Стюардеса”, „Слънце”…

– Кога всъщност възникна интересът ти към цигарените кутии и как успя да събереш толкова много изделия – запитвам домакина си с искрено учудване.
– Интересна е наистина тази история. Някога, като ученици в пети клас, имахме задача да направим колаж против тютюнопушенето. Тогава учех в художествена паралелка в училище „Митрополит Авксентий Велешки”. Имах идея какво да направя, но ми трябваха цигарени кутии. Тогава баща ми намери от мазето десетина стари опаковки. Те обаче ми харесаха много и ми досвидя да ги режа. Така започна всичко, а колажа направих от други кутии… Постепенно колекцията ми взе да се увеличава. Майка ми започна работа на морето и от там ми донесе много и все различни кутии. Родителите ми се радваха, че си имам някакво хоби, а не се занимавам с глупости – спомня си с усмивка Мартин.
– А приятелите ти как реагираха?
– Имах един съученик, който събираше кутии заедно с мен – Иво Благоев. Тогава дори той имаше по-разнообразни кутии от мен. Сега не знам дали ги пази, скоро не сме се виждали. Иначе имаше и обичайните майтапи: „Защо ги събираш тия боклуци?”, „Нямаш ли си друга работа?”, „Ще ги изхвърлиш някой ден…” На мен обаче ми е готино да виждам толкова много кутии, при това все различни, на едно място.
– Постоянно ли обогатяваш фонда си оттогава?
– Не, имаше застой от около пет години. След като се преместихме в сегашния апартамент, наредих кутиите на специални рафтове. Преди това ги снимах и ги качих във фейсбук. Така манията се възобнови – приятелите ми се заинтересуваха от моето хоби и започнаха да ми правят подаръци.
– Значи не всички кутии си ги набавил сам?
– Точно така. За 2-3 години от публикуването на снимките в профила ми във фейсбук колекцията ми се увеличи с около 400 бройки. Приятели ми носят кутии откъде ли не, а някои си ги търся и аз. Другият вариант за снабдяване с кутии от приятели е когато те разчистват стари къщи, тавани, мазета и вместо да захвърлят намерените кутии, ми ги подаряват и така ме правят изключително щастлив.
– Знаеш ли дали има други хора с твоето хоби?
– Преди години попаднах в интернет на един руснак с колекция от невероятните 49 хиляди неотваряни цигарени кутии! Спомням си, че 1900 от тях бяха на Camel, а 800 от тях пък бяха юбилейни издания само за колекционери.
– А знаеш ли бройката на твоята колекция?
– Не мога да кажа с точност, но съм ги пресметнал към момента на 2296 артикула. Аз обаче не събирам само цигарени кутии. Имам и пури, пурети, табакери, тютюни /включително за наргиле/, запалки, кибрити, филтри, листчета, пепелници, табакери, пакети, електронни цигари… Общо взето всичко, което е свързано с тютюнопушенето.
– Как успяваш да поддържаш тази богата колекция?
– Трудно е. Имам си, както виждаш, специални витрини, но ми трябва още място. Отделно от това си трябва чистене, бърсане на прахта, подреждане. Разправия си е.
– Правиш ли все още колажи?
– Един приятел ме помоли да му направя робот от цигарени кутии. Занимавах се една седмица, но роботът стана много голям – около метър на височина, а ръцете му се движеха. Направил съм си и за мен едно малко роботче.
– Има ли причина твоята страст, питал ли си се защо колекционираш точно тютюневи изделия?
– Скоро не се бях замислял върху този въпрос. Няма точен и конкретен смисъл защо ги събирам. Знае ли се – може някой ден, ако имам деца, колекцията не само да се запази, но и да се увеличи – да стане нещо като семейна традиция. Ще намерим все някакво място за тази цел /смее се/.
– Да предположим, че ти дават голяма сума за колекцията. Би ли я продал?
– И други хора са ми задавали този въпрос. Единственият вариант да сторя това е, не дай си Боже, по здравословни причини. Но и тогава първо бих опитал да събера пари по друг начин.

Все още на гости при този интересен мой съученик виждам и друга негова колекция – на колички, мотори и пожарникарски коли в различни мащаби. И няма как да е иначе – Мартин работи в сервиз за гуми и масла за тежкотоварна техника в града ни. Подобрения е направил и на майчиното „Пежо”…
Разделяме се с Марто с усмивки и с пожелание „до нови срещи”. А аз, озовал се сам в студената есенна вечер, се питам колко интересни персонажи има в нашия любим Самоков – колекционери, приложници, творци… Уж един наглед не голям град, а всъщност побрал в себе си най-различни и интересни хора. Само да има човек време да се запознае с тях и да им посвети малко време. А всъщност не е ли всичко въпрос, както се казва, на приоритети?

Делян Василев

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*