Култура, Новини, Статии, коментари

Милост за паметта – Живка Клинкова

Започнах да пиша за нашата известна съгражданка Живка Клинкова /почти непозната сред младите/ и защо ли в съзнанието ми зазвуча известната голяма песен на Булат Окуджава „Господи, дай на всеки това, което най му е нужно…” Мислено продължих тази молитва и в личен план: „Господи, помогни ни да съхраним паметта за род, за земя, за онези, дали живот за Отечество и бащин край. Нека времето бъде безвластно над всичко, което ни прави народ.”
Коя е Живка Клинкова извън клишетата?
Мисля, че същественото е заложено в името й – всичко, което е правила, да има живот и след нея. Жива е любовта й към родния град, родното й училище „Константин Фотинов”, стряхата на родния дом, но най-жива е музиката, сътворена от нея с Любов.
Освен висшето музикално образование тя специализира в чужбина, усвоява висока музикална култура, която й помага да оцени нашата собствена традиция особено във вокалното изкуство.
Прецизна в композиторската и диригентската си работа, тя бързо се нарежда в националния музикален елит. Печели почитатели и то сред млади хора, особено сред учащите се. Идваше често в училище, общуваше с учениците, търсеше път към душите им. Така се роди идеята за създаване на маршова песен, посветена на любимия патрон К. Фотинов. Това беше голямото събитие, когато празнувахме 80-годишния юбилей на гимназията.
Маршът бе радост за всички граждани и особена гордост за ученическия хор, за всички ученици. В тази маршова песен не е само преклонението пред великото дело на Фотинов, но и онова, което е вечно и непреходно във всяко истински изкуство – поривът към светлина и радост. Музиката е най-краткият път към Божественото, към възвишеното и красотата. Това даваше като подарък за младите хора музиката на талантливата ни съгражданка. Колко е потребна и днес такава музика!
Но днес какво слушат голяма част от учащите се? Чалгата не заема ли вече големи територии и чрез т. нар. медии не се ли влиза с взлом в още неукрепналите юношески души? Тогава накъде вървим? Може ли да се върви напред без паметта за миналото, където са заложени корените на миналото, а без тях всяко настояще е немислимо. То не носи радост, а тревога и смут.
Живка Клинкова е редом с големите творци в изкуството, които Самоков даде на националната ни култура! Жива ли е паметта за тях или често се доверяваме само на календара или на поредното „мероприятие”? Сещаме ли се да оставим по едно цвете в нозете на светеца Захарий Зограф или на паметника на Паисий Хилендарски, почитаме ли тленните останки на великия радетел и великомъченик за вярата Симеон Самоковски, и още, и още…
Училището и ние, родителите, сме в дълг към култивирането на ценности в детските души! Нужна е жива памет, нужни са ни красивите традиции, ако не позагубени, то поне със сигурност забравени. Нека всеки ден си повтаряме трагичния Вазов стих: „Стресни се, племе закъсняло!”
Все пак се надявам и вярвам, че маршът на Живка Клинкова отново ще огласи самоковските улици! Фотинов, Фотинов!

Виолета Кинова

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*