Новини, Статии, коментари

Мистификациите за родното място на Паисий нямат край

Отворено писмо до г-н Цанко Живков от Кралев дол във връзка със спора за родното място на Паисий Хилендарски

Уважаеми г-н Цанко Живков,
Започвам обръщението към вас с личното и фамилното име, а не само с фамилното, както е прието, защото, ако е само Живков, кой знае дали след сто години например някой няма да го „изрови” това писмо и да каже, че някакъв си самоковски даскал във връзка със спора за родното място на Паисий Хилендарски е писал писмо до др. Тодор Живков! А вие знаете каква е позицията на Тато по този въпрос. Впрочем, дали пък и др. Тодор Живков не е бил прав, като е казал, че Паисий е „македонец… и който не верва в това, има много здраве от арменския поп.” /На мястото на многоточието нарочно съм пропуснал Банско по ясни и за двамата ни причини/.
Казвам всичко това, защото във втория, т. н. Самоковски препис на „История славянобългарска”, направен от някой си поп Алексо от с. Доспей /и в с. Доспей/, преписвачът е отбелязал:
„…списах сию Историю славеноболгарскою в славной земли Македонстей, в граде и отечествии моем, нарицаем Самоков, при преосвещенейшаго митрополита господина кир Неофита в лето 1771, индикт 4. / Собранною от различних книг и историй Паисием иеромонахом. И по его уреждению якоже обретох, тако и написах. Тогда бе мне лет 28. И от многое желание, що имеях, потрудих ся и преписах ю да ю имеем. Понеже многажди видех како укарают нас сербие и греци, защо не имеем своя история заедно совокуплена за цари болгарски и светих, що били прежде царствували и светили ся от них, тога ради желанием возжелах по своего рода болгарскаго и преписах ю да се не изгубит.”
Позволих си отново да цитирам този „езиков буламач”, както вие бихте го нарекли, за да ви попитам отново: Кой от двамата Паисиевци – кралевдолският /роденият в Кралев дол/ или – доспейският /роденият в Доспей/ е донесъл „История славянобългарска” при поп Алексо?
От израза „по его уреждению” друг извод, освен – по негово указание, нареждане, значи и лично присъствие /както и при Софроний Врачански/, е нелогичен.
Не излиза ли от всичко това, г-н Цанко Живков, че авторът на „История славянобългарска” и калугерът Паисий, който е роден в Кралев дол, са различни личности? Ако това е една и съща личност, какво „прави” тогава вашият „калугер” в Доспей?
Вашият отговор на този въпрос, г-н Цанко Живков, беше, че „по тая логика, щом за първия препис е предпочел Котел, излиза, че то трябва да е неговото родно място…” На този въпрос аз се опитах да отговоря на проф. д-р Надежда Драгова.
Стигнах до извода, че Паисий Хилендарски и Стойко Владиславов са се запознали в Света гора, след като прочетох „Арменски документ за Софроний Врачански от 1775 г.”, публикуван в „Известия на народната библиотека „Кирил и Методий”, том /VOI/ХVІІІ /24/ 1983 г. от Аг. Орманджиян. Той е работил в архива на книгохранилището на венецианската мъхитаритска конгрегация (Арменски клон на римокатолическата църква) и е публикувал част от писмото на вартапед /архимандрит/ Микаел Себастаци, датирано 15 март 1775 г., от което научаваме, че „Стойко Владисла от село Котла, което е в Румелия и високо в планината Балкан”, е бил „бащински” посрещнат от Паисиевия брат Лаврентий, предоставено му е „да се рови” в книгите на Лаврентиос и да си тръгне „с дисаги, пълни с книги.”
От писмото научаваме още, че на връщане от Света гора Стойко Владисла предлага на спътника си „да не вървим по прави път, а да минем пряко през планината, та да не ни срещнат разбойници…”, от което личи, че поп Стойко Владиславов е посещавал Светогорските манастири и преди това, защото добре е познавал пътищата; а неговата любознателност и старото му познанство с Лаврентий недвусмислено говорят, че се е познавал и с Паисий. Но за това си пътуване и за още много други важни събития в живота му той не пише нищо в „Житието” си…
А сега за участието ми в Кръглата маса в Перник през 2007 г. на тема „Родното място на Отец Паисий”. Наистина участвах и отново благодаря за поканата; дори пръв се изказах и с очите си видях, че в залата има много живи потомци от с. Кралев дол с фамилни имена Паисови, защото те много често ме апострофираха… А когато пихме вода от чешмата „Калужерец”, до мен беше проф. д-р Надежда Драгова и когато и тя пийна от водата, аз й казах, че „който пие от тази вода – ще получи историческо отрезвяване…”
Аз съм неин студент от СУ „Св. Климент Охридски” и тя се усмихна на шегата ми.
От тогава с нея започна и моя епистоларен спор за родното място на Паисий Хилендарски – тя защитаваше Банско за родно място на Паисий, а аз – Доспей. А на 15 април 2009 г. получих ксерокопие на „Кралевдолски Паисовци и верването за техни роднински връзки с отца Паисия Хилендарски” от Ю. Трифонов със следния автограф: „На Иван Ненов – аргументация към поддържаната и от двама ни позиция, че Кралевдолските Паисовци не са свързани с Паисий Хилендарски. Това за мен не означава, че омаловажавам родолюбието и положените усилия от Веле Кралевски, нито вярата на поп Стоян Цветанов в Банки. За мен е важно, че всички те са искали да имат обща кръв с Паисий, както ние пък искаме да имаме общ дух с тази гениална личност.” Н. Драгова???!!!…
А сега – дали акад. Йордан Иванов е фалшификатор или блестящ учен! И двете, г-н Цанко Живков. И двете! Като блестящ учен – няма да изброявам и да давам оценка на трудовете му. Това е направено отдавна преди мен и преди вас. Това се знае от всички, които се занимават с възрожденска литература. Но… Водач на групата, която отива в Света гора през 1937 г. е професорът от Художествената академия, самоковецът Васил Захариев, защитник на самоковската /доспейската/ теза за родно място на Паисий Хилендарски. Когато групата се завръща, той пише „поверителен доклад” до министъра на народното просвещение в София. Ето началото на доклада:
„Господин Министре, през м. Септемврий т. г., лично отъ Васъ строго поверително ми беше възложена задачата да отида въ СВЕТА – ГОРА, където като обикновенъ поклонникъ да посетя Българския Зографски монастиръ и други някои монастири, за да направя проучвания, фотографски снимки или копия на художествени старини отъ славяно-български произходъ. /Съобщи ми се, че ще ме придружатъ художникътъ НИКОЛАЙ РОСТОВЦЕВЪ, специялистъ по снемане копия отъ икони и стенописи и МИХАИЛЪ КОВАЧЕВЪ, на когото при същите условия се даваше подобна задача… Същият съобщи, че притежавал някакъв списък съ задачи, възложени му отъ г. проф. ЙОРДАНЪ ИВАНОВЪ.”
Подробно разказва в поверителния доклад до министъра за всеки ден водачът на групата. Ето какво се е случило на връщане:
„На пристанището ДАФНИ /Света-гора/, където очаквахме парахода за Солун, цивилни и униформени полицаи направиха най-щателенъ прегледъ на всичките ни вещи. След като се качихме на парахода, презъ време на пътуването ни усетихъ, че пакъ ни следятъ цивилни полицаи. При пристигането ни въ Атина, въ тамошната митница и полицейския участъкъ бяхме задържани повече от 2 часа, като на два пъти поотделно на всеки единъ беше направенъ обискъ и най-щателно преглеждане и претърсване на багажа ни… понеже в багажа на единиятъ отъ съпътниците ни се намерила старопечатна книга, библиографска рядкостъ, взета от някой монастиръ. За тази книга, за която не ми беше съобщено нищо до тогава, научихъ едвамъ при разпита ни в полицията. За придобиването й съпътникътъ ни даде при разпита крайно убъркани, несъстоятелни и противоречиви сведения…”
Не Ви ли прилича всичко това на цитат от криминале, г-н Цанко Живков! „Донасянето на приписката”, взета от Хилендарската кондика, не е ли по поръка на проф. Й. Иванов и той „чист” ли е в тази мистификация? (заблуждение, измама, мистерия, фалшификация… – други синоними не намерих в речника на Любен Нанов). Така че, много сте прав г-н Цанко Живков, че „за жалост имало е, има ги и днес такива „учени” – наши и чуждестранни, които в стремежа си към оригиналност, за евтина слава, волно или неволно заблудени, неинформирани или направо недобросъвестни, купени и продали се на враждебни каузи и домогвания, или водени Бог знае от каква чепатост или злост, изопачават, очернят, отричат, фалшифицират, крадат най-очевидни факти и истини от българската история…”
И тъкмо се чудех кой ли да посоча за пример, на помощ ми дойде публикацията „Паисий не е на цяла България” на Димитър Делийски. Тръпки ме побиха, когато прочетох заглавието! Ами на кого ли е, тогава? И бързо се досетих – на Банско, разбира се.
Защото „Ако Паисий е искал да ни каже къде е роден, той щеше да го направи. Изводът, че е роден в Самоковска епархия е произволен, защото Хилендарският монах пише само, че е дошъл оттам в Света гора Атонска и нищо повече. Какво е правил в Самоковската епархия, къде е пребивавал и защо – негова си работа, останалото са предположения и фантазии. Същото се отнася и за определянето на рождената му година. Паисий пише, че към 1762 г. брат му имал 60 години, а той – 40. Повече от ясно е, че това са закръглени цифри.”
От всичко това излиза, че Паисий е бил „луд”, „буен”, „немирен”, както съставителите на ”Речник на чуждите думи в българския език” са превели турската дума „deli”. Ами сега! Как никой в ония „закръглени” години не се е сетил да попита автора на „История славянобългарска”: ”Отче Паисие, от Банско ле си?”
Отговорът на хилендарския монах е щял да бъде: „О, неразумни и юроде…” А знаете ли , че в критическото издание с превод и коментар на „История славянобългарска”, подготвилите за печат текста Димитър Пеев, Маргарита Димитрова и Петко Петков, не са превели „тази добре позната на всеки българин фраза… тъй като според нас всеки опит за предаването й на съвременен език ще бъде за сметка на експресивността й и общото звучене на текста.” /Бел. прев./ Да, но ние, самоковци, можем да я преведем на съвременен самоковски говор така:
„О, МАЛОУМНИКО И ИЗРОДЕ… защо ми търсиш родното място из цялата Самоковска епархия? Ако бях светско лице, аз щях да назова селото, касабата и каазата, в които са, но понеже съм духовно лице, аз назовах ЕПАРХИЯТА, т. е. там, където се намира административната единица (управлението) на църквата.”
Другото, от което съм притеснен, г-н Цанко Живков, е, че трябва да отскоча до родното място на поп Алексо Велкович Попович – село Доспей, и да кажа на потомците му, че „баща му на Велко Попович е от Кратово” – по откритието на Д. Делийски и че от сега нататък и те повече да не си служат с митове и предания за дядовците и прадядовците си, а да им намерят документи, например акт за раждане, удостоверение за наследници, свидетелство за съдимост и др., единственото, с което могат да докажат, че прадядо им е преписал „История славянобългарска”…
И накрая, г-н Цанко Живков, достигна ли до вас слуха, че видният наш учен историк проф. Нате Гачев скоро ще публикува сензационното си откритие, че прадядото на украинския боксьор Вл. Кличко бил преселник от Банско? Основа на научната му теза била, че и КличКО и БансКО завършвали на морфемата „КО”. Дано само научният му труд не „бъка” от сърбизми. Иначе Банско пак ще загуби битката за родно място…

С уважение: Иван Ненов

Leave a Reply